Гръцката столица е туристическа дестинация от много години. Малко са хората на планетата, които не са искали поне веднъж в живота си да я посетят и да се доближат до изкуството на древна Гърция. Още в първие пролетни дни улиците в центъра бяха изпълнени с характерните фигури на туристите, които с карти в ръце се опитват да разгледат всички характерни за Атина забележителности.
Как обаче изглежда гръцката столица в очите на туристите? GRReporter се обърна за мнение към Никос Келайдитис, член на управителния съвет на Гръцката асоциация на агенциите за пътуване и туризъм (HATTA).
„Атина е град, който туристите харесват много. Всички мои клиенти, които са от различни страни са нейни почитатели. Казват, че е чист град, но аз не съм напълно съгласен с това мнение”.
Един от основните проблеми в центъра на гръцката столица е престъпността. През изминалите месеци четири хотела, които се намираха около централния площад Омония затвориха врати, поради факта, че районът е свърталище на нелегални имигранти, наркомани и джебчии, което гони туристите от там.
„Шумът, който всички медии вдигнаха около престъпността в центъра преди две години беше много голям. За съжаление не мога да кажа, че има някаква особена промяна. Бяха предприети откъслечни мерки, които водят обаче само до временно подобрение.
От друга страна не мога да приема напълно изявленията, че клиентите на хотелите около Омония едва ли не биват пребивани при изхода им от сградите. Това не означава, че отричам съществуването на инциденти, но това се случва навсякъде по света, дори в страни-образци на обществено поведение като Канада например. Но джебчийството придоби много големи мащаби. Без преувеличения около 20 на сто от клиентите ми са станали жертви на такива кражби”.
Според Никос проблемът с престъпността в така нареченото „гето” в центъра на Атина може да бъде ограничен чрез превръщането на малките улички в пешеходни алеи, поставянето на силно улично осветление и непрекъснато патрулиране от полицията.
„Другият проблем е, че Атина не се рекламира като самостоятелна туристическа дестинация. Тя има големи възможности да предложи на своите посетители не само в рамките на един уикенд (city break), а за доста повече дни. Тук имаме едно богатство, което не използваме дори минимално. С изключение на Монако и Ница Атина е единственият европейски град, чийто център се намира толкова близо до морето, което е много по-чисто отколкото в другите два града, които споменах. Но понеже не правим нищо за това, например да свържем центъра с крайбрежната улица, в съзнанието на туристите Атина е само Акрополът и нищо повече. А бихме могли да провеждаме непрекъснато прояви в музеите, Музикалната палата, Лиричната сцена, различните културни фондации. Да се организират например седмици на киното, изложби на открито или да привлечем вниманието на посетителите за гръцката поезия”.
Той смята, че отговорните за туризма органи не правят всичко, което могат, за да привлекат посетители в страната. „Главният секретар за туризма би следвало да обикаля света и да рекламира страната. Да се обърне и към гръцката диаспора, за да могат тези хора да се обърнат отново към родината на своите родители”. Инициативата на министерството на културата и туризма за организирането на различни прояви всяка седмица, с цел да се привлекат туристи с разностранни интереси според хората от туристическия бранш е прекрасна, но не и толкова добре организирана.
Протестите и последвалите ги събития в страните от северна Африка, като Египет и Тунис, които са традиционни туристически дестинации предизвика надеждата, че туристическият поток към Гърция ще се увеличи. Някои от заетите с туризма институции дори заявиха, че се очаква рязко повишение в туристическия поток.
„В края на миналия туристически период, в началото на декември 2010 бе направена една свръхоптимистична преценка, че скокът в туризма през 2011 ще бъде над 20 на сто. Някои други казваха дори, че процентът ще надхвърли 30 на сто. Това не е изключено да се случи, но на много конкретни туристически места, като например някои острови.
Аз мисля, че повишението няма да надхвърли 10 на сто. Това се вижда от предварителните резервации, които до февруари бяха много малко. През март започнаха отново, но в края на април отново имахме малко затишие. Но не можем да изключим възможността това да е начин, по който фирмите се опитват да смъкнат цените.
Разбира се, нещата са много трудни, защото трябва да се преборим с високите цени, икономическата криза в Гърция, икономическата криза в Европа и света и извънредно високият ДДС за всички туристически услуги. От този списък изключвам само хотелските цени, чийто ДДС бе намален почти наполовина и в момента е 6,5 на сто.
В сравнение с април 2010 тази година в нашата фирма имахме спад в рамките на 22 на сто в посещенията на чужди туристи. Той е особено отчетлив от страна на туристите от Аржентина, но трябва да имаме предвид, че икономическата ситуация в страната все още не е много добра. Освен това според офиса ни в Буенос Айрес броят на предлаганите билети за Европа е бил доста ограничен, докато цените са били доста високи.
Но мисля, че общо за Гърция нямаше спад. Туристическият поток за Великден беше почти еднакъв с миналогодишния. Евентуално е бил по-нисък на някои места и казвам това, защото до последния момент имаше свободни хотелски стаи, което никога преди не се беше случвало. Смятам, че най-засегнати бяха класическите дестинации за пътуванията по Великден – Керкира, Санторини, Миконос, Крит.
Това, което ми направи впечатление тази година беше, че корабите бяха пълни от край до край и на отиване и на връщане. Сътрудниците ми от различни кикладски острови ми казаха, че това не са били класическите туристи, които отсядат в хотел. Били са най-вече гърци, които са отишли да прекарат празника при свои роднини”.
Един допълнителен за туризма проблем са особено високите цени на превоза до туристическите дестинации.
„Самолетните билети за вътрешните линии са прекалено скъпи. Цената на един билет от Атина до някоя европейска столица често е по-ниска от цената на билета в маршрута Атина – Санторини или Атина – Солун. Аз самият бях много неприятно изненадан, че по Великден трябваше да платя за билет до Санторини 268 евро. Корабните билети също са много скъпи, но вината за това не е в корабните фирми, а във факта, че около 35 на сто от приходите от един билет заминава за държавните каси. От там се разпределя на трети лица, ДДС и т.н. Нашата агенция издава билети от 1982. От тогава досега не се спомням на никой остров да е имало лодки, които да пренасят туристите на сушата, освен в случаите на големите круизни кораби в Санторини. Тази услуга е спряла поне от средата на 70-те години, може би и малко по-рано. Въпреки това ние продължаваме да плащаме суми на Касата за взаимопомощ на лодкарите, понеже корабите вече акостират на пристанищата и те нямат работа. ДДС от 23 на сто на билета също е много висок и е несправедливо да го плащат само пътниците. За да качи някой автомобила си на кораба от Пирея до Санторини плаща по 95 -100 евро, а от Патра до Бриндези таксата е около 50 - 70 евро за тройно по-голямо разстояние”.
Спад в рамките на 60 на сто се отбелязва и в броя на почитателите на яхтите. Според Никос това се дължи на много високите цени, както и на липсата на малки пристанища. Неговото мнение е, че местните общества не би следвало да очакват всичко от държавата, а да се включат в създаването на необходимата инфраструктура, от която „в крайна сметка ще спечелят всички”.
Според резултатите на проведено в последното тримесечие проучване 47 на сто от гръцките хотелиери очакват повишение на туристическия поток в рамките на над 2 на сто. Голямо учеличение се очаква в луксозните хотелиерски комплекси, където резервациите са се покачили с 2-4 на сто от клиенти от Западна и 3-10 на сто от Източна Европа.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
