Галерия

1

В най-критичната фаза на преговорите с кредиторите министърът на финансите Янис Стурнарас разкри
картите си. Той изключи каквото и да било увеличение  на данъците и нови орязвания на заплатите и 
основните пенсии и изпрати ясно послание, че на никого не е изгодно да издига нелогични искания. 
Стурнарас поиска от Европа решение за дълга, дори и извънредно заседание на Еврогрупата в деня, 
когато бъде удостоверен тазгодишният първичен бюджетен излишък през април 2014. Министърът 
смята, че становището на някои страни, които биха искал и да няма подобно решение преди 
евроизборите през май 2014 за несправедливо. Според него правителството ще довърши мандата, а 
относно това дали го интересува политическата сцена – заявява, че е още твърде рано. Всичко това 
той разкри в интервю за журналистките Елефтерия Арлапану и Мария Вургана за съботния брой на 
вестник  „Имерисия”.

Какво мислите, че ще се случи, след като настоящата програма приключи? Нов заем с нов меморандум, достъп до пазарите, или комбинация от двете?

Първо, съществуващата програма все още има пари и ние вярваме, че за периода 2014 - 2015 финансовите нужди могат да бъдат покрити от нея. Освен това, нашата цел е постепенното връщане на Гърция на пазарите още през 2014.

Не  изключвате  ли възможността за нов заем?

За момента не изключвам нищо. И не трябва да се изключва нищо .

Ще понесем ли обаче политически и социално трети меморандум ?

Това не е меморандум, със значението , че няма повече мерки, които могат да бъдат предприети. За да го изясня, има мерки, които можем да предприемем като преструктурирането. Например, отварянето на пазарите , премахване на пречките за навлизане в различни браншове. Не е желателно обаче да предприемаме допълнителни фискални мерки. В момента според оценките на МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия циклично коригираният излишък е между 4% - 6% от БВП . Сега, ако някой попита защо циклично коригиран, обърнете се към най- новия доклад на МВФ, който казва , че това е критерият, който трябва да се има предвид, ако се вземе решение дали са необходими по-нататъшни фискални мерки

Въпреки това, според сведенията тройката настоява за допълнителни фискални мерки за 2014, чува се, че изискват 2 милиарда, ние твърдим, че сумата е по-ниска и се опитваме да преодолеем разликата някъде. В края на краищата какви мерки ще предприемете през 2014?

Последният път, когато си тръгнаха ръководителите на тройката имаше наистина разлика в мненията относно финансовия недостиг през 2014. Нашият аргумент е, че самите те  през юли установиха, че няма бюджетна дупка. От тогава до сега нещата вървяха добре,  а не по-лошо. Някои отклонения  в подсекторите на държавното управление съществуват, както мерки, които не сме предприели. Например, не можахме да наложим вноска от 0,2 на хиляда върху оборота на фирмите, а не взехме и мерки за намаляване на заплатите и пенсиите на униформените. Първо, разбира се , ние трябва да изключим каквото и да било увеличение на данъците. Но целевите намаления на разходите в държавен сектор или структурните мерки  сме длъжни да ги приложим. Това предвижда и проектът на бюджета, който внесохме.

Ще се избегнат по-нататъшни намаления на заплати и пенсии?

Да, ще избегнем намаляване на заплатите и основните пенсии.

Ще има ли обаче намаляване на допълнителните доходи?

Само това, което е предвидено в законите, които са приети и се отнасят до консолидирането на осигурителната система.

Казваме, че трябва да намерим еквивалентни мерки за недостига, създаден с наше решение. Той на колко възлиза?

Според нашите предишни прогнози, главно поради невзетите мерки, и отклоненията в подсекторите на държавното управление, дупката в бюджета е около 600- 700 милиона евро за 2014. Но не забравяйте, че тези оценки се правят въз основата на предоставените данни  във всеки конкретен момент. С течение на времето ние имаме нова информация и прогнозите се обновяват.

Чува се обаче, че тройката  твърди, че са най-малко 2 милиарда евро?

Тройката твърди, че е много по-голяма сума. Но в  разговорите, които имахме аргументи им не бяха силни. Искам да ви напомня, че всеки път, когато идва тройката винаги представя голяма фискална празнина, и в крайна сметка намираме "златната среда".

