Галерия

1

Животът на 49-годишния днес Стефанос Заникос е свързан с морето от поне три десетилетия. От 14-годишна възраст рибарят от остров Хиос изкарва прехраната си с риболов в Егейско море.

През последните седмици обаче той все по-често се връща без улов, но за сметка на това „с изпълнена душа”, защото не иска Егейско море да мирише на смърт, както заявява пред гръцкото издание Етнос. Миналия петък Заникос за пореден път не се спрял пред стихийния вятър и високите вълни и се спуснал да помогне на бедстващите край югоизточния край на Хиос лодки с бежанци. Той успял да спаси 80 души, сред които и 20 бебета и деца, които пътували към острова с две пластмасови лодки.

Стефанос Заникос е само един от многото гръцки рибари, които се отзовават на призива на бреговата охрана да съдействат за спасяването на бедстващи бежанци. С малките си риболовни кораби и траулери те успяват да стигнат до пренатоварените и неуправляеми лодки, които се губят между стихнийните вълни, където големите катери на бреговата охрана не могат да доближат. Бежанците намират топло човешко отношение и готовност за помощ у много от жителите на гръцките острови, както сред бабите на Лесбос, чиято история GRReporter представи наскоро.

„Сърцето ми се скъса, когато младите майки коленичиха пред мен и целуваха ръцете и краката ми”, разказва развълнуван пред изданието рибарят. „Една бременна жена беше мокра до кости и не можеше да спре да трепери. Завих я с одеяло, но тя продължаваше да трепери. Събух чорапите си и ди дадох на момичето. Аз мога да издържа, тя беше посиняла от студ”.

През последните седмици капитанът на траулера „Агиос Йоанис „ („Свети Йоан”) е получил 4 сигнала за съдействие в спасителни операции на бреговата охрана. В рамките им той успял да спаси над 200 души от бурното море.

Операцията в петък сутринта била най-трудната досега. Стефанос Заникос се намирал в морския регион Менитес на лов за колеранги и калмари, когато получил нареждане от оперативния център на гръцкото министерство на търговското корабоплаване да се отправи към конкретно място с много силно вълнение, където се намирали хора в опасност, а някои вече били в морето.

„Вятърът духаше със сила от 7-8 бофорта. Катерите на бреговата охрана не можеха да се приближат. Казах на седемте членове на екипажа, че днес ще изкараме най-златната надница. Ще спасим хора. Събрахме мрежите, усилихме скоростта и отидохме на посоченото място. Беше ад. Бурните вълни блъскаха две пластмасови лодки, а хората в тях крещяха”, прекъсва от вълнение разказа си той. Лодките се губели сред вълните и после се появявали отново като орехови черупки. Стефанос се приближил с траулера си и отишъл съвсем близо до лодките.Извикал на английски: „Първо децата, първо децата. След това жените и накрая мъжете”.

Мъжете хвърляли бебетата в траулера подобно на баскетболни топки, тъй като планширът бил с височина от 3 метра и членовете на екипажа не могли да ги вземат по друг начин. Успели да спасят 20 бебета и деца. Едно момченце било само на 3 дни, родило се на турското крайбрежие. Най-голямото от децата било на 5 години и плачело непрекъснато, докато не намерило родителите си. Успокоило се само, когато го прегърнали. Веднага след това в траулера се качили жените, последвали мъжете, които се намирали в морето. Накрая се качили мъжете, които се намирали в лодките. Всички заявили, че са бежанци от Сирия.

Мокро и уплашено дете малко след пристигането му на остров Лесбос, снимка: ethnos.gr

След това на траулера се разиграли силни, вълнуващи и незабравими сцени. Членовете на екипажа раздали на бежанците одеяла, дрехи, дори и собствените си якета и пуловери. Дали им хляб, сирене, домати и каквито други храни имали със себе си.

„Всички поискаха вода. Искаха да пият вода. Не успяхме да наловим риба и да сготвим топла рибена супа”, разказва капитанът Стефанос, който в продължение на три часа събирал хора от морето. След като завършил операцията информирал бреговата охрана и получил разрешение да замине. След час и половина и при особено бурно море пристигнали на пристанището в Хиос. Нуждаещите се от медицинска помощ бежанци били откарани с линейки. Лекари и доброволци предоставили всяка възможна помощ на останалите.

„Върнах се на траулера. Погалих дървения корпус. За пореден път беше свършил прекрасна работа. Просълзих се, не помислих дори и за секунда за загубената надница. Върнах се с празни от риба касетки, но с пълна душа”, разказва капитанът.

Като баща на три деца на възраст от 12 до 25 години, Стефанос Заникос не спира да се шокира, когато вижда в морето малки деца. И никога не се колебае преди да скочи в морето, за да ги спаси. „Морето е нещо страшно. Силните вълни не разбират кого поглъщат. Аз също се страхувам, но не бих понесъл угризенията, че един живот се е изгубил, защото мен ме е дострашало. Това е нещото, което не позволявам на себе си”.