Галерия

1

Бежанският поток от турското крайбрежие към гръцките острови, континентална Гърция и от там към Западна и Северна Европа продължава все по-интензивно. Днес на пристанището в Пирея пристигнаха още 4000 сирийски бежанци, които се очаква да поемат по същия маршрут. По данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН само вчера в Македония са пристигнали 7000 души. „По гръцките острови се намират 30 000 бежанци, като само на Лесбос са 20 000 души”, заяви говорителката на организацията Мелиса Флеминг на пресконференция в Женева.

Тя призова Европа да осигури система за гарантирано преселване на сирийските бежанци и приветства решенията на Великобритания и Франция да приемат част от тях. В същото време подчерта, че е необходимо да бъдат изградени приемни центрове в Гърция и Унгария.

Експерти смятат, че бежанският поток от Турция към гръцките острови ще продължи през септември и октомври и ще намалее осезаемо след ноември, когато ще се влошат климатичните условия. Тогава най-вероятно потоците ще се насочат към сухопътната граница между Турция и България.

Както посочва асистентът по международно право в атинския университет Пандио Ангелос Сиригос в интервю за GRReporter, оградата, която Гърция изгради на границата с Турция в област Еврос засега е спряла имигрантските потоци. "Но ако преминаването през морето се окаже трудно или невъзможно по някаква причина, потоците ще се насочат към сухопътните граници с Турция", допълва той. 

Г-н Сиригос, как може да противодейства Европа на бежанската вълна?

Европа трябва да обърне внимание на проблема. В момента тя се опира на правила, установени преди 11-12 години в съвсем различни условия. Когато бе приет регламентът Дъблин I, който след  това стана Дъблин II и Дъблин III, най-големият проблем беше свързан с това, че даден човек можеше да подаде молба за получаване на статут на бежанец в няколко държави. Сега вече има право да подаде молба само в една държава – тази, в която е пристигнал първоначално. Това правило действа в ущърб на периферните на ЕС държави – Гърция и Италия.

Но основният дългосрочен проблем е самото му разглеждане. Тоест, приемаме за даденост, че даден брой хора ще искат да пристигнат в Европа по финансови причини. Говоря за икономическите имигранти. Това не може да бъде избегнато. Хората ще се опитат да дойдат. Затова е необходимо да се вземат мерки със сътрудничеството и на държавите, от които те идват. В същото време трябва да се създаде база за прием на определен брой от тях, тъй като е факт, че Европа има нужда от работна ръка.

От там нататък, съществува и една друга група хора, като сирийците, които са принудени да напуснат домовете си заедно със семействата си в търсене на място, където да се установят. Този поток се дължи на войната в страната им. Амбициозната цел е тя да спре. Но ако иска да бъде по-практична, Европа трябва да види какво може да направи със съседните на Сирия държави.

Към момента в Турция се намират около 2 милиона сирийски бежанци, а в Ливан – 1,3 милиона при население от 4 милиона души. Ако Европа не помогне на тези страни да се справят с проблема, той неминуемо ще стигне и до нея. Условията там са тежки и затова хората искат да дойдат в Европа.

Наскоро бях в Турция и видях при какви условия живеят там. Един малък процент от около 15 – 20 на сто са настанени в стари казарми, където условията са доста добри и останалите се намират на улицата. Мият стъкла на автомобили, просят… Турция е пълна с бежанци от Сирия, които се опитват да оцелеят.

Така че Европа трябва да помогне на съседните на Сирия страни, където се намират тези хора да се справят с проблема.

Какво смятате, че ще се случи с бежанците, които вече се намират в Европа? Можем ли да смятаме, че те ще се върнат обратно, когато войната приключи и условията там ще позволят това? Или ще предпочетат да останат в Европа, където междувременно ще са се установили?

Войната в Сирия продължава вече 4 години. Преценката ми е, че много от бежанците ще се върнат, но и голям брой от тях ще останат.

Колкото войната продължава и инфраструктурата в Сирия се разрушава, толкова по-трудно ще е за хората да се върнат обратно. Смятам, че засега повечето от тях биха искали да се върнат. Но няма къде – домовете им са разрушени, няма електричество, водоснабдяване, нищо. Затова мнението ми е, че сирийците ще останат в Европа за един доста дълъг период от време. Разговарял съм с много от тях и мога да кажа, че повечето не заминават от Сирия в търсене на по-добро място за живеене. Заминават, защото са принудени и искат да спасят семействата си.

