Галерия

1

Аптекарите продължават стачките. Петък четвърти февруари 2011, както и понеделник и вторник следващата седмица аптеките в цялата страна ще останат затворени. Те искат държавата да изплати натрупаните към аптеките задължения, които вече са достигнали почти 500 милиона евро. Дълговете са резултат от изписването на „безплатни” лекарства, които би трябвало да се покрият от социално-осигурителните каси. Фондовете обаче не са плащали задълженията си от май месец 2010. Новият закон за либерализацията на затворените професии включва и аптекарите, като иска да премахне ограниченията в техния сектор.

"Закон цели да разруши нашия сектор – няма да се примирим с това", заявяват от Съюза на атинските фармацевти. Те  са категорични, че зад идеята за либерализирането на пазара крият интересите на големите фармацевтични компании, които искат да затворят цикъла на гръцкия пазар. Производителите внасят своите препарати и „спонсорират” голяма част от лекарите на частна практика в страната. Те изписват лекарства на същите компании, без значение дали цената е по-висока. В последствие пациентите ще ги купуват от аптеките на производителите и ще се наложи да плащат прескъпо за лекарство, което може да носи печалба и с двойно по-ниска цена.

От съюза обясняват, че ако се даде възможност на бизнесмени, които не са фармацевти по образование да отварят аптеки, продажбата на дребно на лекарствени препарати ще се превърне в чист бизнес и ще се загуби социалния характер на фармацевтичната професия. „Ако погледнете например препарата Madopar, който се прилага в лечението на Паркинсон ще видите, че в Гърция се продава за 5,60 евро, а в Германия за 17,5 евро. С новия закон повишението ще дойде и при нас”, заяви специално за GRReporter Стелиос Калогеропулос , заместник-председател на съюза. Той обясни, че разликата в цената не се появява от по-високи производствени разходи, а от свободното ценообразуване. „Лекарствата не са стоки като всички останали. Те са социална нужда и не може да се спекулира с цената им, като останалите продукти на пазара”, поясни фармацевтът.

Пускането на големия бизнес в продажбата на дребно в този случай няма да подсили конкурентността, а ще я унищожи, настояват аптекарите. Те се опасяват, че ще се създадат недосегаеми картели, които ще „пометат” малките квартални аптеки и ще се загуби всяка надежда за частните фармацевти.

Друг проблем, който отчитат от Съюза на атинските фармацевти е отмяната на географските ограничения при отварянето на аптека. Според последни данни на организацията в Гърция на 850 души се пада една аптека. В Европа това съотношение е едно към три до четири хиляди. С пълното премахване на ограниченията, правителството няма да засили конкурентността, а само ще увеличи дълговете на социално-осигурителните каси. Те и без това не плащат задълженията си към до сега съществуващите, какво ще стане ако аптеките в страната се увеличат, питат риторично от съюза.

В момента, за да задържат положението почти 90 на сто от фармацевтите, които притежават аптеки се налага да взимат банкови заеми с осем процента лихва. „Фармацевтичните складове не ги интересува дали социално-осигурителната каса ни е платила стойността на продадените лекарства от списъците с безплатни препарати. Те си искат парите в брой и не могат, и не искат да чакат да получат чековете за покриване на сметките след осем месеца или една година. Това ни кара да теглим заеми с непосилни лихви”, заяви пред журналисти председателят на съюза Костас Лорандос. Той поясни, че това е и една от основните причини за началото на активните стачни действия. „Нашето търпение се изчерпа”, обяви той.

Попитахме Йоанис Дагорис, фармацевт от центъра на Атина как ще оправдае факта, че аптекарите имат гарантирана печалба от 25%, на която много други сектори могат да завидят, особено в период на криза. Той обясни, че след разплащания и покриване на оперативни разходи реалният процент на печалбата остава около осем на сто от оборота. В момента тя се използва за покриване на дефицита, образуван от финансовата неизправност на социалните фондове и покриване на разходите по кредитирането от търговските банки. „Няма да издържим обаче дълго време по този начин”, заяви младият фармацевт.