Регламентът предвижда запазването на компетентността на съда на държавата преди отвличането на детето по въпросите на родителските права. Особено важно е правилото на чл. 11, т. 8, въз основа което съдът на държавата преди отвличането на детето може да постанови връщането му след като се е произнесъл съдът на държавата, в което детето е отвлечено, и решението е за отказ детето да бъде върнато. Тоест, може да се преодолее решението за отказ, постановено по процедурата на Хагската конвенция от 1980 г. Това означава, че, ако детето е било доведено неправомерно в България, поискано е неговото връщане в държавата, в която то е живяло, и българският съд е отказал връщането с решение, съдът на другата държава може да постанови решение за родителските права на детето и да разпореди неговото връщане в рамките на определеното от него местоживеене при единия родител в тази държава. Решението по чл.11, т.8 подлежи на пряко изпълнение в България, без да преминава преди това през процедура за признаване.
10. Как се защитава правото на лични отношения?
Правото на лични отношения включва правото на контакт с детето от страна на родителя, при когото детето не живее постоянно, като се допуска детето да бъде отведено за определен период на място, различно от неговото обичайно местопребиваване.
Регламент №2201/2003 г. защитава правото на детето да живее спокойно и да общува и с двамата родители, като предвижда правила за бързо изпълнение на решение за упражняване на правото на лични отношения. Според регламента решение за лични отношения, постановено в една държава-членка, може да се изпълни в друга държава, като е достатъчно решенето да е влязло в сила в първата държава.
11. Какви са правилата при констатиран риск за дете?
Според общото правило на Регламент №2201/2003 г., компетентни за налагане на мерки за закрила на личността и имуществото на дете в риск са съдилищата и социалните служби на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето.
В случаите, когато детето няма обичайно местопребиваване в държавата, в която е установено, че то се намира в риск, съдилищата на тази държава са компетентни да наложат временна мярка за закрила, докато се установи коя е държавата на обичайното местопребиваване на детето и нейните органи за закрила наложат мярка според своето право.
В обхвата на делата за мерки за закрила попадат:
- настойничество, попечителство и други сходни институти;
- определянето и действието на всяко лице или орган, които отговарят за личността на детето или неговото имущество;
- поставяне на детето в семейство за отглеждане или под институционална грижа и мерки, свързани с управлението, запазването и разпореждането с имущество на детето.
12. Има ли правила, които улесняват получаването на издръжка за дете, когато родителят, който я дължи, живее в друга държава- членка?
Регламент №4/2009 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка, съдържа правила за признаване и изпълнение на решение за издръжка, постановено или признато в държава-членка, промяна на решение или постановяване на решение за издръжка при трансгранични случаи. Молбите могат да се подават директно до компетентните органи или чрез определения от всяка държава-членка централен орган по регламента. За България компетентни са окръжните съдилища и съдебните изпълнители, а централен орган е Министерството на правосъдието.
Информация за централните органи и съдилищата в държавите-членки на ЕС, които имат задължения по прилагане на регламента е публикувана на сайта на Европейския съдебен атлас по гражданскоправни въпроси -http://bit.ly/161PK1v
Родителят на дете, български гражданин, който разполага с решение за издръжка на българския съд, но дължащият издръжка родител живее в друга държава-членка, може да поиска признаване
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
