Марина Николова

Какво очаква да види човек, когато се качва на лифт, който се намира в подножието на планина? Най-вероятно очаква пред очите му да се разкрият прекрасни гледки докато лифтът се изкачва до крайната станция, а когато пристигне и излезе от кабинката да се намери в близост до писта за каране на ски, до хижи и чайни, които привличат посетителите с обещание за топла напитка и запалена камина...

Но нека започнем отначало. Парнита е най-близката до Атина и най-висока планина, която от 1961 г. има статут на национален резерват. Тя се намира се на 30 км. от центъра на града, а по магистралата Атина-Ламия до там се стига за около 20 минути. До Парнита освен с автомобил може да се отиде и с градски транспорт – с автобус, който тръгва от центъра на столицата с начална спирка на площад Ватис. За атиняните Парнита е това, което е Витоша за софиянците.

Първата спирка в подножието на планината е кабинковият лифт, който още от самото начало не прилича по нищо на един обикновен лифт. Намира се в няколко етажна сграда, която прилича повече на луксозен хотел, до лифта се стига по ескалатор, а когато стигнат до последния етаж изумените туристи попадат на внушително по размер осветително тяло направено от цветни стъклени пръчици.

Хипотетичните планинари също не са облечени в топли дрехи за поход или ски, а имат леко официален вид – жените са дори с обувки на токчета. Те разговарят без да гледат през прозорците – все едно познават толкова добре гледката, че вече им е безразлична. И в какво всъщност се състои изненадата? Точно след осем минути лифтът достига до крайната дестинация. Когато посетителят на резерват Парнита слезе от кабинката се озовава пред стрелка, която показва еднопосочно към... Regency Casino Mont Parnes.

Митът за пистите, чайните и туристите, които се препичат на раннопролетното слънце се разбива. Пътят към казиното е еднопосочен, а килимът по коридорите е толкова предразполагащо мек за радост на децата на заблудените и не чак дотам посетители...

Казиното се помещава в една триетажна сграда, където може да се отседне и за чаша кафе или лек обед. Входът към помещенията с игрите е шест евро, както разбрахме, а казиното работи безспирно и дори в събота на обед е пълно с хора, които са дошли да си пробват късмета. Комплексът Монт Парнас се намира на едно от най-привилегированите места на Атика, с гледка към цялата равнина и съществува вече четиридесет години. След последната инвестиция от 64 млн. евро за ремонта на казиното, то вече разполага с нови зали за игра – с 53 игри на маса и 508 ротативки, частна зала за членовете на Regency Casino Mont Parnes с 9 игри на маса, бар и нов ресторант.

Всички помещения в сградата са обновени, а безценни произведения на изкуството, които са били намерени в комплекса са реставрирани от фирмата и изложени на показ за посетителите. Освен залите за игра, след крайния ремонт комплексът Монт Парнас разполага и с петзвезден хотел, спа басейни, конферентни зали и бизнес център. Извън сградата на комплекса се простират единствено голите полета на планинския масив, чиято растителност изгоря преди две години при големите летни пожари.

Иначе е изчислено, че резерватът Парнита има над 1100 различни видове растения или 1/6 от гръцката фауна, а планината е обитавана от 42 видове бозайници от общо 116-те, които могат да бъдат срещнати в Гърция. Най-големи в сравнение с останалата част на Гърция са възможностите да се види иначе рядко срещаната червена сърна. Поради разнообразната флора и фауна Парнитас е в списъка на европейската мрежа от резервати Natura 2000  и е обявен като Резерват на Птици и Убежище на диви животни. И за статистиката - най-високият връх на планината е Карабола - 1413 метра.

Историята на планината започва още в древността, когато името й се появява в текстовете на античните автори. За първи път през 423 г.пр.Хр. Парнита се среща в театралната комедия на Аристофан “Облаците”, а по-късно в произведения на комика от Родос Антифанис и на философа Теофраст, както и в пътеписите на Павзаний. Павзаний описва планината като подходящо място за лов на диви прасета и на мечки. Разбира се, тогава под топонима „Парнита” са имали предвид една много по-широка географска област от днешната. Парнита е и естествена стена на Атина и затова е била използвана като крепостна планина, но и като свещено място за поклонение на атиняните. Павзаний разказва, че е там е стояла бронзова статуя на Зевс Парнитий и олтар на Зевс Семалей, който имал задължението да докарва дъждове, когато това било необходимо.

След освобождението на Гърция и обявяването на Атина за столица на държавата, населението на Парнита нараства изведнъж, което има катастрофални последствия за природата на планината. От 4000 души през 1834 г. жителите стават 66 000 през 1879 г. Поради нуждите на столицата горите на планината намаляват с бързи темпове. Създаването на националния резерват Парнитас през 1961 г. е  инициатива на проф. К. Макрис и допринася за спасяването на планината.

А ако се върнем в наше време и ако човек не се забрави в казиното, в Парнита има две хижи, където да се отседне и доста пътеки за преход. Едната хижа е Фламбури, а другата Бафи. http://www.flabouri.gr/news.php

http://www.eosathinon.gr/mpafi.html

Пожар в началото на януари месец 2009 г. изгаря покрива на хижа Бафи, но нейните собственици бързо правят ремонт и тя вече приема посетители. Другата хижа – Фламбури, се намира на 1 158 метра насред елова гора с гледка към върховете на о-в Евбея, към полуостров Пелопонес и цяла Атика. И двете хижи предлагат прясно сготвени ястия, сладки, топли напитки и уютно място за преспиване. Тези места са в непосредствена близост до Атина, а в същото време толкова далеч от рутината и забързаното всекидневие.

В полите на планината се намират две селища с едни от най-скъпите имоти в Атика – Варибомби и Тракомакедонци. Селището Варибомби се намира в съседство с имотите на стария царски комплекс с двореца Татой и със северното предградие на Атина – Кифися, където живее старата аристокрация на столицата и големите корабни магнати. В началото селото става известно с таверните на едноименния площад, но в момента е място за живеене на атиняните, които напускат центъра, за да потърсят спокойствие извн шумотевицата на града и имат средствата, за да си го позволят.

Добрите таверни в близост до Варибомби все още съществуват. В центъра на селището са направени модерни кафета, но на около 500 метра оттам се намират няколко таверни като предпочитано място от местните е таверната «Тзумерика», където цените вървят между 15-20 евро на човек без пиенето.

Другото селище в подножието на Парнита – Тракомакедонци, носи името на областите откъдето идват първите му заселници през 1948 г. Селището се намира на надморска височина от 360 метра, а населението му е около 8 000 души. В началото, когато идват преселниците от Македония и Тракия не съществуват пътища – те са направени чак през 1953-55 г., а първите построени къщи са използвани като вили. Селището Тракомакедонци в момента се счита като част от северните предградия на Атина, където са най-престижните и скъпи имоти в столицата. Селището е създадено още преди да бъде заселено на базата на градоустройствен план, в който са предвидени широки улици, площади и зеленина. От 1996 г. селището е побратено с община Албанела в Южна Италия, където жителите имат гръцки корени.

Екскурзията до Парнита и нейните околности е една от предпочитаните еднодневни забежки извън Атина, защото освен че е близо, може да съчетае забавления за всички вкусове. Програмата е пълна, когато в почивния ден човек се е насладил на чистия въздух сред природата, на вкусната кухня или на една бърза игра на покер за по-екстремните типове, а вече може да бъде посетена и една част от царския дворец Татой – хей така, за да се отбележи и културна дейност...