Галерия

1

Ваканция с поглед, вперен към смартфона и последните новини за Εurogroup и срещите на върха. Дискусии в крайбрежните таверни не за личните ни планове за бъдещето, не за проблеми в работата или в личния живот, а за събитията в страната и за това какво ще се случи. „Хората тази година са уморени, изтощени психически”, казва собственик на таверна в Ханя и добавя „Това не беше лято”. „А ни липсват и психолози”, казва някой от компанията, като се смее и разведрява климата.

Но това съвсем не е смешно. Желанието да говорим е много силно, много хора изразяват нуждата си да се обърнат към специалист, защото не могат сами да открият смисъла във всичко онова, което се случва. Някои вече ходят на психотерапевт, казва в репортажа си Лина Янару от вестник Катимерини.

„Традиционно всяко лято много хора инвестират много в почивката с очакването, че ще си отдъхнат, ще се възстановят. Но това лято бе много трудно, умората не си отива. Тя е свързана с политическата и социалната действителност”, казва за вестник Катимерини психологът и психотерапевт Ера Мулаки. През юли политическите събития монополизираха всички разговори. „През седмицата на референдума преобладаваше паниката и всичко, което се случваше, влияеше на хората – и като самостоятелни личности, и като семейства. Налагането на капиталовия контрол имаше пряк икономически отзвук. Много хора започнаха да обмислят емиграция. В същото време има големи промени в работния сектор, има забавяне на заплати, съкращения. Всичко става бързо, положението е много натоварващо. Не е случайно, че наблюдаваме различни психосоматични пристъпи".

През горещия юли психологът и психотерапевт Харитини Кара е поела много нови случаи. „Всичко е свързано с кризата и дестабилизацията”, казва тя за Катимерини. Според нея това е първият път, когато събитията в страната се проявяват така изразено в кабинетите на психолозите. „От миналия януари, от изборите и след тях, политиката занимава хората много по-силно. Всичко това достигна върха си на референдума. Всички се чудеха какво да правят, как да го правят. Конфликтът се пренесе и в собствения им живот. Малко са хората, които не са говорили изобщо за това”.

Както казва Харитини Кара, особено по-младите през онзи период четат много, информират се. „Имаха усещането, че отговорността за решението е тяхно. Че гласът им е важен, това усещане не беше се появявало от години. Беше промяна”. Резултатът от Срещата на върха облекчи едни, а разочарова други. Във всеки случай, повечето спряха да говорят за това, изпитаха нужда да отидат във ваканция, да не знаят нищо, да не научават нищо”.

Обявяването на новите избори задълбочи отново разговорите в кабинетите на психолозите. „Има едно всеобщо разочарование. Много хора смятат, че няма какво повече да направят. Други са по-крайни, не искат да гласуват”. Същото потвърждава и Ера Мулаки: „Има общо разочарование, убеждение, че нищо не се променя. Губи се надеждата, че нещо може да стане”. Все пак не цари такава безнадеждност, както през миналите години на кризата, казва Кара. „Може би станахме по-опитни в преодоляването на заплахите и несигурността”.

Във всеки случай, както отбелязва психотерапевтът Георгиос Асимойоргос, по време на криза хората имат по-голяма нужда да говорят. „Но колкото повече се увеличава тази потребност, толкова повече намаляват финансовите възможности. За съжаление, тъй като обществените служби не функционират нормално, потребностите остават незадоволени”.