Галерия

1

Андонис Самарас представи мерките на правителството, като намаляването на дефицита и разблокирането на външния дълг, приватизациите и реформите, с които е съгласен. Същевременно се опита да убеди своите политически съидейници, че не е съгласен с „рецептата” на меморандума, както и че Нова демокрация ще гласува в полза на някои членове на закона, с който ще се въведат.

От своя страна Ангела Меркел се бе постарала да определи рамката на своите собствени, както и на действията на други лидери преди срещата. Тя заяви, че „е важно за Гърция да не се подкрепя мнението, че съществува друг път, различен от прилаганата икономическа политика”.

Мнозинството на Европейската народна партия не прие позицията на Нова демокрация, въпреки че премиерът на Унгария Виктор Орбан я подкрепи, а други като председателя на Испанската народна партия Мариано Рахой и ирландския премиер Еда Кени бяха по-позитивно настроени. Много лидери посъветваха Андонис Самарас да промени позицията си и да покаже съгласие. Те заявиха, че не могат да разберат как една консервативна партия не подкрепя едно усилие, насочено към спасението на страната.

Според източници лидерите на братските на Нова демокрация партии са заявили, че ако лидерът на гръцката опозиция не подкрепи програмата, това ще доведе до разпадането на Еврозоната”. Андонис Самарас настоя, че подкрепя целите, но изрази и безнадеждността на хората от безрезултатността на мерките.

„Дайте ми меморандума на Ирландия и Португалия и тогава ще се съглася” бил отговорът му на въпроса на Ангела Меркел: „Кажете ни две неща, които бихте искали”.

Андонис Самарас подчерта нуждата от намаляване на данъците и подкрепа на Гърция от Европейската инвестиционна банка и Европейската централна банка. „Европейската централна банка е достатъчно изложена на опасности” бил отговорът на Жозе Барозо, който бил доста резервиран към Андонис Самарас.

С особено твърд тон премиерът на Финландия го попитал директно: „Ако утре станеш премиер какво ще направиш?”, на което гръцкият политик отговорил, че ще премине от план А към план Б и защитил позицията си.

Атмосферата към Андонис Самарас натежа особено и след изявлението на председателя на Eurogroup и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който заяви по особено показателен начин:

„Не бях на срещата на Европейската народна партия, защото трябваше да присъствам на мероприятие по случай националния празник на Люксембург. Въпреки това г-н Самарас трябва да се чувства щастлив, че не отидох. Защото ако бях отишъл щях да бъда настоятелен в искането си да промени своята позиция”.

Строга бе и Ангела Меркел, която прикани гръцката опозиция да поеме своята отговорност, а белгийският премиер Ив Льотерм заяви: „Упражнихме цялото си влияние върху г-н Самарас, но решението е в негови ръце”.

В същото време западноевропейският печат засилва критиката си към позицията на Андонис Самарас спрямо Средносрочния план. В репортаж за електронното издание на списание Spiegel със заглавие „Упоритият атински партизанин” се посочва: „Лидерът на гръцката опозиция Андонис Самарас е страшилището на Европа, който отхвърля налагането на ограничителните мерки и заплашва да „залепи” еврото към стената. Неговите колеги – консерватори от Германия, Франция и т.н. сега виждат в негово лице едно въстаническо действие, но той продължава да бъде непокорен”.