Освен сирийците обаче е наличен и един доста голям брой хора, които не са бежанци, а икономически имигранти. Според данните от последните дни съотношението между потенциалните бежанци и икономическите имигранти в потоците на незаконно пристигащите в Гърция хора е 75 – 25 на сто.

Отношението към тези 25 на сто икономически имигранти трябва да е различно от това към бежанците. Те трябва да бъдат върнати в страните си. Опитът на Гърция показва, че връщането е много трудно, най-вече защото страните, откъдето идват тези хора не са заинтересовани да приемат обратно своите граждани. Нужно е Европейският съюз да упражни натиск върху тези страни на принципа: Ще ти създам проблем затова, че не ги приемаш. Ако ги приемеш ще ти предоставя някои неща.

Каква е отговорността на мюсюлманските страни, които изглежда, че не правят нищо за бежанците от Сирия?

Вижте, не съм мюсюлманин, но ако бях изправен пред избора да замина за Саудитска Арабия или за Германия, със сигурност щях да избера втората. Тези страни не могат да бъдат определени като подходящи места, към които биха могли да се насочат бежанците.

Шиитите и християните не могат да отидат там, защото те са твърдо сунитски. Сунитите пък напускат Сирия, прогонени от Ислямска държава, която в голяма степен се финансира от Саудитска Арабия и останалите страни в региона. Ситуацията е доста объркана и можем да приемем като факт, че бежанците не желаят да се насочат натам.

Иран е съвсем различен случай на първо място заради религията. Тя е шиитска държава, която в допълнение няма обща граница със Сирия. Освен това иранската икономика не се развива добре през последните години, заради наложеното от Запада ембарго в отговор на ядрената програма на страната. Наистина нивото на живот е доста високо, обществото е доста развито в сравнение с другите в региона, ограниченията на човешките права са много по-умерени от крайностите в Саудитска Арабия, където на жените е забранено да карат коли, например. При все това, Иран не е една страна, където даден човек би отишъл лесно, като се има предвид влошената ѝ през последните години икономика.

Не трябва да забравяме и „градските легенди”, които се разпространяват сред бежанците. Наложено е усещането, че страни като Германия, Швеция и Холандия са райски места. По време на кризата с бежанците, които протестираха на площад Синтагма през ноември миналата година се опитвахме да им обясним, че няма да получат автоматично статут на бежанци веднага след пристигането си в Швеция. Казвахме им, че ще трябва да подадат молби, те да бъдат разгледани и т.н., както и че климатичните условия там не са леки. Изглеждаха леко изненадани, защото си бяха създали съвсем идеализирана представа за тези страни. Така че сред тях се шири тенденцията да стигнат до Северна Европа, която смятат за райско кътче.

Смятате ли, че тези хора могат да се приобщят към европейските общества?

Това е много трудно да се случи. Но трябва да разделим различните категории.

Да започнем от една друга група имигранти – афганистанците. Те идват от едно общество, което няма никакъв контакт с християни или хора с друга религия. В резултат на това не могат да разберат начина на обличане на жените на Запад и установените в западното общество норми на поведение. За тези хора е изключително трудно да се приобщят.

Сирийците идват от едно многорелигиозно общество. Въпреки че шиитите и християните бяха малцинства в него, те живееха заедно. Затова и са по-толерантни към други култури. Въпреки това интеграцията им ще продължи да е трудна и дългосрочно ще причини сериозни проблеми в европейските общества.

Да не забравяме, че в едно изключително толерантно общество като това в Холандия, напоследък възникват расистки явления. Това показва, че страната се е открила за култури, които не са били съвместими с нейната. Това води до паралелно съществуване и в един момент възниква неминуем конфликт.

Сирийските бежанци вече се намират в Европа. Как смятате, че ще се развият нещата от тук нататък?

От момента, в който те са бежанци, Европа е длъжна да им предостави убежище и защита. Това ще продължи до тогава, докогато войната в Сирия продължава. Тази криза няма да продължи завинаги.

Тогава ще трябва да се направи едно разделение между хората, които ще са успели или ще имат желанието да се интегрират и останалите.

Колкото до икономическите имигранти от Афганистан, Пакистан, Бангладеш и Индия, отношението към тях трябва да бъде съвсем различно. Трябва да се прилага системата, която бе въведена в Гърция до януари тази година. Тоест те да се настаняват в центрове за препращане и да бъдат връщани в страните си със съдействието на Международната организация за миграция.

