В същото време напрежението започна да нараства. Времето минаваше и хората се готвеха за похода си към столичното кметство. В един момент се чуха викове „Не ви е срам! Пазите анархистите, трябва да пазите чужденците, а гърците ги мачкате”. Беше гражданин, който току що бе чул, че полицията не позволява протестното шествие до кметството. В четирите посоки на кръстопътя можеха да се видят бронираните автобуси на специалните части, които преграждаха по диагонал „Ипиру” и „Трети септември”.
Отидох до оперативния отговорник на полицията и го попитах: „Защо не позволявате на хората да осъществят планирания поход”. Полицаят се обърна учтиво и ми каза: „Ако искате официално изявление, обърнете се към централното управление”. Отговорът нямаше никакъв смисъл. От тълпата изскочи един човек на средна възраст, очевидно разстроен и завика с разтреперан глас: „Вижте ме. Обикновен гражданин съм. Живея тук. Защо сте ни затворили като някакви опасни престъпници. Мирен поход искаме да направим”. След час полицията отвори блокадите към центъра и походът бе разрешен.
На първа линия обаче не застанаха жителите на квартала, а членовете на „Златна зора”. Рамо до рамо младите мъже държаха гръцките знамена, закачени на дебели прътове, които изглеждаха повече като бухалки. Почти всички бях с моторни якета, които имат протектори. Този път тези якета не бяха предвидени да ги пазят от пътнотранспортно произшествие, а от полицейските бухалки, ако се наложи. Лицата им бяха покрити до носа с черни кърпи и слънчеви очила. Журналистите се движихме на поне двеста метра по-напред, а камерите се държаха в ръце или снимаха от далеч откъслечни кадри. Членовете на „Златна зора”, подобно на анархистите не обичат да бъдат снимани и то не от суета.
Нещата излязоха от контрол, когато шествието стигна до площад Омония. То бе предвождано от специалните части на полицията, която гонеше всеки чернокож минувач от пътя и го караше да се скрие в първия вход, който намереше. Предупрежденията бяха за тяхно добро, защото членовете на крайно дясната организация бяха готови за нападение. И то не закъсня. Чуха се викове. Някой метна пърчка. За първи път в живота си видях човек да бяга за живота си. В края на булевард „Трети септември” чернокож мъж тръгна неразумно да пресича улицата, пред очите на шествието. Младо момче от редиците на Зората с анцуг и спортни обувки се изстреля от шествието и го погна. Стигна го, малко по-надолу по пътя и започна да го удря. Хората крещяха побеснели. Полицията сякаш на сън не бързаше да стигне до мястото и да ги разтърве. Лозунгите „Чужденците вън” звучаха по-силно от всякога.
Накрая мирното шествие в името на Манолис Кантарис се превърна в гонитба между членове на „Златната зора” и имигрантите в Атина. Хора с цвят на кожата различен от белия бягаха и се опитваха да се скрият като мишки от надигащата се вълна от сляп гняв. Бомба Молотов изгърмя в центъра пред кметството на площад Котзия, а по-голямата част от първите редици на протеста се спусна по улица „Еврипиду”, където са нелегалните хотели, а района е познат като малкия Пакистан, защото не може да се види европеец по нея.
В същото време на около два километра разстояние от ексцесиите, започнаха да се събират и привържениците на анархистичните течения в Атина, които бяха планирали протестен поход до парламента на площад Синтагма. Протестът бе в подкрепа на 31-годишния мъж, който лежи в болница с опасност за живота и събра около 2000 души. Почти половината от това число бе посещаемостта на протеста в името на Манолис Кантарис. Анархистите палиха кофи за боклук по пътя.
В момента групи и от двете шествия все още са в центъра на Атина, където нощта ще бъде събитийна.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
