Галерия

1

Янис Лиолиос е завършил социология в България, но през последните 20 години развива частен бизнес, свързан със сладкарство и хлебарство. Посреща ме в кабинета си, който прилича на обичаен работен кабинет. С едно изключение - има голяма библиотека. Книгите ще изиграят централна роля в нашия разговор.

Янис се оказва словоохотлив събеседник. Започва в посока, която смятах че ще подхванем към края на разговора.

Когато Янис Лиолиос говори за Стефан Гечев, в гласът му се усеща цял букет от емоции. Отношенията им са били като между учител и ученик, "подобно на тези в древна Гърция".

Стефан Гечев е значителна, но недооценена фигура в българския културен живот. Роден е в Русе, учил в София, Париж и Атина. Работил в български дипломатически представителства в чужбина и преди, и след 1944 г. Заедно с режисьора Стефан Сърчаджиев и поета Веселин Ханчев създават Държавния сатиричен театър. Заради стихосбирката му "Бележник" е обвинен от партийната критика в "сюрреализъм и дадаизъм" и за дълги години е направо изгонен от литературния живот. Гечев е направил първия превод на български език на любимата за поколения деца книга на Луис Карол "Алиса в  огледалния свят". Сред преводите му особено място заема поезията на Константинос Кавафис и на Георгиос Сеферис. Превел и съставил е книгите "Съвременна гръцка поезия", "Палатинска антология", "Антология на новата гръцка поезия", "Радостта да се живее" от Емил Зола, "Френски поети сюрреалисти" и други.

Стефан Гечев

За Янис, Гечев е бил приятел, наставник, пример за подражание. И нещо много важно: Стефан Гечев е символизирал дружбата между България и Гърция, по начин, по който Янис я вижда.

- Нашите два народа не се познават истински. Да, българите отиват в Гърция на почивка и гърците идва в България, но това не е реално опознаване. - започва Янис. Стефан Гечев казваше, че нещата, които ни обединяват са повече, от нещата, които ни разделят. На тази основа трябва да градим нашите отношения. Различни са причините, които поставят прегради между нас, проблемът е, че не правим достатъчно усилия да преодоляваме тия прегради. Ще ти дам един пример...

Подарява ми четири копия от "Хемус - антология на балканската поезия". Хващам една от книгите и я разглеждам с интерес - тежка, луксозна и... непозната.

- Подари и на твоите колеги. - допълва Янис искрено и продължава: - Когато се прочете Антологията, човек може да усети аурата на Балканите. В скандинавските държави, примерно, са си намерили своя код на общуване. Те са сдържани, но това им върши работа. Ние, Иване, не сме открили още нашия код на общуване, този който ще работи за това, да се разбираме. Много си приличаме всички на Балканите. Като прочетеш стиховете, ще усетиш какво имам предвид. Минава като вълна през поезията. Поетите имат сетива за това, уловили са нашата обща аура, това което ни обединява. Обикновените хора също могат да го усетят, ако общуват без предразсъдъци. Но все още не сме го формулирали ясно. Може би това е нашата сърдечност и топлота, характерна за всички балкански народи.

Стефан Гечев, на чиято памет е посветена тази антология, усещаше, че все още не сме открили езика на който всички да общуваме. Че не се познаваме достатъчно, въпреки, че споделяме една земя и сме съседи от векове. В гръцкото посолство в София има зала, която носи името на моя учител и голям приятел на Гърция - зала "Стефан Гечев". Тя е предназначена точно като място, на което двата народа да се опознават и да открият своя код, своя език, на който да се разбират. На мен обаче това не ми е достатъчно. Аз искам повече. Искам по-активна политика от двете държави. Ние сме членки на Европейския съюз, принципите на нашата външна политика са еднакви, мир, взаимопомощ и други. Главната задача на нашите външни министерства е да създадат условията за диалог между двете държави. Като човек, който живее вече 30 години в България, мога да кажа, че гърците не познават България. Същото може да се каже и за българите - не познават Гърция. Това е парадоксално, съседи сме, а не се познаваме. Има много какво да се направи, не само по отношение на бизнеса, но преди всичко по линия на култура, на опознаване на традициите, историята, начина ни на живот. Мислим си, че се познаваме, но повечето хора познават насажданите с десетилетия предразсъдъци. Трябва да има повече дълбоки приятелства, повече инициативи като тази, която вашият сайт е предприел, по-активни институции с нов стил на работа: да раждат идеи, да творят, да "рискуват" т.е. да могат да вземат решения, да не са пасивни.

Питам го как се чувства един грък в България: как му понася климатът, бизнес средата?

