Галерия

1

Димитрис Куркулас е бивш заместник-министър на външните работи, отговорен за Европейските въпроси, и бивш представител на Европейската комисия в България. Анализът, който ви предлагаме, е публикуван в изданието Athens Voice

През последните 5 месеца, когато правителството ни уверяваше, че споразумението се уточнява, се опитвах да изтълкувам правителствената стратегия. Да не би да са хванати в капана на маниите и на предизборните обещания?  Или на повърхността излиза антиевропейската ДНК, която е общата идеологическа основа на СИРИЗА и Независимите гърци? Или се касае за престъпно игнориране на опасността?

Днес мога смело да кажа, че никое от трите тълкувания не е вярно. Палавите преговори са продукт на обмислен план с цел излизане на страната от еврото и от ЕС. Не твърдя, че всички привърженици и членове на СИРИЗА и Независимите гърци, или онези, които ще гласуват НЕ, възприемат тази стратегия. Натам обаче ни водят с математическа точност правителството и премиерът на банкрута.

Излизането от еврото ще се появи като жизнена необходимост след много кратък период заради липсата на ликвидност. Когато стигнем до положение на хуманитарна криза, ще имаме трагичния избор между драхмата и действителната хуманитарна катастрофа. Grexit ще е единственият път.

Юридическите правила, на които се подчинява ЕС днес, не позволяват излизане от еврозоната без излизане от съюза. Евентуалното изменение на тези правила изисква единодушното съгласие на 28-те държави и дълги процедури.

Подготовката на народа за този път към една изолирана страна се извършва ежедневно чрез систематичното демонизиране на партньорите, европейските институции и ценности. Образът на партньорите - садисти и насилници се разпространява като тумор в гръцкото общество. Срамният слоган на СИРИЗА казва „Те не искат решение, искат разрушаване на демокрацията” и под „те” има предвид ЕС. Не става въпрос само за анархистите от Ексархия. Това е организиран план, за да направим следващата крачка, когато правителствената политика вече ще е създала условия за истинска хуманитарна криза и ще кажат „Вън от нехуманния и недемократичен ЕС”.

Много десетилетия съм работил в европейските органи и често съм бил в позицията на преговарящ в ЕС. Моят опит ми казва, че ЕС нито е, нито се държи като колониална сила. Винаги взема предвид легитимните интереси на другата страна. Затова е привлекателен за много народи от Европа, които още не са част от европейското семейство, но и за такива извън Европа. За тях ЕС е организация, която се радва на уважение и признание. В многогодишната си работа съм сътрудничил с колеги от различни националности, които много уважаваха, а често и изпитваха любов към страната ни. Това не означава, че ЕС не е правил грешки. Грешки, които партньорите до голяма степен си признаха и пристъпиха към поправянето им. Непостоянната политика на правителството обаче не само усложни и без това трудните отношения, но и разруши доверието, изграждано през последните три години.

Завършвам с нещо, на което бях свидетел. Имах честта да съпровождам президента Каролос Папуляс при посещението му в Полша миналата есен. Няма да забравя сцената, когато полският премиер Доналд Туск, който сега е председател на Европейския съвет, се разплака, докато говореше за първия път, когато е видял Акропола. Тогава той каза на президента на Гърция, че трябва са да луди онези, които в зенита на кризата през 2011-2012 са искали изключването на Гърция от европейското семейство. А ето, сега се появиха гръцките луди да осъществят онова, което се е строило непонятно на Туск преди няколко месеца.