Галерия

1

48 часа след Фармакониси, където се удавиха 34 бежанци и имигранти, много от които деца, днес в Егейско море се разигра нова трагедия. Според информация на френската информационна агенция AFP  и турската агенция Dogan поне 22 души, сред които и четири деца са се удавили в открито море край югозападното турско крайбрежие.

Мигрантите загинали в опита си да прекосят разстоянието към гръцкия остров Кос около 06:00 тази сутрин. Турското издание Хюриет съобщи, че те пътували в дървена лодка с дължина от около 20 метра. До момента членове на турската брегова охрана са спасили 211 от пътниците в лодката. Операцията за издирването на други хора в морето продължава.

В същото време решението на германското правителство да суспендира временно Шенгенското споразумение и да възстанови контрола на границата с Австрия обезпокои сериозно гръцките власти. Правителствени представители предупреждават, че така или иначе слабата гръцка система за справяне с бежанската вълна е изправена пред опасността от пълен провал след решението и на други страни-членки на ЕС да затворят границите си и да последват стратегията на „трети” страни като Сърбия и Македония. В една такава ситуация хилядите сирийски бежанци, които пристигат всекидневно по островите ще бъдат блокирани в Гърция, след като няма да могат да продължат към крайната си цел – Централна и Западна Европа.

От вчера гръцката Служба за бежанците работи по създаването на план за извънредно действие за вероятността от покачване на молбите за предоставяне на убежище от страна на сирийски бежанци, които няма да могат да заминат за Германия, както се случваше през изминалите дни. В допълнение членове на службата полагат усилия за съкращаване на процедурите по регистрирането и разглеждането на молбите и за въвеждането на скоростна процедура само за бежанците от Сирия.

Според публикация в гръцкия всекидневник Катимерини въпросът се следи от гръцката полиция и гръцката разузнавателна служба. От друга страна гръцки дипломатически източници твърдят, че решението на Германия да преустанови едностранно изпълнението на Шенгенското споразумение с цел да прекъсне мигрантските потоци, но и за да упражни натиск върху страните от Централна Европа. които реагират негативно на плана за преразпределение на бежанците.

Същите източници коментират, че за разлика от минали пъти отношението към гръцката делегация на вчерашната среща на министрите на външните работи от ЕС е било позитивно. Според Катимерини между еврокомисарите също се наблюдава загриженост за събитията през последните дни. Някои от тях предупредили, че Гърция и Италия са изправени пред опасността да бъдат „задушени” от десетки хиляди бежанци и имигранти.

Реакцията на Европа спрямо бежанската вълна е една от основните теми и в българския публичен дебат. В блиц-интервю за GRReporter политологът Огнян Минчев изрази загрижеността си от пасивната позиция на европейското ръководство и описа опасностите, които крие тя за страните от периферията на Европа.

Г-н Минчев, какво трябва да бъде отношението на Европа към бежанците от Сирия и какво трябва да бъде решението на проблема там от страна на международната общност?

На първо място трябва да се направи едно съществено разграничение между дължимата човешка съпричастност и състрадание към трагедията на тези хора, която всеки цивилизован човек, независимо дали се намира в Европа или някъде другаде по света е длъжен да прояви. Трябва да помогнем на тези хора с каквото можем.

Въпросът е в това какви са средствата, с които бихме могли да им помогнем, кое би било най-добро като дългосрочно решение на техните проблеми и по какъв начин можем да помогнем без да нанасяме щети върху стабилността и социалния мир в собствените си общества.

Това, което се случва през последните няколко седмици и особено през изминалата в Европа показва една дълбока криза на потенциала на европейските страни и Европейския съюз за осъществяване на тази хуманитарна мисия в подкрепа на бежанците.

На първо място бих искал да подчертая обстоятелството, че целият този многохиляден екзодус, който се осъществява от Турция към гръцките острови и който преди това вървеше и по зелената граница между Турция и България показва практическото нефункциониране на основни европейски институции и системи, като Frontex и Шенген.

Тоест Европа е вдигнала ръце от възможността да охранява границите си и да взема суверенни решения относно предизвикателствата, които се случват с нарушаването на нейните граници, макар и от един поток от бежанци. Нефункционирането на тези европейски инструменти за охрана на границите на практика показва, че Европа е безпомощна в активното си отношение към решаването на този проблем. Затова е и пасивна. Ние чакаме да дойдат лодките, чакаме да дойдат конвоите, чакаме да дойдат всички тези огромни маси от хора, които са целенасочени дирижирани и насочвани от каналджии, вземащи от тях пари и съгласието им да ги транспортират в тези опасни пътешествия.

Второ, нека да приемем, че решението да бъдат приети и настанени тези бежанци, които през последните седмици, а и години чукат на вратата на Европа е едно хуманно и добро решение. Въпросът е обаче докъде ще стигнат възможностите на Европа да взема подобни решения. В Близкия Изток има милиони хора, които се намират в страшна беда. И в Иран, и в Ирак и Сирия, където действа така наречената Ислямска държава, и в Йемен, където тече жестока гражданска война, и на много други места. Да не говорим за това, че след свалянето на режима на Кадафи в Либия се формира един изключително широк коридор за мощно нахлуване на кандидати за имиграция в Европа от африканските страни.