Галерия

1

Докато в Лесбос тече срещата между гръцкия премиер Алексис Ципрас и австрийския канцлер Вернер Файман, на пристанището в Пирея пристигнаха 4 911 имигранти и бежанци от острова, а до края на деня се очакват други 2 466 души.

Повечето от тях се очаква да пристигнат на централния атински площад Виктория, откъдето ще бъдат извозени към временните центрове за прием в олимпийските зали в предградията Галаци и Елинико. Не е ясно каква процедура ще бъде следвана за управлението на толкова голям брой имигранти в Пирея и Атина.

Транспортирането на рекордния и безпрецедентен брой бежанци и имигранти от Лесбос към Пирея съвпада странно с посещението на австрийския канцлер и това породи различни коментари.

Целта на срещата на Ципрас и Файман е да обсъдят двустранното сътрудничество между Гърция и Австрия по отношение на управлението на многобройните имигрантски и бежански вълни. Според официално разпространената от премиерския офис програма те ще посетят и двата центъра в Лесбос, където се идентифицират и регистрират новопристигналите.

За натиска, на който продължават да са подложени гръцките острови свидетелства фактът, че през последното денонощие гръцката брегова охрана е спасила от удавяне 423 имигранти. Операциите са били извършени в открито море край островите Лесбос, Самос, Кос и Фармакониси.

Новопристигащите в Пирея днес чужденци в по-голямата си част са икономически имигранти, посочват гръцки медии. След първоначалната вълна на солидарност темата относно кои от тях действително са сирийци и кои лъжат за произхода си започва постепенно да заема мястото си в гръцкия публичен дебат.

GRReporter предлага на читателите си статията на водещия гръцки журналист Тасос Телоглу, публикувана в коментарния сайт protagon.gr. В нея той разказва за репортажа си на остров Лесбос и срещата си с няколко новопристигнали с гумени лодки мигранти.

„Светлините на пристанището все още светят, след половин час слънцето ще изгрее. През нощта вятърът отново спадна и десетки гумени лодки пристигнаха в северната част на острова, от Моливос до фара на Коракас (гарвана-б.р.). Само който не е дошъл на Лесбос това лято не знае, че северните му брегове са покрити с найлони и гума от евтините лодки и хилядите спасителни елеци. 100 000 души пристигнаха на по-скоро негостоприемните брегове на този остров само през септември, едно истинско нашествие.

Сирийци? Мнозинството са такива по документи. Но кои документи? Тук си това, което заявиш, че си. При такива вълни няма начин да бъдат потвърдени представените данни. Нито държавата и ЕС правят нещо, за да улеснят себе си и тях. Вчера на обяд пред очите ми един иракчанин се представи успешно за сириец, докато един от туристическите агенти на острова ми разказваше, че през август 50 имигранти, в мнозинството си афганистанци и кюрди, са се опитали да си купят билети за ферибота към Атина със същото име.

От тогава досега вълните бяха поставени под някакъв контрол и се полагат усилия онези, които напускат острова да са повече от тези, които пристигат на него. Но кои са тези, които идват? Снощи качих в колата си един, за да го закарам до правилния лагер (от Каратепе, където се регистрират сирийците към Мориас, където се регистрират всички останали).

Беше кюрд от иранския град Керманшах. Разбира се, не искаше да бъде регистриран. Нито да даде отпечатъци от пръстите си. Нямаше документи. Можеше да говори на елементарен английски и ми заяви категорично: „На 45 години съм и никой никога не разбра кой точно съм. Само Господ знае това”.

„Ако го знае само Господ, тогава за теб няма място в Европа”, отговорих леко изнервен. Но той настояваше, че за него е по-важно да не предостави някои от данните си, отколкото да стигне до Атина (без регистрация няма да получи билет за кораба, поне на теория. Защото въпросът е какво точно се регистрира)…

Не беше първият подобен случай през този ден. Естествено, всички тези хора идват от държави, където техните права не се зачитат дори и минимално. Трудно им е да разберат какво ще се случи с тези данни. Освен това е и въпрос на възраст. Един сириец, завършил информатика в Алепо ме попита какъв е животът в северна Европа. „Отиди ако ти харесва да живееш спазвайки правилата”, му отговорих без да се замисля особено. „Е, със сигурност ще е по-добър. Ние в продължение на години живеехме без правила и ето докъде стигнаха нещата. Ще станат и по-лоши”. Той иска да завърши магистратура. Семейството му почти го изгонило, защото е млад и „сега има шанс”.

-След 4 години война?

-След 4 години война очаквах да получа дипломата си и може би се надявах нещо в страната да се промени. Заминаването на първите беше първата позитивна новина за нас от 4 години.

Дори и сириецът, който заминава от Турция след престой от 3-4 години вече не е бежанец от войната. Бил е военен бежанец и ако Турция не го беше превърнала в икономически емигрант в резултат на своята криза и социалния си дарвинизъм, щеше да го интегрира, както интегрира хората от Искендерун.

А какво правим ние тук? Можем ли да разграничим младежа от Алепо от кюрда от Керманшах? В Лесбос  не мислят за това. Продават срещу кеш през цялото лято и към момента са решили проблема с дълговете си. Но това не е достатъчно. Отсреща са в очакване много повече. Намиращите се „отвън” смятат, че Европа практически няма граници.

Ако не се затворят, вратите поне трябва да станат по-„умни”, подобно на въртящите се врати на входовете на големите сгради, които при всяко завъртане пускат само няколко души да влязат. Иначе Шенген ще се срине заедно с Дъблин, който рухна без да бъде заместен от нещо друго”.