Галерия

1

Портретът е изготвен от Христос Ляпис, доктор по психиатрия от Атинския университет.

За финансовия министър Янис Варуфакис мислех да пиша така или иначе и без да се бяха случили трагичните за нашето общество и икономика последствия от капиталовия контрол, тъй като случаят на патологичен нарцисизъм, който е по моята специалност, и като цяло неговото присъствие и политически ходове са пълни с поведенчески данни, съставляващи диагнозата Синдром на Хюбрис (крайна степен на гордост). Този синдром попада в полето на проучвания, в което си сътруднича с Психиатричната клиника на Университета „Тъфтс“ и професор Насир Геми.

Професорът е автор на бестселъра “A first rate madness”, в който изследва връзката между психиатричната патология и упражняването на власт на високо ниво. Заедно с лорд Оуен (бивш външен министър на Великобритания, психиатър по образование), който също е постигнал значителен успех със своите книги «Синдром на Хюбрис» и «Болни лидери във властта», те са пионерите в интердисциплинарната област „политическа психиатрия“ и „психология на историята“.

Пръв лорд Оуен въвежда в психиатричната класификация на болестите, но и в областта на обществените и политически науки, едно ново психиатрично явление, което нарича Синдром на Хюбрис, заемайки термина от старогръцки, където превишаването на мярката, високомерието и пренебрежителното отношение към божествените и човешки закони са нарича Хюбрис. Според лорд Оуен, доста лидери като Маргарет Тачър, Тони Блеър и Джордж Буш-младши, страдат от този синдром, свързван пряко с упражняването на власт.

Разбира се, проявленията и последиците от този синдром не се ограничават само в областта на политиката, а се срещат и в други области на упражняване на власт (напр. административна, военна, икономическа и др.). Икономическата криза, която разтърсва Европа през последните години, и особено Гърция с картините от последните дни, характерни за страни от третия свят, е представена от лорд Оуен като последица от надменното и арогантно държание и намалената връзка с реалността на редица високопоставени ръководители, изпълнителни директори и мениджъри на международните финансови институции. Подобен подход със сигурност би бил доста интересен, ако се опитаме да видим доколко политическите лидери, довели страната ни до този хаос от международен надзор, строги икономии, а в последните дни и задушаващ капиталов контрол, са били под въздействието на Синдрома на Хюбрис.

Със сигурност Янис Варуфакис е политик, който покрива изцяло диагностичните критерии както за нарцистично разстройство на личността, така и за Синдрома на Хюбрис, в степента, в която те се припокриват. По-конкретно:

• Притежава прекалено доверие в собствената си преценка и пренебрегва съветите и критиката на другите.

• Притежава прекалено самочувствие, до степен на всемогъщество, що се отнася до това, което може да постигне сам.

• Изгуби връзка с реалността, в съчетание с постепенното му изолиране.

• Демонстрира (и продължава да демонстрира) това, което лорд Оуен нарича  „арогантна некомпетентност“ (“Hubristic incompetence”), когато нещата започнаха да отиват на зле и партньорите на Гърция показаха, че няма да отстъпят и са готови да доведат преговорите до крайните grexit и graccident. Това се случи заради прекаленото му самочувствие, което го кара да не обръща внимание на детайлите в практическото приложение на политиката му, правилна в някои свои теоретични постановки.

• Демонстрира характерния триптих на Синдрома на Хюбрис с прекалено активна дейност (пътувания, конференции, изявления, интервюта и т.н.), невнимание и импулсивност, довели в крайна сметка до затварянето на банките.

• Той вижда целия свят нарцистично като една фантасмагорична арена, на която може да упражнява власт и да преследва славата.

• Интересува се прекалено от външния си образ и представяне (справка: вдигнатите яки на саката му и странните му ризи).

• Има склонност да говори често за себе си в трето лице или да използва кралското „ние“.

• Вярва, че не подлежи на критиката на тривиалните си колеги или на скучното обществено мнение, и че Историята е единственият му компетентен съдник.

• Има склонност да не обръща внимание на практическите детайли, разходите и резултатите, за да подкрепи първоначалната си идея.

• Характеризира го дифузен модел на величие (във въображението и/или в поведението), с ярко изразена нужда от възхищение и липса на емпатия (т.е. на способността да се поставя на мястото на другия, напр. на нещастните пенсионери пред банкоматите или на останалите си 18 колеги в еврогрупата).

• Има прекалено чувство за своята значимост (напр. преувеличава постиженията и талантите си, очаква да бъде признаван за по-висш без съответните постижения).

• Занимават го фантазии за неограничен успех, сила, блясък, красота или идеална любов.

• Вярва, че е «особен» и уникален и може да бъде разбран или свързан само с други «особени» или уникални индивиди или институции.