Но има един политически дебат, че ако тройката настоява много  на  фискални мерки през 2014, ние ще "отговорим" пред избирателните урни. Смятате ли, че едно такова решение е подходящо на този етап?

Преговаряме с тройката от година и половина. Винаги  се намират решения. Така че аз мисля, че ще се случи и сега. На никого не е изгодно да предлага ирационални позиции сега.

Да се ​​върнем на въпроса за конфликта с тройката.

Да не говорим за конфликт, предпочитам думата преговори ... Те представляват кредиторите, аз представлявам гръцкото правителство. До момента преговорите не вървят зле. Сключи сделка и досега аз трябва да кажа , че не е отишло лошо. И се надявам, че така ще продължи.

Относно реториката на Йорг Асмусен, които първоначално вдигна летвата на недостига на през  2014 на 5-6 милиарда евро, докато основната оценка доколкото знаем, е около 4,5 млрд., и отхвърли възможността за преобръщане на облигации, които притежават ЕЦБ и централните банки на еврозоната ( ANFAs ). На какво смятате, че се дължи тази твърда позиция?

Според мене се дължи на една теза на ЕЦБ, която би искала мерките, които се вземат за покриването на фискалната дупка да не доведат до ново финансиране. Ставало ли е нещо подобно в миналото? Всички ли са спазили поетите ангажименти? Аз съм длъжен да постави на масата всички възможни аргументи. Ако е необходимо, ще се отнесем до примери за други страни, които са приложили подобни мерки.

Ще настояваме ли за преобръщането на облигациитеANFAs?

Настояваме, че трябва да спазим ангажиментите от договора от ноември 2012.

Нашето предположение за преобръщането на облигациите, издадени през 2009 в рамките на укрепването на банките противоречи ли на това?

Това е разумна мярка. Но да. Изглежда, че противоречи на възраженията на ЕЦБ.

Имате ли предположения в този момент в каква посока е по-вероятно да се развият нещата? След срещите, които имахте с господин Визер има ли идея как ще се преодолее финансовият дефицит през 2014?

Имам. Например, Еврогрупата се чудеше дали има "възглавница" от Фонда за финансова стабилност. Какво би могло  да хартиса, например ... Също така е възможно да се прибегне до пазарите през втората половина на 2014. Всичко това го слагаме на масата, окончателното решение ще бъде взето през декември.

Изборите за Европейски парламент
Ние искаме извънредно Еврогрупа през април

Относно дълга. Първо имахме изборите в Германия. Сега чакаме германците да съставят правителство, и се чува, че решенията ще се вземат след евроизборите през май ...

Истината е, че те твърдят, че първо постигането на първичен излишък през тази година трябва да бъде ратифицирано от Евростат, а това ще стане през април. Ние ще настояваме в момента, когато това стане, дори на извънредно заседание на Ерогрупата, да се вземат решения за дълга. Много държави-членки, не искат да се вземат тези решения преди изборите за Европейски парламент. Но това е несправедливо за нас.

И все и пак ние трябва да отидем на евроизбори ...

Точно така.

Ние внесли сме предложенията си за ново намаляване на дълга?

Обсъждали сме го.

Можете ли да ни дадете някаква рамка?

Вижте, точно сега има две възможности. Едната от тях е номиналното орязване, а другата е намаляване на лихвените проценти и разширяване на вноските. Номиналното орязване се изключва от всички държави-членки. Въпреки, че  на нас ще ни хареса и би ни решило много проблеми. Необходими са двама души за танго. Много страни го забравят и поради това падат правителства. Ще прибегнем следователно до едно решение, което е свързано с много години удължаване и допълнителни намаления на лихвените проценти ...

В продължение на 50 години, например?

50 години не са абсурден срок. Разбира се, може да има и намаляване на лихвените проценти. Това означава, че процентът на дълга от БВП няма да падне много. Ще улеснят обаче вноските, които трябва да плащат всяка година. Ако това беше направено от началото щяха да се решат много проблеми. По същество, това е равносилно на еврооблигации за Гърция, да го кажем направо. Тоест, облигация с много голям срок и нисък лихвен процент, която е еквивалентна на цената на заема на Европейския механизъм за стабилност.

За 50-годишен срок ли говорим и за двата заема, на първия и втория пакет за подкрепа?