- Когато дойдох да следвам в София преди 30 години, имаше зими с много сняг и температури от -15, -20 градуса. Като солунчанин мога да кажа, че през последните 10 години, времето в София започва да се доближава до това в Солун. Вижте какво топло и слънчево време има навън, а сме януари месец. През лятото нямаме 40 градуса, както има в Солун, но има много топли дни, дни, които ги нямаше преди 10 години. Не съм специалист, но предполагам, че е свързано с глобалните промени в климата. Има сближаване на климатичните условия в двете държави.

Като бизнес среда България е много по-развита, отколкото Гърция, по отношение на премахването на доста бюрократични пречки. Фирма в България може да се открие в рамките на 10-15 дни, докато в Гърция можеш да се мъчиш 3 месеца, 6 месеца... В България, като се гласува един закон, той се изпълнява. В Гърция половината от законите никога не влизат в употреба, а другата половина започват да се спазват след обществен натиск. Какво ще стане ако не внеса ДДС на 15-то число в България? Данъчните ще ми запорират банковите сметки. И това е много правилно. В Гърция има компании, които дължат ДДС за 6 месеца, за 3 години. Има фирми, които не плащат данъци.

В България са много благоприятни условията, за да дойде един грък и да развие бизнес. Но с едно условие. България не е тази, която беше преди 15 години. Има една гръцка поговорка, в която се казва "да продаваш водорасли, все едно са копринени конци". Мина времето, в което идваше един гръцки бизнесмен в България и с малък начален капитал можеше да започне бизнес, като продаваше свое ноу-хау. В момента в България има невероятни кадри! Младите хора, които боравят отлично с компютри, със системи за управление, високо квалифицирани са, придобили са знания от чужбина и са с дълбоки знания.

Освен това, не може буквално да се пренесе един бизнес от Гърция, като стил и като начин на управление в България, дори и този бизнес тук да не е развит. Гръцките бизнесмени подценяват условията тук и смятат, че опитът им от последните 50 години, още от бащите и дядовците им, ще им помогне в България. Условията в момента в Гърция са трудни и те смятат, че щом там се справят, ще могат и в България. Но без да се вземат под внимание спецификите на държавата, в която идваш да правиш бизнес, и да се съобразиш с манталитета на българина, това няма как да се случи успешно. Ще ви дам един пример: моят бизнес е свързан с продажбата на суровини за сладкарството и хлебарството. Влагам много усилия в него и се стремя да го правя все по-добре. От 5 години събирам информация и материали за развитието на сладкарството в България, Гърция и региона. В течение на моето проучване открих, че в началото на миналия век, сладкарството в България е било много повече повлияно от централноевропейското сладкарство, от Австрия, от Германия и от Франция, отколкото от гръцкото или  турското сладкарство. Откривам десетки българи сладкари от Бургас, от Варна, от Стара Загора, от София, които са участвали и са взели медали в Австрия за направата на сладкиши, кроасани и такъв тип изделия от многолистно тесто. В този смисъл, България е имала своята традиция, която не бива да се подценява и да се учат българите на сладкарство, все едно никога не са имали такова в миналото.  Убеден съм, че в началото на миналия век гръцкото сладкарство не е било повлияно от централноевропейското. Търся материали за същия период от време и за момента намирам много малко.

В следващите 50 години, в периода на социализма, сладкарството в България не взема предвид тенденциите в Европа. Със заповед оформиха 4-5 рецепти, които ги наложиха под влияние на руското сладкарство. В последните 20 години,  се опитваме да отразим в България, това, което се случва в цяла Европа като тенденции в съвременното сладкарство.

Но не е толкова интересно това, което се случва в българското сладкарство, а в хлебарството. Хлябът в България е убит! Какво значи истински хляб? Истински хляб означава много качествено брашно, а не фуражно брашно. Второ, процедура и технология за използване на закваска, а не само мая. Това означава връщане към рецептите на бабите ни. Производството на хляб трябва да се върне към занаятчийските си корени. Ако попитате случаен потребител, който влиза в квартална хлебопекарна защо се реди на опашка, той ще ви каже "Мирише на хляб.". Идват деца, а от децата учиш истината. Питам ги, защо ти харесва този хляб и те отговарят: "Защото не ми се залепва като го ям". Проблем са и мазнините, които се ползват. Има хубави мазнини в България, както вносни, така и български, но рядко се ползват от професионалистите.  

