Гръцкият туризъм не е от вчера. Въпреки, че за повечето съвременни „пътешественици” средиземноморската държава се свързва с фрапето, плажовете и гръцката салата, то историята на туристическия интерес в Европа към люлката на цивилизацията започва, според някои изследователи още през XVIII в. Със сигурност, обаче утвърждаването като една от задължителните спирки по време на пътешествие се случва в началото на XIX в. Първоначално обиколките са имали по-скоро образователен характер, базиращ се на романтичните традиции и зараждащото се класическо образование. Те са включвали широко известни археологически обекти, описани от древните автори като Атина, Термопилите, Делфи, Олимпия, Тива, Микена и т.н.
Горе-долу по същото време различни западноевропейски мисии започват разкопки и проучвания по гръцките земи, като изнасят основната част от по-ценните находки. Този процес е преустановен след създаването на независима гръцка държава през 30те години на XIX в. Много скоро по-заможните буржоа се включват в групата на „туристите”, която в по-ранния етап се е състояла предимно от хора на науката и аристократи. Сред тях има и значителен брой гръцки търговци от проспериращи задгранични общности. Освен социалният състав, се променят и целите на пътуванията: към търсенето на източна екзотика и носталгията по романтичната „Аркадия”, се добавят и по прагматични мотиви като търговски сделки, дипломация и не на последно място приятно прекарване.
Възстановяването на институцията на Олимпийските игри през 1896 г. спомага за интегрирането на държавата в западноевропейското политическо и културно статукво, привличайки нови и нови посетители към родината на Платон и Перикъл. Освен традиционните хотелиерски и ресторантьорски услуги и други сателитни за туристическия бизнес започват да се консолидират – преводачи и екскурзоводи, туристически агенции, транспортни компании и т.н. В началото на ХХ в. се развива и Гръцката организация по туризма, която е предшественик на създадената през 1930 г. Национална организация по туризма.
Развитието на хотелиерския бизнес създава предпосавки и за учредяването през 1935 г. на Гръцката асоциация на собствениците на хотели. В периода до Втората световна война се създават и множество държавни дирекции и комитети, които имат отношение към сферата на туризма. Последиците от двете войни са опустошителни и развитието продължава едва след началото на 50те години. Следва възстановяване на Националната организация по туризма и създаване на нов контролен орган – Върховен съвет по туризма. Акцентът през този период пада върху развиването на неразработени туристически региони. Паралелно с това икономическото сътояние през периода се крепи на привнесената индустриализация, бума на корабоплаването и на паричните преводи от гръцките емигранти по цял свят.
Като един от основните фактори за поддържането на икономическия баланс на страната, туризмът се превръща в стратегическа цел на гръцката държавна политика. За постигането на доминиращата позиция на страната, не само в регионален, но и в световен мащаб се влагат изключително много средства. Едно изследване от 1998 г., показва, че Гърция е на 11то място в света като предпочитана дестинация, с 11 000 000 посетители, а приносът на бранша към БВП е 9,6%, с 450 000 души заети в този сектор. С предоставянето на домакинството на Летните олимпийски игри през 2004 г. се създава и нова политическа линия за развитието на туризма. Изключително много усилия и средства са вложени за създаването и реновирането на редица инфраструктурни обекти. Също така се залага и на подготовката на повече специализирани кадри с по-висока квалификация, с цел да се посрещнат изискванията на ЕС и последствията от приемането на страната в еврозоната, както и на евентуалните промени в социалния състав на туристите.
Въпреки всичко, трябва да бъде отбелязано, че Гърция е била, е и вероятно ще остане и в бъдеще, една от неизменните цели на „социалното животно”, наречено турист. Лазурното море, златистите плажове, самобитните таверни и традиционното фрапе ще бъдат една осъществена мечта за много от тях, още дълги години.