Да, говорим и за двата пакета. Първият е по-лесен, но и вторият не е нещо, което е изключено. Можем да се преборим.

Някои ще побързат да кажат, че получаваме трохички, защото отказват да ни намалят дълга...

Защо трохички?Миналата година платихме 12 милиарда евро за лихви, а тази година- 6 милиарда и имаме намерение да намали още тази вноска. Това трохички ли са? Една еврооблигация трохичка ли е?  Разрешете ми да кажа още нещо. За сложни теми като жизнеспособността на гръцкия дълг трябва да избягваме едностранния подход. Орязването на дълга не е панацея, няма да има същия резултат във всички случаи. Дали е жизнеспособен дългът се определя от инвеститорите, ако длъжникът плаща лихвите си.

Говорим за частичен достъп на пазара на облигации. Колко години са необходими, за да получим пълен достъп?

Трудно е да правим такава прогноза. Важни са фактори като добрия климат, психологията, възстановяване на механизмите на ликвидността. Искаме да вярваме, че ако няма някакво отрицателно събитие в международен план и ако се продължи с финансовата ни политика, това ще се случи в рамките на 2 години.

Защо пазарите трябва сега да се доверят на Гърция?

Защото Гърция има огромен напредък. На предишната Еврогрупа  говорих за излишъка. Това трябва да е нашият аргумент. Тази правилна мярка. От 2009 до 2013 БВП се е подобрил с 19% в резултат на правителствената политика. Това показва огромните ни усилия и жертвите на гръцкия народ, за да се избегне фалитът. Пазарите признават тези усилия и ни се отплащат. Мисля, че това на добро движение не трябва да се с нерационални искания от нашите партньори.

Много анализатори смятат, обаче, че за да започнат отново чужденците да  влагат капиталите си в Гърция, трябва да се гарантира, че ние ще продължим да с приспособяването под непрекъснатия надзор от страна на ЕС. Никога ли няма да излезем от надзора?

На предишната Еврогрупата беше дадена "благословия" на Ирландия и Португалия да напуснат програмата. Ще дойде време, което ще бъде направено и за нас това. Не забравяйте, че ако например спредовете на облигациите са показател,  днес той е там, където беше показателят на Италия миналата година. Това показва приблизително къде сме.

Каква ще е цената да ни допуснат отново до пазарите ?

Аз не искам да се прави прогноза. Важно е да продължим с усилията, които правим в момента. Подобрявайки и коригирайки грешките или с ускоряване на въпроси, по които имаме закъснения. Например, в момента има голям катализатор. Това са държавните имоти. Те могат да се използват за погасяване на дълга,  за привличане на инвестиции и създаване на нови работни места. Не сме използвали до момента този инструмент, както бихме искали

Как бихме могли ?

С ускоряване на приватизацията от Агенцията за частно държавно имущество, както и с използване на недвижимите имоти на държавата. Самият премиер направи огромни усилия да координира този проект и вече се търсят форми, чрез които ние може да използваме имотите, освен тези в Агенцията за погасяване на дълга.

За кои имоти говорим?

Главно за недвижими имоти, които в момента са на Държавната компания за недвижими имоти, както и за имоти на другите министерства, които дори не са преминали в нея. Например, сградите на Министерството на отбраната.

И какво ще стане с тях? Ще бъдат продадени или включени в някакви фирми?

Ние разглеждаме различни форми в момента, аз не мога да ви кажа окончателните решения , важното е да пристъпим към описване на това имущество. Няма значение в момента толкова размерът на това имущество, защото той зависи от употребата. Въпросът сега е да пристъпим към решения, които не водят до нов дълг, нови облигации,а до развитие на земята.

Всички получени от тях приходи ли ще отидат за намаляване на дълга ?

Не непременно. Би могло да се изграждат проекти с акционери, а не като се вземат нови заеми, за да се използва земята.

Защо пристъпваме към това, няма ли Агенцията за частната държавна собственост достатъчно имоти, които биха могли да бъдат използвани за намаляване на дълга и растежа?

Но не е само това. Налице са значителен имоти извън Агенцията, на много министерства. Агенцията има конкретна програма за приватизация, около 23 милиарда евро до 2020 година.

И този нов пакет може да бъде използван като част от новото решение за дълга?