Така че оценката ми за трудностите в интеграцията засяга бежанците. За икономическите имигранти се подразбира, че трябва да бъдат върнати в страните си.

Зад бежанската вълна се наблюдава действието на международна мрежа за трафик с хора. Напоследък зачестиха и случаите на българи, които участват в този трафик. По какъв начин трябва да ѝ се противодейства?

Границата между България и Гърция включва много планински региони. Хората, които се движат в този регион знаят как да прекарат жертвите на този трафик през тях.

В голяма степен това явление е логично. Да погледнем кои са участниците: Данните на полицията сочат сирийци, част от които живеят в Гърция от години и други, които са пристигнали наскоро. Замесени са също кюрди, които говорят на кюрдски език с много от сирийците. Замесени са хора от България и Македония, които ги транспортират от едната граница до другата. Тази схема е незаконна, но логична, защото има търсене.

Факт е, че в нея участват собственици на ТИР-ове, автобуси, таксита. Подразбира се, че при наличието на подобни мащабни потоци на бежанци и на хора, които са решени да платят, те ще са налични.

Показателно е това, което ми каза един таксиметров шофьор в Атина преди няколко дни. Качил в Пирея сирийци, които му казали, че искат да отидат до границата. И той им казал, че може да ги закара до там срещу 650 евро и го направил. В онзи момент си помислих, че би било по-логично да ги закара до автогарата, откъдето да се качат на автобуса и да стигнат до границата срещу далеч по-малка сума. Но таксиметровият шофьор е видял възможността да спечели тези пари.

Въпросът е как могат да си сътрудничат държавите, за да спрат тази мрежа.

От момента, в който бе открит коридорът Атина – Будапеща ситуацията в Шенгенската зона се промени. България не е част от нея, но е членка на ЕС и граничните проверки са доста хлабави.

Като цяло смятам, че през следващите месеци Европа ще трябва да преразгледа цялата система. И понеже свободата на движение е основен стълб на ЕС, искрено се надявам да не бъдат наложени ограничения.

Казвам това, защото на една от срещите на върха на ЕС през юни 2014 беше ясно изразена тенденцията на една група страни като Германия, Австрия, Холандия и Германия да бъдат наложени ограничения в движението на граждани на страни-членки на съюза. Надявам се да няма такива промени, защото това ще е негативен развой както за Гърция, така и за България. И за европейската идея като цяло.

САЩ са обект на много критики. От една страна за това, че не предприемат действия срещу Ислямска държава и от друга – затова, че не приемат на територията си бежанци от Сирия. Оправдани ли са тези критики?

САЩ имат предимството, че два океана ги делят от местата, където са налични тези проблеми. Проявяват интерес за събитията, но от друга страна имат свои собствени проблеми с имиграцията от Мексико и Латинска Америка изобщо.

Проблемът тук е европейски и не трябва да забравяме отговорността на Европа за някои от страните. Например проблемът в Либия започна в резултат на европейска инициатива. Франция, Италия и Великобритания бяха начело на операцията по отстраняването на Кадафи от властта. Всичко това доведе до наличието на една не-държава, където има 2-3 правителства, конфронтиращи сее групи и прочие. В случая с Либия САЩ първоначално бяха против. Разбира се, от един момент нататък се включиха в операцията.

Исках да кажа, че Европа трябва да отчете своята отговорност и да разглежда проблемите, които са чисто нейни. Спомням си характерния пример с Босна. САЩ твърдяха, че „босненската криза продължи с години и се наложи да дойдем ние, за да я преустановим с Дейтънското споразумение, защото вие не направихте нищо”.

Факт е, че Европейският съюз има проблеми. Гръцката криза изнесе на преден план основния проблем – икономическия. Възникна политическият проблем  - за това какво искаме от Европа. Банковият – дали ще има банков съюз, как ще функционира и т.н. Европа направи доста сериозни стъпки напред, но все още не е решила основни въпроси.

Продължават да са в сила думите на Хенри Кисинджър, който през 1994, когато започна последната фаза на войната в Босна беше казал: „Проблемът с Европа е, че в 23:00, когато се чуе първия изстрел, не знаеш на кого да се обадиш. В САЩ знаеш”.

Сега знаеш на кого да се обадиш в Европа. Въпросът е, че трябва да се обадиш на повече от един.

Относно Ислямска държава отговорността е по-скоро на САЩ, които бомбардират позиции на джихадистите. Разбира се, под въпрос е доколко това е достатъчно, както и по какъв начин Ислямска държава изобщо се оказа толкова мощна.