Галерия

1

„Това, което наблюдаваме днес в Кипър има едно име: История”, написа в социалните мрежи водещ гръцки коментатор. Целият свят следи тревожно събитията в малката островна държава, която е на път да промени всичко, което днес ни се струва сигурно и стабилно.

Кипърският парламент отложи за втори пореден ден критичното гласуване на проектозакона за орязването на депозитите с цел да спаси банковата система. Банките продължават да бъдат затворени поради страха от масово оттегляне на капитали. Финансовият министър Михалис Сарис заминава за Москва, която реагира остро на вероятността да бъдат окастрени депозити на руски граждани.

“Правителството в Кипър се опитва да използва хората с малки депозити като щит срещу орязването на големите вложения, т.е. да предпазят от плащане хората с големи влогове. Но банките не могат да останат затворени завинаги.

От там нататък не мога да предвидя резултата от гласуването в кипърския парламент. Това, което е ясно е, че ако депутатите отхвърлят проектозакона Кипър ще навлезе в много труден период. Подобно решение със сигурност ще внесе смут и във всички останали европейски държави, но последствията ще бъдат тежки най-вече за Кипър”, заяви за за GRReporter преподавателката по икономика в атинския университет Пандио Антигони Лимбераки.

Но как се стигна до тук и какво може да последва? На въпросите на GRReporter отговори политологът Харидимос Цукас.

Г-н Цукас, какво доведе до това драстично решение?

Зависи колко назад бихме искали да погледнем. Най-решаващо беше решението на Еврозоната да ореже гръцките държавни облигации през 2012. От тогава започнаха проблемите за Кипър, понеже гръцкият haircut донесе огромни загуби за кипърските банки. Те не можеха да се запълнят от банките и затова беше необходима намеса от страна на държавата.

Впоследствие проблемите се задълбочиха заради структурата на кипърската банкова система. Тя е осем пъти по-голяма от БВП на Кипър, огромна, хипертрофична и разбира се една голяма част от чуждестранните депозити принадлежат на руски граждани. За поне една част от тях съществуваха слухове, че са продукт на пране на мръсни пари. По-късно това даде повод на различни „моралисти” предимно в Германия и най-вече от опозиционната Социалдемократическа партия да притиснат канцлера Ангела Меркел за подписване на  договор с Кипър, по силата на който собствениците на депозити също ще платят. Те бяха заплашили, че в противен случай няма да подкрепят договора за спасението на Кипър в Бундестага.

От този момент нататък започнаха да се обмислят решения, които включваха участието на собствениците на вложения. Но вместо да се реши те да бъдат хората с депозити над 100 000 евро, Еврозоната със съгласието на кипърското правителство реши да включи и хората с малки депозити.

Това решениена Европейския съюз наруши табуто, че вложенията до 100 000 са гарантирани и на практика пося катастрофата.

Смятате ли, че политиката на предишното кипърско правителство спомогна за приемането на това решение?

Разбира се, че спомогна. Предишният президент Димитрис Христофиас се обърна към Еврозоната с искане за финансова подкрепа през юли 2012, а по-късно обвини европейските финансови институции, че са „крадци” и най-общо казано отказа да сътрудничи.

Споразумението с надзорната тройка трябваше да бъде подписано още преди много месеци. В продължение на 250 дни той се намираше в чекмеджето на предишното правителство, без то да направи абсолютно нищо. Сега, когато виждаме какво се случва през последните няколко дни разбираме защо Димитрис Христофиас отказваше категорично да преговаря с кредиторите. Очевидно не е искал да поеме огромната политическа отговорност от съгласието с техните изисквания.

Но това само усложни ситуацията. Много преди това Димитрис Христофиас трябваше да поиска компенсации за съгласието му за орязването на гръцкия дълг. Той така и не направи нищо за това. Освен това е абсолютно необяснимо защо кипърските власти позволиха на кипърските банки да се разпространят в толкова голяма степен в Гърция. Сега виждаме, че това беше пагубна грешка. Също така не е ясно защо кипърското правителство даде съгласието си за сливането на гръцката банка Марфин-Егнатия с кипърската Cyprus Popular bank и така мога да продължа с още много политически грешки, които се натрупват в даден момент предизвикват колосални проблеми.

Какви възможности за лавиране има Кипър в преговорите?

Не съм наясно с последните дискусии, които се водят в президентството в Никозия. Във всеки случай текат преговори и с Русия.

Боя се, че единственият избор за Кипър е или да приеме преработеното снощи споразумение, което предлага орязване от порядъка на 15,5 на сто на големите депозити над 100 000 евро или да го отхвърли.

Какви ще бъдат последствията от едно такова решение?

Вижте, ако заплахата на Европейската централна банка, че ще прекъсне ликвидността на кипърските банки е реална, каквато аз смятам, че е, тогава логично двете големи банки ще рухнат. Това ще бъде пагубно за икономиката. Тя няма да може да се съвземе и вероятно ще последва спиране на плащанията и изход от еврозоната.

Ще последва верижна реакция от събития, които не могат да бъдат предвидени с точност. Ефектът ще е като при неконтролиран ядрен взрив. Няма как да знаем какъв точно ще бъде изходът, но опасността от държавен фалит е много вероятна.

В гръцкото публично пространство тече дискусия за това доколко е морално да се налага данък върху недвижимото имущество и данък „солидарност”, каквито бяха наложени тук и неморално орязването на банковите депозити. Какво е вашето мнение?

Сигурността на депозитите е въпрос на морал, както и въпрос на политическо благоразумие. Въпрос на морал е, защото когато някой ти поверява парите си, той ти има доверие. Думите, които използваме не са случайни. Те съдържат в себе си думата „вяра”. Предпоставка за всичко това е доверието в системата. Връзката между банката и гражданите е основана доверие. Затова и европейското законодателство предвижда защита на депозитите до 100 000 евро. Нарушението на това правило е политически неблагоразумно и неморално.

Депозитите над 100 000 евро не са застраховани. В този случай вложителите поемат риск. За мен тук не можем да говорим за морал. Ако аз имам депозити е размер на стотици хиляди евро и банката фалира не смятам, че държавата е задължена да ми помогне. Но все пак на хората с депозити над 100 000 евро, които ще загубят пари от орязването биха могли да се дадат компенсации под формата на облигации, свързани с бъдещия добив на природен газ например. За мен тук няма проблем от морална гледна точка.

За мен е неморално нарушението на европейското законодателство, което защитава депозитите под 100 000 евро”.