Галерия

1

Признаване на решение за развод може да поиска само страна по решението, т.е. всеки един от бившите вече съпрузи. Всеки от тях може специално да упълномощи за това и адвокат, който да го представлява. Регламентът изисква в процедурата по признаване страната да посочи адрес за призоваване в района на съда, който е компетентен да разгледа молбата.

С признаването на чуждестранното решение за развод настъпват всички последици от прекратяването на брака (например задължението за издръжка, родителски права, подялба на имущество и др.), без да се налага съпрузите да водят второ дело пред българския съд. Правилата в регламента за признаване на решенията за развод забраняват на съда да преразглежда решението по същество. Това означава, че се приемат изцяло разпорежданията на чуждестранния съд. Всички органи, които имат задължение да извършват действия във връзка с решението за развод – общински администрации, съдебни изпълнители, гранични органи и други, са длъжни да съобразят действията си с признатото чуждестранно решение.

5. Трябва ли да искаме признаване на решение за развод постановено от български съд, в друга страната, където е постоянното ни пребиваване?

Всички документи, които се отнасят до гражданското състояние (раждане, брак, прекратяване на брака и смърт), особено ако те са потвърдени със съдебни решения, е необходимо да бъдат на разположение, ако решим да се установим в друга държава. Това позволява пред чуждите институции и органи да бъдат удостоверени и използвани пряко правата ни, възникнали и признати в нашата държава.

6. Какви са правилата за получаване на родителски права?

Според Регламент №2201/2003  компетентен да се произнесе е съдът на държавата по обичайното местопребиваване на детето. Спазването на това правило води до възможност съдът на друга държава да се произнесе за родителските права за дете с българско гражданство, което пребивава извън България. Българският съд е компетентен само, ако детето, освен българско гражданство, има обичайно местопребиваване в България.

Има само едно допустимо от регламента изключение от основното правило за обичайното местопребиваване на детето – ако родителите по недвусмислен начин приемат компетентността на съда на друга държава, в която детето не живее постоянно.

7. Какво се случва с родителските права при развод или раздяла на родителите и преместване на единия родител в друга държава-членка?

Упражняването на родителските права включва правата, свързани с грижите за личността на детето и правото да се определя местопребиваването му. Родителските права могат да произтичат от закона, от съдебно решение или от споразумение, сключено между родителите.

За да се преместите с децата в друга държава след раздяла или развод, е необходимо да получите съгласие за това от другия родител, с когото да сте обсъдили основните въпроси за начина на упражняване на родителските права и за личните отношения. Ако няма съгласие между родителите, извеждането на децата в друга държава се приема за неправомерно и се третира като нарушение на родителските права. За да се преодолее този проблем, може да се потърси решение на съд, с което да бъде разрешено да се промени обичайното местопребиваване на децата и да се уредят родителските права и правото на лични отношения.

8. Какво означава неправомерно отвеждане или задържане на дете според Регламент №2201/2003?

Прехвърлянето или задържането на дете от една държава в друга се счита за незаконно, когато детето е отведено от държавата, в която се е установило да живее с единия или с двамата си родители, в държава, избрана от родителя, извършил прехвърлянето на детето - без съгласието на другия родител и без да има правото да решава еднолично къде да живее детето. Правилата на регламента са строги и санкционират извършителя, дори когато детето е прехвърлено в държавата, в която е родено и/или чийто гражданин е то.

Ако български граждани живеят с детето си в друга държава-членка повече от 1 година и единият родител се върне с детето в България без съгласието на другия родител, по правилата на регламента това прехвърляне е неправомерно, независимо че детето има българско гражданство и родителят е решил да се завърне в родината си.

Регламентът предвижда следните особени задължения за всяка държава-членка при неправомерно прехвърляне на деца:

• Държавата, на чиято територия са доведени неправомерно децата, е длъжна при поискване да осигури връщането на децата обратно в държавата по обичайното им местопребиваване. Процедурата за връщане на децата е еднаква за всички държави-членки на ЕС;
• Съдът на държавата, в която е прехвърлено неправомерно детето, не разполага с призната от регламента компетентност да издава решения за родителски права. Компетентен остава съдът на държавата преди прехвърлянето на детето.
  

9. Какви санкции предвижда регламентът спрямо родители, които са прехвърлили неправомерно децата си в друга държава? 

Санкции, в смисъл на глоби или някакви други наказания, не са уредени, но регламентът изисква, при разглеждане на молби за връщане на деца, съдилищата на държавите-членки да прилагат специални правила, въведени с чл. 11 от регламента http://bit.ly/1yHxZ2b.