Остров Санторини, планината Олимп, Метеорите и вкаменелият парк на остров Лесбос представят Гърция в on-line състезанието за седемте нови чудеса на природата. До 7 юли 2009 година се събират всички заявки на всички страни-участнички в надпреварата, от тях ще се изберат 77, които ще стартират в гласуването. От тях ще се отделят 21, които ще продължат във финалната фаза, а резултатите ще знаем през 2010 година.
Гръцките номинации се водят от Санторини, най-южният кикладски остров, който дължи съществуването си на изригването на гигантски вулкан преди около 3600 години, в края на бронзовата епоха. Тогава 30 милиона кубични метри лава и прах са се издигнали на височина 36 километра над острова и са затрупали една от най-развитите и богати цивилизации от праситорическата епоха. Факт, който и до днес подхранва мита, че Санторини и всъщност изчезналият остров Атлантида.
Следват Метеорите – уникалната скална фантазия на овално-цилиндрични форми, на чиито каменни площадки са „кацнали” множество християнски манастири. Учените дават много банално обяснение на невероятните скални силуети, формирани вследствие на стичащите се води от планината Пиндос към долината Тесалия. Някога Тесалия била огромно езеро, което „изтекло” към Егейско море в следствие на катастрофално земетресение. Конгломератът Метеора се формирал в продължение на хиляди години от свличането на камък, пясък и кал към дъното на езерото и когато то се изпразнило, се извисили Метеорите. През византийските времена каменните образувания привлекли няколко християнски манастири, които съществуват там и до днес.
Третата гръцка номинация за Седемте нови чудеса на природата е планината Олимп (на снимката), която е висока 2919 метра. Тъй като подножието й е точно на морското ниво, от гледна точка на топографското значение, тя е една от най-високите планини в Европа. Намира се на 100-тина километра югозападно от Солун. Четвъртото гръцко предложение е Вкаменената гора на остров Лесвос, чиято защитена част е от 150 000 декара и съдържа стотици прави и полегнали вкаменелости. Най-често това са хвойнови и овощни дървета, които са били заляти с вулканична магма и лава преди милиарди години, през периода на ранния миоцен.