Често чувам от производителите на хляб: "на българина му дай нещо да хапне..." Потребителите не са глупави. Сетивата на българския потребител не са по-лоши от тия на гръцкия или на който и да било друг европейски потребител. Той има права и има същите права, които има и немецът - спрямо храната, спрямо природата, правото на работа и така нататък. Трябва да се оформят проекти за появата на хлебопекарни във всеки квартал в страната. В Гърция производителите на хляб, чиято организация е много силна, успяха да лобират и да се приеме закон, който да определя какво е хляб и какво е "хлебно изделие". Хляб, според гръцкия закон, се нарича изделието, което се меси, ферментира, пече и се продава на едно и също място. Всяко друго, което се прави и се пренася на друго място, за да се продаде, няма право да се нарича хляб а се нарича "хлебоподобие", в свободен превод. Това е индустриалният хляб. Нека има индустриален хляб, той има своите предимства - евтин е, опакован е.  Истинският хляб обаче, този който мирише на хляб, носи печата на майстора, който го е направил. И като си го купува човек, хлебарят ще го поздрави, ще му разкаже нещо за хляба, за вкуса му и на какво се дължи. Това е връзката на човек с човек, връзка на човека с природа. Ние на Балканите не трябва да забравяме общуването помежду си и общуването с природата.

Интересувам се коя е любимата му българска рецепта и коя е любимата му гръцка рецепта?

- Неповторимите български колбаси, неповторими в цяла Европа! Луканка, бански старец, суджук. Намирам домашно направени колбаси. Има и производители, които харесвам.

Любител съм на сирената. Българското сирене е много хубаво, то има място сред световните сирена. Често се събираме приятели и поставям българско сирене наред с френски и гръцки сирена. Българското се отличава с аромат и вкусови качества.

Казвам му, че за мен е изненада това признание за колбасите, за сирената, дори и за бизнес средата. Постоянно слушам как всички се оплакват от ниското качество, от липсата ни на самочувствие да защитим родните си продукти, от лошата бизнес среда в България. Янис се усмихва и казва, че на повечето хора им липсва друга, външна гледна точка. А липсва, защото не се познаваме.

- Любимото ми гръцко ястие е гръцката мусака.- продължава Янис. - Когато каним гости вкъщи, Дионисия, съпругата ми, прави мусака. Имахме случай, на наш приятел българин, толкова да му се услади, че изяде цяла тава. После се е наложило да викат линейка. Тайната на тази вкусна мусака е в традиционни начин на направа от моята съпруга. Предходния ден запържва в зехтин,  картофите  и патладжаните за мусаката и ги оставя да изпуснат мазнината, на следващия ден добавя каймата и другите съставки, залива с яйчен крем "Бешамел" и пече.

Любопитен съм за традиционните балкански десерти, преди да дойде европейското сладкарство на Балканите, които не са повлияни от турските и източните десерти.

- Преди това е имало различни плодови сладка. Както и домашни сладкиши от вида на козунаците. Те са се появили от нуждата на човека да превърне традиционни съставки като брашно, яйца и масло в сладкиш, който да носи наслада след основното ястие. Но истинското сладкарство се появява в Европа, в европейските дворове. Пандишпан, покрит с крем и плодове. Французите го развиват до висота, така че днес един френски сладкар да получава по-висока заплата, само защото представлява френското сладкарство.

Заговаряме за хобита. Казвам му, че съм прочел в интернет, че освен почитател на поезията, той се интересува от направата на колажи и от изобразително изкуство.

- Така ли пише за мен в интернет? - изненадва се моя събеседник. -Да, имам такиви занимания но през последните години се явиха и други! Ще се радвам да дойдете и да видите с очите си, новото ми занимание, което се роди през последните 8 години. Аз и съпругата ми реставрирахме триетажна стара , българска къща със сто-годишна история. Хобито ми е да вземам стари мебели, домашни пособия и инструменти и да ги реставрирам. Интересувам се предметите да имат история, да са стари, но да не са скъпи. Не искам да са от антиквариат. Приятели от Гърция и от България ми носят предмети от техните дядовци, които да реставрирам. След 8 години събрахме мебелите от къщата на прадядовците на моята съпруга, от Пелопонес, от моите прадядовци, които са живеели в Мала Азия, и от много мои български и гръцки приятели. Събрали сме плочи и материали от няколко стари къщи, килими, направени от бабите на наши приятели. Донесох вертикален килимарски стан, на който баба ми е тъкала още в Мала Азия. Влизаш в тази къща и виждаш аурата на Балканите, за която говорихме. Събрана в лампите, които светят, в мебелите, в килимите, в атмосферата. Това е основното ми хоби, в тази къща, в която отразих слабостта ми към изкуството, към естетиката и към нашето минало и нашите корени. Кания всеки читател на тази статия в тази къща, носейки нещо от прадядовчите му, което не му трябва, срещу .... порция мусака...

През целия разговор Янис Лиолиос не спря да вади албуми, книги и брошури, свързани с поезия, култура и бизнес. Подари ми две книги и щях да си тръгна и с трета, но се оказа, че му е останала последна бройка. Янис е пример за човек, който живее над тесните граници и стари предразсъдъци. Успява да види предимствата на България през погледа на чужденеца. Смята, че българите имат смелостта да експериментират в политиката и да се разделят със статуквото. Направил е много, за да има повече мостове, на които да се срещаме и да търсим своя код, своя език, на който да се разбираме.