Галерия

1

Първите действия на новия гръцки кабинет са една от най-дискутираните теми в социалните мрежи. След първоначалния порой от статуси и туитове за изборната  победа на СИРИЗА, последвалото сформиране на кабинет с Независимите гърци също стана обект на дискусии, но и на анализи като този в профила на почетния професор по философия Димитрис Димитракос със заглавие „Опасностите на популизма”. Той пише:

„Днешният популизъм има много малко сходни черти със земеделските движения от 19-ти и 20-ти век в различни страни в Европа и Америка или пък със сантименталния романтизъм към определена идея на „народа”. Съвременният популизъм в Европа се изразява чрез всяко политическо движение или партия, която е насочена срещу институциите в най-широк смисъл -  срещу приетите закони, но и срещу принципите на демокрацията, идеята за законност, меритокрацията и всяка институция, която е пречка за налагането на която и да е воля на „народа”.

Популизмът се проявява в различни форми и използва различни символи и реторики. В съвременната му, постмодерна форма той е в състояние да комбинира съвсем свободно лозунги и мисли, които принадлежат на предвоенната комунистическа реторика със символи, свързани с национализма, изолационизма, противопоставянето на глобализацията, евроскептицизма, ксенофобията.

Най-често популизмът е продукт на всеобщ гняв, обикновено провокиран от икономически, но и други причини, който не намира единен теоретичен израз в определена идеология. Опасностите от съвременния популизъм в Европейския съюз бяха представени често, най-вече от изданието Economist. Партии и движения с „лява” реторика, като Подемос в Испания или СИРИЗА в Гърция или пък други с „дясна” окраска като Независимите гърци в Гърция или Националния фронт във Франция имат обща начална точка и тя е гневът на обществата към безсилието на традиционните партии да се справят по институционален начин с новите проблеми, които поражда една сложна международна реалност – масовите имиграционни потоци от по-бедни и авторитарни общества към по-богати и демократични, сътресенията, които предизвикват по-малките или по-големи кризи в световната икономика, сблъсъците между различни помежду си национални идентитети (както се случва в Украйна).

Популизмът предлага лесни „решения” на тези интензивни и много сложни проблеми. „Решения” самоубийствени или в най-добрия случай просто заблуждаващи и недействителни, когато прибягват до изолационизъм.

Те отлагат за утрешния ден последствията от липсата на решения, които ще са в ущърб на следващите. За тях има значение само днешният ден, а не утрешният. Но лошото с популистите е, че универсалността на зависимостите (която наричаме глобализация) води до този утрешен ден много по-бързо отколкото те очакват. А той обикновено е много по-страшен, отколкото те са си представяли”.

Завоят наляво, който предприе Гърция в неделя (при все, че правителствен партньор на СИРИЗА е доста крайна дясна партия) вдъхнови карикатуристите в страната и чужбина.

Гърция може и да не наруши консенсуса на външните министри на Европейския съюз за продължението на санкциите срещу Русия, но реакцията на Атина за становището на Федерика Могерини в понеделник и публикациите относно връзките на новия външен министър Никос Кодзиас с руски националисти създадоха основателни опасения за рязка промяна в геополитическата насоченост на страната.

„Докато СИРИЗА беше симпатичната нова партия с младия лидер, който искаше да промени политиката на бюджетни съкращения в Еврозоната и в крайна сметка да я разтури, международните медии гледаха на партията с добро око и всичко беше наред.

Далаверите с Путин и неговата държава в държавата, заплахите за вето по въпрос от първостепенно геополитическо значение за Запада, поздравленията от страна на Хамас и партньорството с маргинална партия, която проповядва  конспиративен антисемитизъм развалиха „сладкия” образ и го поставиха в категорията на пасивите.

От вчера ситуацията се промени. С някои неща просто не се играе”.

"Мисля, че ще се зарадвате да научите, че реших да остана", казва Гърция, представена като сина - лентяй на родителите си - Европейския съюз".

В същото време много потребители отчитат очевидната промяна в някои от позициите на управляващите само в рамките на няколко дни.

„Каква промяна може да се случи в рамките на един ден в Гърция. Министрите спряха да говорят за нови мерки, а външният министър не блокира резолюцията на ЕС за Русия”.

И още: „Има една интересна промяна в тона на приятелски настроените към правителството гръцки медии: Те повишиха статуса на еврозоната от „лихвари” на „партньори”.

 „Защо пък да не се създаде един автономен регион в Гърция, който да се управлява от проевропейски, либерални и най-вече сили на здравия разум по подобие на Света гора или района на Ексархия в Атина?”, се пита потребител на Туитър, разочарован, че конкретните идеи са изключително слабо представени в новия гръцки парламент.

И за край – един призив на писателя Апостолос Доксиадис в Туитър:

 „До гърци и не-гърци: В момента за Гърция няма нищо по-опасно от обвързването на съдбата й със символика”.