Галерия

2

1

Анастасия Балездрова
    Музикалната палата в Атина е една от най-познатите съвременни сгради в града. На фасадата му обикновено се закачат големи банери с информация за концерти и представления, които по това време на годината спират да се провеждат, а сградата изглежда сива, ежедневна и скучна.
    Но не и това лято. Атиняни и посетителите на гръцката столица, които минават покрай Музикалната палата се изправят всъщност пред една своеобразна изложба на открито, на която 8 млади творци, вдъхновени от света на музиката, представят творбите си. Александра Насиула, Марилия Стангураки, Андреас Касапис, Костас Христопулос, Никос Арванитис, Никос Сепетзоглу, Вангелис Хурсоглу – Woozy и Димитрис Андреадис, бивши възпитаници на художника Янис Психопедис и под неговото наблюдение представят осем различни образи на свободата.
    „Осем млади творци – осем художествени партитури” – така определя директорът на Двореца на музиката Йоанис Манос уникалната открита изложба, като смята, че „по този начин диалогът между Музикалната палата и Атина, жителите и нейните посетители, един диалог, който се повтаря всяка година, се задълбочава и в него се включват още повече събеседници”.
    Авторите са създали своите творби заедно, в атмосферата на продуктивно съревнование и колективен дух в подземните помещения на сградата, в кратък период от време.
    Ето как Вангелис Хурсоглу – Woozy описва своето произведение: „Моята творба е посветена на африканската музика, затова основната й част е заета от формата на континента, а най-отгоре съм нарисувал лицето на едно африканско божество. Съвместната работа по проекта беше много хубаво изживяване”.
Младите художници признават, че предизвикателството да се рисува на платно с такива големи размери е огромно. „Изисква се изобретателност и находчивост”, споделя Александра Насиула, чиято творба е базирана на цифрата 8, която обаче само се подразбира.
    Банерът на Андреас Касапис представя фигура без ръце, с атрофични крака и размазани черти на лицето, която е обута с обувки „Walt Disney”, на главата си има една перука вамп и като че ли стои нащрек за нещо. „Опитах се да създам един контрапункт на крехката сграда на Палатата, като поставих върху нея една още по-крехка картина. Основното препятствие бяха големите размери на картината, които исках да направя да изглеждат по-малки и да създават впечатлението на графика върху хартиен лист”, споделя авторът.
    Създаването на една звуково-цветна композиция е била целта на Димитрис Андреадис, който прави паралел между начина на звучене и цветната палитра. Абстрактната идея се базира на минималната намеса на художника , който чрез три черни ромба в отвесния център на творбата предоставя три изхода за бягство. И въпреки че на пръв поглед изглежда като дизайнерско произведение, всъщност е „един рискован опит да се разкодира един звуково-цветен код и то в размери, с които всички го виждат”.
    Творбата на Никос Сепетзоглу е чернобяла, като единственото изпълнено с цветове място се намира в средата. То е и символ от морския кодекс за комуникация, като означава: буква - Z, произношение – zulu. Когато се издига сама, означава „I require a tug”,  т.е. „имам нужда от влекач”.
    Художниците смятат, че идеята за изложбата е акт на екстравертност на Двореца на Музиката, който повдига въпроса относно използването на общественото пространство за излагане на художествени произведения.
    Изложбата ще продължи до средата на месец семптември.