Не е само погасяването на дълга,  използването на имотите генерира инвестиции, работни места, привлича чуждестранен капитал и в крайна сметка води до намаляване на дълга или дефицита, или и на двете заедно. Винаги съм твърдял, че имаме мощен инструмент в ръцете ни, държавните имоти са неразвит сектори и често се подценява.

Има ли техническа формула, която може да бъде приета от всички наши партньори, както  и в Гърция, с която смяна на режима например в Агенцията за публична държавна собственост да доведе автоматично до голямо намаление на дълга?

Не говорим за промени в статута на Агенцията. Всички тези това,което се пише за SPV (Special Purpose Vehicle – фирма със специално предназначение) в чужбина,за управление извън Гърция, е в сферата на фантазиите. Проверяваме нови форми, но винаги под гръцко управление и в Гърция. Не може да е по различен начин. Не може една SPV в чужбина да продава имоти в Гърция.

В приватизацията обаче има забавяне ...

Значителни закъснения не мисля, че имаме. Държавната компания за природен газ е единственото закъснение,но както знаете, не само по наша вина.

Критикуват ви, че не продавате голямо значение на създаването на нов план за развитие, с логиката, че най-важният залог не е толкова излизането Меморандума, колкото създаването на развитие, което да издържи във времето ...

Първият човек, който говори  за нов модел на развитие от през 2008 бях аз. Очевидно Гърция се нуждае от нов модел на растеж, обърнат навън, няма да е финансиран от правителството , ще по-голям износ, ще има по-малко внос. Това ще бъде разликата . Сега, от известно време ние сме поръчали на Фондацията за икономически и промишлени проучвания, на Центъра за програмиране и икономически изследвания и на McKinsey да представят кои ще са секторите , които ще имат главна роля в икономиката през следващите десет години. Сектори , които ще донесат добавена стойност на базата на обръщането навън и заетостта. След няколко седмици ще бъде направена презентация. Ще имаме количествени оценки за ръста , който може да се появи през следващите десет години, ако тези отрасли успеят да използват сравнителните си предимства. И новата  програма ЕСПА ще се основава на тези три проучвания .

Говорейки за развитие, планирате ли да дадете нови финансови облекчения за привличане на инвеститори?

Има група, която се занимава с този въпрос. Искаме да привлечем капитали и главно богати хора, които да имат данъчно седалище в Гърция и да са последователни с данъчното ни законодателство.

Ще бъде ли внесен нов законопроект?

Опитваме се да съберем всички разпоредби за данъчните облекчения в една рамка, за да са ясни данъчните закони за инвеститорите.

Притеснява ли ви тенденцията на напускане на страната от компании към страни с по-ниски данъци?

В момента сме намалили данъчния коефициент за фирмите на 26% и е от най-ниските в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Опитваме се да опростим данъчната система. С кодекса за облагане на приходите и с Кодекса за данъчните процедури сме намалили с 1/3 данъчните разпоредби. Предвиждаме, че компаниите ще се връщат, а няма да напускат Гърция.

Премиерът обяви прилагането на нов единен данъчен коефициент (flattax) от 15%за всички фирми. Кога ще се приложи?

Това е средносрочна визия, още не сме готови. Когато можем финансово да си стъпим на краката и излезем сами на пазарите, тогава ще можем да пристъпим към хоризонтално намаляване на данъците. Но е още много рано.

Работещите на трудов договор и пенсионерите, които понесоха най-големия товар на финансовата консолидация кога ще почувстват намаляване на данъчната тежест?

Ще ви излъжа, ако ви кажа, че ще е утре или в други ден.

Доволен ли сте от резултатите от намаляване на ДДС на заведенията или ще се върнем към 23% от 1 януари 2014;

Ще чакаме да получим данните от тези три месеца, за да сме сигурни дали сме успели.

На какво се дължи възстановяване на приходите от ДДС напоследък?

До голяма степен се дължи на възстановяването на туризма , както и на факта , че рецесията всъщност не е толкова голяма, колкото се очакваше. Ние също така направихме голямо усилие и запушихме "дупките" в данъчната система. Сега, с подобряването на правната система ни трябва контрол, за да се гарантира, че разпоредбите се прилагат на практика. В момента имаме много повече одитори от миналата година, след сливането на данъчните служби. Ние назначаваме нови данъчни служители, планираме да назначим  още над 1500 одитори.  Министерството на финансите е острието на копието и правителството е избрало да подкрепи.

