Ваканцията на море на гърците е увековечена в киното, но и разтълкувана от учените – тя е един вид свещенодействие, заради което дори и незабравимият гръцки политик Андреас Папандреу, когато неговите сътрудници го притискат да обяви предсрочни избори, той отказва с думите: „да уважим лятната ваканция на народа”.

Плажът е нещо повече от приятно лятно занимание, той се счита за израз на социализация.  Проф. Галани Мутафи, която е преподавателка във Факултета по Социална антропология към Егейския Университет е написала едно от най-интересните проучвания по въпроса за туризма и прекарването на свободното време на гърците.

Тя споделя, че: „изразът „плажът на народа” се тълкува в две насоки – думата „плаж” се свързва с бягство от рутината и всекидневието. Освен че на плажа си прекарваме свободното време, там ни се дава и възможността критично да премислим всекидневието си докато сме край морето и вътре в морето.

С понятието „народа” по отношение на туризма говорим за демократизирането на туризма след Втората световна война. Дотогава на почивка са ходели единствено от елита от обществото, тъй като за да почиваш са били необходими пари, културен капитал и знания. Важни предпоставки, които са подтикнали хората да ходят на почивка е развитието на средствата за масов транспорт, увеличение на движението на хората, увеличението на приходите им, намалението на работната седмица, трудовите права (излизането в пенсия) и др. Най-вече след като хората, които принадлежат към средната класа и след като жените, които макар и „забавено” започват да пътуват, туризмът придобива друго значение.”

От друга страна проф. Парис Чартас разказва за промените, които са настъпили през последните години в начина, по който гърците разбират почивката. Той заявява, че: „вече не се следва стария модел на многодневна ваканция, тъй като гърците започнаха да ходят на места, където преди почиваха единствено чужди туристи. Също така много повече отпреди предпочитат да ходят в хубави хотели макар и за кратко, което допреди около седем години не се случваше.”

Г-н Чартас допълва, че това е вследствие на факта, че средната класа може да си позволи такъв тип туризъм, но и цените са по-достъпни от тези в миналото поради организираният туризъм и пакетите с промоции. „Освен това гърците пътуват и доста по-често през годината не само до вилите си или до родните си места, но и на близки разстояния – атиняните пътуват по островите от Аргосароническия залив и до Кикладските острови, например, но и по-чести са пътуванията в чужбина.”

Изводът е, че ваканциите на море си покачват нивото, но стават и по-скъпи, тъй като много често заплатата не е достатъчна, за да се насладиш на плажа. За едно четиричленно семейство цената да отиде на плаж започва от 50 евро, в която се включва входа (между 5 и 15 евро), цената за наема на шезлонг и чадър и евентуалната цена за паркинг. Ако някой иска и да хапне нещо или да се освежи с нещо безалкохолно, цената се качва.

Според проучване на Капа Research повечето гърци – 52% заявяват, че тази година отпуската им ще продължи колкото и миналата година. Също така е скочил на 97% процентът на тези, които заявяват, че отпуската им ще продължи до един месец, но пък двойно е паднал процентът на тези, които ще почиват повече от един месец (3,1% от общо запитаните), както и на тези които няма да почиват изобщо (13,1%).