Галерия

1

Бежанският поток от турското крайбрежие към гръцките острови, континентална Гърция и от там към Западна и Северна Европа продължава все по-интензивно. Днес на пристанището в Пирея пристигнаха още 4000 сирийски бежанци, които се очаква да поемат по същия маршрут. По данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН само вчера в Македония са пристигнали 7000 души. „По гръцките острови се намират 30 000 бежанци, като само на Лесбос са 20 000 души”, заяви говорителката на организацията Мелиса Флеминг на пресконференция в Женева.

Тя призова Европа да осигури система за гарантирано преселване на сирийските бежанци и приветства решенията на Великобритания и Франция да приемат част от тях. В същото време подчерта, че е необходимо да бъдат изградени приемни центрове в Гърция и Унгария.

Експерти смятат, че бежанският поток от Турция към гръцките острови ще продължи през септември и октомври и ще намалее осезаемо след ноември, когато ще се влошат климатичните условия. Тогава най-вероятно потоците ще се насочат към сухопътната граница между Турция и България.

Както посочва асистентът по международно право в атинския университет Пандио Ангелос Сиригос в интервю за GRReporter, оградата, която Гърция изгради на границата с Турция в област Еврос засега е спряла имигрантските потоци. "Но ако преминаването през морето се окаже трудно или невъзможно по някаква причина, потоците ще се насочат към сухопътните граници с Турция", допълва той. 

Г-н Сиригос, как може да противодейства Европа на бежанската вълна?

Европа трябва да обърне внимание на проблема. В момента тя се опира на правила, установени преди 11-12 години в съвсем различни условия. Когато бе приет регламентът Дъблин I, който след  това стана Дъблин II и Дъблин III, най-големият проблем беше свързан с това, че даден човек можеше да подаде молба за получаване на статут на бежанец в няколко държави. Сега вече има право да подаде молба само в една държава – тази, в която е пристигнал първоначално. Това правило действа в ущърб на периферните на ЕС държави – Гърция и Италия.

Но основният дългосрочен проблем е самото му разглеждане. Тоест, приемаме за даденост, че даден брой хора ще искат да пристигнат в Европа по финансови причини. Говоря за икономическите имигранти. Това не може да бъде избегнато. Хората ще се опитат да дойдат. Затова е необходимо да се вземат мерки със сътрудничеството и на държавите, от които те идват. В същото време трябва да се създаде база за прием на определен брой от тях, тъй като е факт, че Европа има нужда от работна ръка.

От там нататък, съществува и една друга група хора, като сирийците, които са принудени да напуснат домовете си заедно със семействата си в търсене на място, където да се установят. Този поток се дължи на войната в страната им. Амбициозната цел е тя да спре. Но ако иска да бъде по-практична, Европа трябва да види какво може да направи със съседните на Сирия държави.

Към момента в Турция се намират около 2 милиона сирийски бежанци, а в Ливан – 1,3 милиона при население от 4 милиона души. Ако Европа не помогне на тези страни да се справят с проблема, той неминуемо ще стигне и до нея. Условията там са тежки и затова хората искат да дойдат в Европа.

Наскоро бях в Турция и видях при какви условия живеят там. Един малък процент от около 15 – 20 на сто са настанени в стари казарми, където условията са доста добри и останалите се намират на улицата. Мият стъкла на автомобили, просят… Турция е пълна с бежанци от Сирия, които се опитват да оцелеят.

Така че Европа трябва да помогне на съседните на Сирия страни, където се намират тези хора да се справят с проблема.

Какво смятате, че ще се случи с бежанците, които вече се намират в Европа? Можем ли да смятаме, че те ще се върнат обратно, когато войната приключи и условията там ще позволят това? Или ще предпочетат да останат в Европа, където междувременно ще са се установили?

Войната в Сирия продължава вече 4 години. Преценката ми е, че много от бежанците ще се върнат, но и голям брой от тях ще останат.

Колкото войната продължава и инфраструктурата в Сирия се разрушава, толкова по-трудно ще е за хората да се върнат обратно. Смятам, че засега повечето от тях биха искали да се върнат. Но няма къде – домовете им са разрушени, няма електричество, водоснабдяване, нищо. Затова мнението ми е, че сирийците ще останат в Европа за един доста дълъг период от време. Разговарял съм с много от тях и мога да кажа, че повечето не заминават от Сирия в търсене на по-добро място за живеене. Заминават, защото са принудени и искат да спасят семействата си.

Освен сирийците обаче е наличен и един доста голям брой хора, които не са бежанци, а икономически имигранти. Според данните от последните дни съотношението между потенциалните бежанци и икономическите имигранти в потоците на незаконно пристигащите в Гърция хора е 75 – 25 на сто.

Отношението към тези 25 на сто икономически имигранти трябва да е различно от това към бежанците. Те трябва да бъдат върнати в страните си. Опитът на Гърция показва, че връщането е много трудно, най-вече защото страните, откъдето идват тези хора не са заинтересовани да приемат обратно своите граждани. Нужно е Европейският съюз да упражни натиск върху тези страни на принципа: Ще ти създам проблем затова, че не ги приемаш. Ако ги приемеш ще ти предоставя някои неща.

Каква е отговорността на мюсюлманските страни, които изглежда, че не правят нищо за бежанците от Сирия?