Галерия

1

Исканията са винаги финансови. Нашето основно искане е да не принадлежим към държавния сектор и както е в чужбина да се създаде една организация, една фирма, която ще управлява таксите от полетите и чрез един администратор, който ще бъде държавата. Говорим за компания, която ще има само един акционер – държавата, но няма да спадаме към държавното счетоводство, защото там съществуват огромни закъсненията и наложени ограничения. В момента, за да получа една чаша от държава, трябва да обявя конкурс. И после чакаш две години, за да ти доставят чашата и в крайна сметка не си струва да я купуваш, защото вече нямаш нужда от нея. Ние говорим обаче за техника - за радари, за честоти, чиито технологии се развиват и след две-три години употреба вече са стари. Парите, които идват от Европа и от таксите за полетите трябва да отиват за инвестиции в тази сфера – за подобрение на стандарта на услугите, за сигурността, за ускоряване на движението чрез намаление на закъсненията.

Кога министерството ще подпише договора за сътрудничество между тези четири страни?

На 31.12.2011 г. ще трябва Гърция да каже дали ще участва в тази програма.

Струва ми се, че вие не сте сигурен дали ще участвате. Вие като съюз на диспечерите, съгласни ли сте с този договор?

Като идея е хубаво, но ние сме много назад с организацията и не знаем какво ще се случи с въпросите за трудовите отношения, заплатите, човешките ресурси, назначенията, обечението. Тези въпроси още не са дискутирани. Ние нямаме достатъчно хора, с които да участваме в тази програма. Италианците например участват в тази програма с осем подкомисии, в които участват 80 души. В Гърция в тези комисии на постоянна длъжност за 7-8 души. Не участваме пълноценно, взимат се решения, за които ние не сме подготвени да ги обсъдим. Ако знаем аджендата по-отрано може и да успеем да се подготвяме – да вземем мнението на Министерство на външните работи, Министерство на националната отбрана, от Службата за гражданска авиация, на синдикатите – ако не си минал през това да ги попиташ за мнението им относно дадено предложение, не може да участваш пълноценно в диалога. Нямаме подкрепа нито от гледна точка на правни съвети, нито от финансова гледна точка, нито сътрудничество между министерствата. Защото в нашата работа са замесени три министерства, а съвсем до скоро Министерство на отбраната отказваше да участва на срещи. Въпросът за организацията има големи последствия върху въпроса за сигурността. Колкото повече неща можеш да предвидиш, толкова по-голяма е сигурността. Това сътрудничество може да ни помогне да се организираме, което ще е добро за нас, тъй като ще забързаме с реформите.

Това ще повлияе ли върху цените на полетите?

Живеем в капитализма. Около 2000 г. еврокомисарката за транспорта и енергетиката Лойола де Пеласио замина за Америка и видя, че цената услугите на въздушните превози е била с 50% по-ниска, отколкото в Европа. Причината, е, че американците имат една служба – и има еднакви правила, които важат както в Денвър, така и в Синсинатаи, Охайо, Тенеси. И когато се върна в Европа каза, че ще направим същото. Чрез организацията ще намалее цената на услугите и логично би трябвао да имаме на намаление на цената на превозите. Но понеже живеем в капитализма, с намалението на цената, не следва, че ще падне и продажната цена на продукта. В капитализма целта е печалбата. Тук би трябвало да се намесва държавата и да се постави за компаниите определен процент на печалба върху цената за производството. В Гърция няма контрол върху цените. Този правилник би трябвало да оправи проблеми от този тип.

Докъде са стигнали вашите преговори с министерство на транспорта?

Министерството не иска изобщо да се обсъжда нашето излизане от държавния сектор. Защото нашата служба е печеливша – искам да кажа, че не сме на загуба като ОСЕ, например. Има един проектозакон, който на пръв поглед отговаря на критериите, които са поставени за организацията, която изисква ЕС. Въпреки че този проектозакон влезе за обсъждане в парламента, след това беше върнат обратно, защото започна стачката на превозвачите, сега по-актуален е въпроса за държавните железници и се надяваме, че в момента, който приключи темата за железниците, ще дойдем ние на дневен ред. Този закон ще реорганизира нашата служба, но всичко зависи от политическите развития. Имаме избори, не се знае какво ще случи, дали ще бъдат обявени след това парламентарни избори или дори ако се смени министъра на транспорта, пак ще дръпнем назад.

Защо обявихте стачка миналата седмица, след като сте наясно със ситуацията и все пак е започнал диалог с министерството?