Арестуват се хора, укрили данъци, но в публичните каси влизат малко пари. Доволни ли сте от работата на данъчния механизъм и събирането на данъците?

Правим каквото можем. Ясно е, че не сме доволни и затова се променят структурата, за да станат услугите да станат по-бързи и по-ефективни.

Успяхте ли да убедите тройката да приеме плана ви за единния данък върху недвижимите имоти и потвърждаването на приходите да се промени на 3,5 милиарда евро?

Тройката не е особено щастлива от потвърждаването на 3,5 милиарда. Приема го, но иска еквивалент на обща стойност 233 милиона евро, включени във финансовата дупка за 2014 г. и тази дупка трябва да се предвиди. Планът за новите данъци върху недвижимото имущество ще се консултира в близките дни. Благодарение на подобренията се получи и фискалната дупка и няма място за други промени. Ако искаме повече промени трябва да се намери друг равностоен еквивалент. Въпреки това, новият данък е по-справедлив от предишния, тъй като в повечето категории на собствениците на имоти се дават облекчения. Обложени са повече хора , но с по-малко данъци.

Виждаме обаче, че нарастват месец след месец просрочените задължения към държавата в размер на общо над 61 милиарда евро . Не се ли тревожите?

През последното тримесечие приходите са в положителна насока. Това показва, че гражданите дори и по време на криза, в по-голямата си част са дисциплинирани.

Какво ще стане с касовите бележки?

Доказа се, че мярката с касовите бележки не е лесна. С отмяната й се облекчават работещите в данъчните служби. Опитваме се да намерим подходящите мерки, но искаме и да сме последователни с фискалните си цели. Не искаме да се създават допълнителен недостиг. Стремим се към стимули, които водят до засилване на електронните пари. Ще се подкрепят плащанията с карти. Искаме повечето плащания да стават по електронен път, особено при професиите, при които има укриване на  данъци.

Кога банките ще започната да дават пари на пазара?

Не забравяйте, че кризата започна от банките. Ако нещо ни утешава в момента е, че показателят М3 се движи в положителни нива, за ради завръщането на влоговете от чужбина. Не сме още на нивата,на които бихме искали. Има още 13-15 милиарда евро, които са „под дюшеците”. Преди кризата паричните средства, които циркулираха на пазара бяха 20 милиарда. Кога избухна кризата, достигнаха 50 милиарда. Сега сме на 33 милиарда. Следователно имаме едни 13 милиарда, които още не са се върнали в банките и не са и в чужбина...

Хората се боят, че ще бъдат орязани влоговете...

Няма.

Критиките срещу вас от отделни стари кадри на Нова Демокрация и от депутатите отразява ли се на връзките ви с премиера и другите членове на правителството?

Изобщо не. Имам отлични връзки с членовете на правителството и особено с премиера.

Ще довърши ли правителството четири годишния мандат?

Разбира се. Имаме много работа пред нас, вървим добре и не виждам защо не..

Вие ли ще сте министър на финансите през май?

Разбира се. Ще имаме трудни преговори, ще поемем и председателството на ЕС...

Не поставяйте така въпроса, защото може да си помислим, че не знаем какво ще стане през юни или юли...

Разбира се, че ще съм министър. Това е едно много трудно място, иска големи сили, но и предизвикателството е много голямо. И сега, когато имаме първите си успехи, не виждам причина да си тръгвам.

Интересува ли ви политиката?

Много е рано още. Докато свърши гръцкото председателство и преговорите за дълга, не виждам нищо друго пред себе си.

Много хора характеризират като случайно движението, регистрирано на гръцкия фондов пазар . Кога ще се върне на развитите пазари и кой ще стане катализатор за  се настанят на гръцкия пазар, сериозните капитали?

Докато нещата вървят добре в гръцката икономика, не е случайно подобрение на Атинската борса. Нашата цел е да продължи тази добра работа , да се инвестират качествени капитали. Не ни пречи, че  на гръцкия пазар идват инвеститори, които гледат главно развиващите се пазари. Това има своите предимства. Те знаят, например, че Гърция е в еврозоната, така че е развита икономика по подразбиране. Важно е да се продължи добрият напредък във финансовата част, и в развитието и приватизацията . Особено последното е много важно и може да играе ролята на катализатор.