Галерия

1

Янис Лиолиос е завършил социология в България, но през последните 20 години развива частен бизнес, свързан със сладкарство и хлебарство. Посреща ме в кабинета си, който прилича на обичаен работен кабинет. С едно изключение - има голяма библиотека. Книгите ще изиграят централна роля в нашия разговор.

Янис се оказва словоохотлив събеседник. Започва в посока, която смятах че ще подхванем към края на разговора.

Когато Янис Лиолиос говори за Стефан Гечев, в гласът му се усеща цял букет от емоции. Отношенията им са били като между учител и ученик, "подобно на тези в древна Гърция".

Стефан Гечев е значителна, но недооценена фигура в българския културен живот. Роден е в Русе, учил в София, Париж и Атина. Работил в български дипломатически представителства в чужбина и преди, и след 1944 г. Заедно с режисьора Стефан Сърчаджиев и поета Веселин Ханчев създават Държавния сатиричен театър. Заради стихосбирката му "Бележник" е обвинен от партийната критика в "сюрреализъм и дадаизъм" и за дълги години е направо изгонен от литературния живот. Гечев е направил първия превод на български език на любимата за поколения деца книга на Луис Карол "Алиса в  огледалния свят". Сред преводите му особено място заема поезията на Константинос Кавафис и на Георгиос Сеферис. Превел и съставил е книгите "Съвременна гръцка поезия", "Палатинска антология", "Антология на новата гръцка поезия", "Радостта да се живее" от Емил Зола, "Френски поети сюрреалисти" и други.

Стефан Гечев

За Янис, Гечев е бил приятел, наставник, пример за подражание. И нещо много важно: Стефан Гечев е символизирал дружбата между България и Гърция, по начин, по който Янис я вижда.

- Нашите два народа не се познават истински. Да, българите отиват в Гърция на почивка и гърците идва в България, но това не е реално опознаване. - започва Янис. Стефан Гечев казваше, че нещата, които ни обединяват са повече, от нещата, които ни разделят. На тази основа трябва да градим нашите отношения. Различни са причините, които поставят прегради между нас, проблемът е, че не правим достатъчно усилия да преодоляваме тия прегради. Ще ти дам един пример...

Подарява ми четири копия от "Хемус - антология на балканската поезия". Хващам една от книгите и я разглеждам с интерес - тежка, луксозна и... непозната.

- Подари и на твоите колеги. - допълва Янис искрено и продължава: - Когато се прочете Антологията, човек може да усети аурата на Балканите. В скандинавските държави, примерно, са си намерили своя код на общуване. Те са сдържани, но това им върши работа. Ние, Иване, не сме открили още нашия код на общуване, този който ще работи за това, да се разбираме. Много си приличаме всички на Балканите. Като прочетеш стиховете, ще усетиш какво имам предвид. Минава като вълна през поезията. Поетите имат сетива за това, уловили са нашата обща аура, това което ни обединява. Обикновените хора също могат да го усетят, ако общуват без предразсъдъци. Но все още не сме го формулирали ясно. Може би това е нашата сърдечност и топлота, характерна за всички балкански народи.

Стефан Гечев, на чиято памет е посветена тази антология, усещаше, че все още не сме открили езика на който всички да общуваме. Че не се познаваме достатъчно, въпреки, че споделяме една земя и сме съседи от векове. В гръцкото посолство в София има зала, която носи името на моя учител и голям приятел на Гърция - зала "Стефан Гечев". Тя е предназначена точно като място, на което двата народа да се опознават и да открият своя код, своя език, на който да се разбират. На мен обаче това не ми е достатъчно. Аз искам повече. Искам по-активна политика от двете държави. Ние сме членки на Европейския съюз, принципите на нашата външна политика са еднакви, мир, взаимопомощ и други. Главната задача на нашите външни министерства е да създадат условията за диалог между двете държави. Като човек, който живее вече 30 години в България, мога да кажа, че гърците не познават България. Същото може да се каже и за българите - не познават Гърция. Това е парадоксално, съседи сме, а не се познаваме. Има много какво да се направи, не само по отношение на бизнеса, но преди всичко по линия на култура, на опознаване на традициите, историята, начина ни на живот. Мислим си, че се познаваме, но повечето хора познават насажданите с десетилетия предразсъдъци. Трябва да има повече дълбоки приятелства, повече инициативи като тази, която вашият сайт е предприел, по-активни институции с нов стил на работа: да раждат идеи, да творят, да "рискуват" т.е. да могат да вземат решения, да не са пасивни.

Питам го как се чувства един грък в България: как му понася климатът, бизнес средата?

- Когато дойдох да следвам в София преди 30 години, имаше зими с много сняг и температури от -15, -20 градуса. Като солунчанин мога да кажа, че през последните 10 години, времето в София започва да се доближава до това в Солун. Вижте какво топло и слънчево време има навън, а сме януари месец. През лятото нямаме 40 градуса, както има в Солун, но има много топли дни, дни, които ги нямаше преди 10 години. Не съм специалист, но предполагам, че е свързано с глобалните промени в климата. Има сближаване на климатичните условия в двете държави.