Галерия

1

На практика отварянето на професията на архитектите не означава нищо. Всеки който е следвал архитектура и е практикувал в продължение на две години, т.е. покрива условията, за да бъде архитект, получава разрешително и упражнява професията. Професията на архитекта не е затворена, защото няма ограничение относно мястото, където може да бъде практикувана, нито пък може да бъде дадена в наследство на нашите деца. Това, което се променя с отварянето на затворените професии е определянето на минималното заплащане.

Досега имаше едно минимално заплащане и беше позволено да се сключва частен договор за евентуално намаление, но това не означаваше, че ще има намаления и в облагането с данъци. Върху едно минимално заплащане се определяше и облагането с данъци и приходите на държавата от строителната дейност. Явно, че в момента това минимално заплащане ще се преговаря свободно и всеки клиент ще може да се пазари. Това обаче дава възможност за по-голямо укриване на данъци. Отчита се, че държавата няма да понесе укриване на данъци в такъв мащаб, т.е. държавата ще трябва да прибегне до предложение за минимално заплащане, което се прави и в някои страни в Европа. Предлаганото минимално заплащане може да ограничи загубата от приходи за държавата заради укриването на данъци.

Отварянето на професията при нас не означава, че който си поиска може да стане архитект или както казват фармацевтите – на всеки ъгъл ще има аптека. Отварянето на професията означава, че ще бъдат премахнати минималните заплащания. Но аз самият много се съмнявам, че това ще бъде изцяло приложено, тъй като ще доведе до един друг вид укриване на данъци.

Професия „архитект” в Гърция...

В Гърция професията на архитекта не е институционно „патентована”, т.е. архитектура в Гърция могат да упражняват всички. Всички, които имат диплома за инженери, упражняват професията на архитекти. Ние подкрепяме, че професията на архитектите трябва да се институционализира. И никой, който не отговаря на предпоставките според Директива 36/2005 за упражнение на професията на архитекта, да няма право да подписва архитектурни проекти. Ако това не се случи – архитектите да могат да подписват проектите и да са отговорни в крайна сметка за околната среда и нейното опазване, ще се смята, че се нарушава закона и важи онзи от 1930 г., според който всички завършили политехнически университет могат да подписват проекти. Последствията от този стар закон можем да видим около себе си и те не са особено прятни.

Един инженер, който има техническо образование, без да има квалификация, ще може да прави архитектурни проекти, които ни е казваме, че де факто ще бъдат по-нискокачествени. Затова свързваме отмяната на минималните заплащания с падането на качеството на проучванията. Разбира се, според професионалната етика, ние вярваме, че един архитект никога не прави отстъпки в качеството на работата си. Ако не може да му се заплати толкова колко струва свършената от него работа, тогава няма причина да се занимава с тази работа. Но нуждите на живота и на прехраната много често водят хората да правят някои компромиси.

Отварянето на професията на архитектите се свързва със свободното упражнение на професията във всички страни в ЕС. Едни и същи стандарти ще важат за всички специалности, т.е. няма да има ограничаващи правила специално за Гърция. В Гърция, за да започнем да практикуваме като архитекти и да работим по държавни проекти, сме длъжни да вземем сертификати. Това не може да важи за колегите от чужбина, които ги оценяват според биографичната справка. С отварянето на професията ще последва едно изравняване на стандартите за архитектите в Европа и тези сертификати в някакъв момент ще трябва да бъдат премахнати.

Един страничен ефект – пригодяването на старите къщи към зелената технология. Това пригодяване изисква специални подготовки, които не са описани в детайли и не могат бъдат описани под формата на минимални заплащания. Следователно трябва да бъде съставен договор с „описание на работата”, която ще вършим. Това описание ще е един вид граждански договор между архитекта и неговия клиент, ще може да се преговаря, но когато бъде одобрен от двете страни, ще трябва да се вписва в едно законодателство, което да може да бъде приложено. Не може в продължение на едно десетилетие да не могат да се решат в съдилищата измами - и от двете страни, които са пределно ясни, и да не може човек да си отстои правата.

Т.е. необходимо е институционализиране на професията, защото от 1930 г. всички я упражняват и резултатът избожда очите, трябва да започнат да се прилагат гражданските договори и да се подсигурява качеството и интересите на клиента. Държавата трябва да прегледа всички тези теми в тяхната цялост.