Галерия

1

Повишаването на ДДС от 11% на 13%, заедно с останалите строги икономически мерки  ще струват на заетостта около 300 хиляди работни места. Това е заключението на Общата конфедерация на занаятчиите и работниците в Гърция за новата мярка, заложена в приходната част на бюджет 2011, от която правителството се надява да събере допълнително 800 милиона евро. Техните прогнози се базират на данните на Националния статистически институт, който обяви, че през август 2010 безработицата е достигнала 12,2% от 9% за същия период през 2009 година. Заетостта се намали с над 165 хиляди души, като в сравнение с юли 2010 година безработните са се увеличили с над 40 хиляди души.

„Данните показват, че безработицата се увеличава най-вече от намаляването на свободните работни места, а не само от младите хора, които влизат на трудовия пазар,” заявява в отворено писмо до медиите конфедерацията. По първоначални изчисления на съюза безработните във второто шестмесечие на годината е трябвало да се увеличат с не повече от 120 хиляди души в сравнение със същия период на 2009. В края на ноември от конфедерация на занаятчиите и работниците в Гърция предвиждат, че годината ще завърши с над 300 хиляди души. В редиците на безработните в момента са хора в производителна възраст между 25-54 години.

Икономическата криза и новата реалност, която тя донесе в Гърция промени много от догматичните виждания за живота в страната. На първо място голяма част от гърците започнаха да осъзнават, че сигурността в бъдещето, с която бяха свикнали от много години не им е гарантирана. Животът и навиците, изградени до момента се оказаха назаем и дойде време някой да плати сметката. Търговията, дребното производство, малките предприемачи и, разбира се, потребителите се оказаха първите потърпевши на строгите икономически мерки, които връхлетяха като спасителен пояс от стомана за падналия зад борда.

Новата реалност промени и интересите на гражданите – този сезон излезе комедийният сериал по телевизия Мега „Генерацията на 592 евро”, водещият на сутрешния блок на телевизия Alter Георгиос Автяс издаде книга „Спестете евро, помогнете на доходите си”, а икономическите новини са гледани почти колкото турските сериали през седмицата. GRReporter събра менения и истории на представители от различни обществени слоеве, за да дадат своя поглед върху проблемите със заетостта в период на криза.

30-годишната Елени работила до началото на пролетта в отдел продажби на семейна компания за разпространение на рекламни материали. След затягането на кризата Елени била първа в списъка на помолените да напуснат доброволно, защото останалите служители на компанията били роднини. „Останах без работа около месец и половина. В това време търсех работа в офис – служба, за която съм квалифицирана и имам опит. Когато видях, че няма нищо свободно разбрах, че е дошло време да се преориентирам”. Младата жена забелязала, че най-голям обем от работни места все още има в заведенията за кафе и клубовете. „Започнах като сервитьорка, а след това изкарах курс за бармани”. В момента тя работи през деня на рецепцията в студио за татуировки, а три пъти в седмицата работи нощна смяна в един столичен клуб. „Ще продължавам така, докато бурята отмине и пак се отворят нови възможности за кариера,” обясни тя.

Съвсем различни проблеми, но породени от същите причина са трудностите, които изпитва Анна на 43 години, която е собственик на два магазина в крайбрежния квартал Глифада. Тя започва бизнеса си още преди 12 години с мъжа си като внася младежки дрехи от чужбина. В момента развива както търговия на дребно, така и на едро. Компанията е със служители под 20 души, част от които работят в администрацията на фирмата (маркетинг, счетоводство, склад, продажби на едро), а другите в магазините – продажба на дребно. „Както всички останали, кризата не подмина и нас. Печалбата се намали, след като спадна обемът на продажбите. Много от нашите клиенти на едро намалиха обема на поръчките, но пък се появиха и нови клиенти. Важното е да можем да ги задържим.”

Проблемите с персонала са най-вече при продавачите в магазините, които в много случаи поради типа дрехи, който се продават са младежи между 18-25 години. Много от тях са ученици и студенти и не могат да се ангажират с пълен работен ден или пък да гарантират, че ще останат на работа за една година. Решението за тях е краткосрочни граждански договори, които предлагат здравни и пенсионни осигуровки, но са по два месеца и почасово плащане. Така работодателят гарантира правата на служителя и двете страни са доволни.

Доскоро обаче на тези срочни договори се гледаше с лошо око, защото не бяха вписани в рамките на Колективните трудови договори между организациите на работодателите в страната (Гръцката търговска камара, Съюза на гръцките индустриалци и т.н.) и синдикатите в страната. След препоръката на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия за разкрепостяване на трудовия пазар, министърът на заетостта и социалното осигуряване реши да позволи официално секторните и индивидуалните работни договори. С тях най-сетне работодателите, които изпитват финансови затруднения няма да са принудени направо да уволняват, само защото няма да могат да плащат заплатите според размера определен от Колективните трудови договори.

В малките и средни предприятия в страната са заети общо над 1,8 милиона души. Трудните икономически условия предполагат разчупване на системата, наложена от Колективните трудови договори, на които им липсва гъвкавост в период на икономически затруднения. „Ако утре дойдат в моето предприятие шефовете и ми кажат или ви намаляваме заплатите на всички с 20% или ще уволним 20 души, съкращението на заплатата е за предпочитане – по-малкото от двете злини”, призна преди седмица пред служител в гръцка медия, който пожела да остане анонимен. Това е логиката и на по-еластичните трудови отношения, които могат да намалят обема на безработните, докато страната се върне към икономическия растеж и пазарът на труда отново се разшири. Единствени противници на разкрепостяването на трудовия пазар остават синдикатите, които на 15 декември организират цяла Гърция в общонационална стачка.