Галерия

1

Броят на ромските деца, които просят, извършват дребни кражби или са принудени да проституират в различни от родните си европейски страни не само е постоянно висок, но и се покачва.

Принуждаването на ромски деца да извършват принудителна работа се разглежда като трафик на хора, който нарушава фундаменталните принципи на човешкото достойнство и правата на децата. Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП организира среща на заетите в борбата с проблема държавни институции и неправителствени организации, на която бяха представени няколко изследвания, които представят мащабите на явлението.

Според резултатите на проведеното в рамките на програмата CONFRONT в Гърция, по който фондацията е партньор трафикът на деца от ромски произход започва от тяхното семейство и това е причината той е разграничаван от общата рамка на трафика с хора. „Децата се определят като „деца в движение” и други подобни термини, но не и като жертви на трафик”, посочи изследователката от ЕЛИАМЕП и доцент в университета Пандио в Атина Диа Анагносту.

„Откриването на жертвите на този трафик е много трудно, тъй като полицията се затруднява да докаже, че конкретната експлоатация е трафик, понеже хората, които принуждават децата да „работят” са техните родители или законни настойници. Този вид „работа” е част от общата стратегия за оцеляване на семейството. Опасенията от признаването ѝ като престъпление не е изключено да навреди, а не да подобри положението на децата. Това обаче не означава, че просенето от страна на деца може да бъде прието по какъвто и да е друг начин освен като принудителен труд”, подчерта Анагносту.

Това, което никой не опровергава обаче са причините, които водят до експлоатацията на ромските деца. „Те произхождат от една изключително маргинализирана социална група, която е жертва на вековни предразсъдъци и стереотипи. Безработицата сред ромите е голяма и това покачва риска децата да бъдат експлоатирани с цел печалба. Не на последно място сред причините е и фактът, че често децата не са регистрирани в някоя община и това прави много трудно тяхното откриване, удостоверяването на самоличността и междудържавното сътрудничество”, посочи тя.

По думите ѝ проблемът се задълбочава още повече от леснотата, с която те могат да преминат границите между страните-членки на Европейския съюз. Според изследователи на явлението и членове на неправителствени организации това прави децата още по-уязвими на експлоатация.

Изследването се провежда в четири страни на произход на ромските деца, които са жертви на този трафик - България, Румъния, Унгария и Словакия и в три страни – приемнички – Гърция, Италия и Австрия.

„Потокът на ромски деца от България расте, докато броят на децата, на които успяваме да помогнем е малък”, заяви пред GRReporter Марианна Колову от неправителствената организация „Арсис – Социална организация за подкрепа на младите хора” от Солун. Причината за това е, че те непрекъснато променят местонахождението си, а за да бъдат убедени, че членовете на организацията искат да им помогнат се изисква време.

Тя беше категорична, че най-важното от всичко е да бъде спечелено тяхното доверие. В началото децата отказват да говорят или казват това, което са има казали да казват техните родители или близки, които ги принуждават да просят. „Опитваме се да намалим до минимум случаите, в които сме за отнемането на децата от техните семейства, тъй като това е единствената среда, която познават. Показателен е случаят на едно семейство с пет деца, само две от които бяха настанени в домове за прием. Само едно от тези пет деца предпочете да не се върне при семейството си и да остане в дома. Второто е все още много малко, така че не можем да говорим за взето решение. Останалите обаче се върнаха при родителите си”, разказа Колову. В заключение тя посочи, че действията на Арсис са насочени към подобрението на положението на децата и заяви, че проблемът може да бъде решен само с помощта на обучението.  

Срещата продължи с кръгла маса, на която бяха обсъдени начините на работа и възможностите за подобрение в сътрудничеството на заетите в борбата с трафика на ромски деца институции.