Галерия

1

Не можеш да си майка на всяко дете, но съвсем спокойно можеш да бъдеш баба на всички. Да си баба е универсално качество. Това доказаха три възрастни жени от остров Лесбос, чиято снимка предизвика вълна от позитивни коментари в гръцките социални мрежи и медии.

Когато през следобедните часове миналия петък на морския бряг до село Скала Сикаминиас лодките, които пренасят бежанци и имигранти от Турция към Европа пристигали с десетки, трите жени наблюдавали членовете на бреговата охрана и доброволците да предоставят първа помощ на новопристигналите.

Както всеки следобед 83-годишната Емилия (Милица) Камвиси, 89-годишната Евстратия Маврапиди и нейната 85-годишна братовчедка Марица Маврапиди седели на любимата си пейка. Тогава чули гласа на почти новородено бебе, което плачело силно в прегръдката на измокрената си от морската вода майка. Тя се опитвала безуспешно да го нахрани с шише мляко.

Тогава бабите се задействали. „Дай бебето тук, мило момиче. Дай на мен да го нахраня”, казала на майката баба Милица с характерния островитянски диалект. Първоначално жената не разбрала, но движението на бабата да поеме детето в ръцете си улеснило комуникацията. Тя подала с радост бебето на възрастната жена. Баба Милица взела едномесечното момченце, седнала на пейката и му подала шишето, като в същото време му запяла тихо една песен. Нейните приятелки започнали да припяват, като гледали детето с нежност и усмивка.

Фотографът Лефтерис Парцалис, който се намирал на острова, за да заснеме пристигането на бежанците уловил моментите с фотоапарата си. От деня, в който той публикува снимката, тя се превърна в една от най-разпространените в гръцкото интернет пространство.

„Дъщеря ми каза, че снимката ни се е появила в интернет (не използва точния израз, но има предвид точно това - б.р.). Не направих нищо особено. Исках да помогна на момичето, което беше мокро и изтощено”, заяви пред гръцкия вестник Етнос баба Милица.

Родената и израснала в селото 83-годишна жена е отгледала четири деца и осем внуци и се гордее с четирима правнуци. В продължение на десетилетия е работила на семейната плантация от маслинови дървета, а днес единственият ѝ доход е земеделската пенсия в размер на 330 евро на месец. Съпругът ѝ починал преди 19 години.

Но всеки ден тя и приятелките ѝ  се събират на пейката край морето и се радват на бреговата охрана и членовете на неправителствените организации, „които въпреки студа и вълнението влизат в морето, за да помогнат на хората да излязат на брега”. Баба Милица се натъжава, когато вижда децата да плачат и да търсят родителите си, както и когато някои лодки потъват. „Ето тук са се случили много инциденти. Вадят от морето мъртви деца, момичета и момчета. Но и големи хора. Това ме поболява, вечер не мога да спя. Каква е вината на тези хора? Напуснали са домовете си, оставили са зад себе си своето домакинство и идват тук, за да заминат отново, за да отидат в Европа. Грехота е да се давят в морето”, разказва.

Баба Милица не е държала и хранила бебе в ръцете си от години, но майчинският инстинкт не я е напуснал. „Майката остава майка докато затвори очите си. Какво ще рече дали съм знаела? Не виждам и не чувам добре, но още мога да нахраня и успокоя едно дете”, казва в отговор на въпроса дали се е чувствала сигурна, че ще се справи.

„Взех го в ръце решително. Детето имаше нужда от сигурност. Майка му беше мокра и търсеше някакви дрехи, за да се преоблече, а баща му беше в паника, защото то не спираше да плаче. Ние седяхме там и можехме да направим нещо за това. Грабнах го, взех шишето, бебето усети един сух скут, попяхме му и то изпи млякото си наведнъж”. Когато бебето заспало, трите баби посъветвали майка му, която им благодарила.

За 28-годишния фотограф от агенция SOOC и сайта rizopoulospost.com снимката с бабите е много специална. „Когато пристигнах в Лесбос си мислех, че всички възможни снимки от там вече са направени и публикувани. Нямаше смисъл да снимам лодките, бежанци в окаяно състояние и тежки условия. През лятото видяхме толкова много такива снимки. Но не съм и предполагал, че когато пристигнах в организирания от неправителствените организации лагер в Скала Сикаминиас ще попадна на една динамична баба, която грабва бебето на двама бежанци и го храни, докато двете ѝ приятелки ѝ помагат със своите умилени погледи”, разказва Лефтерис Парцалис.