Галерия

3

2

1

Всичко започна още сутринта, когато съседите на убития мъж и останалите жители в района взеха решение да направят постоянен протест. Исканията им са да се засили полицейското присъствие в районите с повишена престъпност и да се заловят незабавно извършителите на престъплението, което разтърси Гърция таи седмица. Официалният протест бе обявен за 16 часа, когато гражданите трябваше да предприемат поход към централното кметство на столицата.

Около три часа следобед в района на булевард „Трети септември” и улица „Ипиру”  вече имаше полицейски части и много жители на квартала. Гражданите бяха направили нещо като саморъчен олтар. На него стоеше снимката на Манолис Кантарис, който загуби живота си след нападението в деня на раждането на четвъртото му дете. Около снимката бяха положени букети цветя, а жени от квартала бяха поставили свещи и кандила, както подобава в църква на прощаване. На паното със снимаката пишеше „Митинг-протест 12/05 от 16 часа. Да отдадем последна почит на нещастния убит грък”. Хората се бяха събрали на малки групи. Някои обсъждаха политиката и кой е виновен за хаоса в страната, други просто седяха умълчани и гледаха към мястото на убийството. Общото настроение бе по-скоро печално, отколкото гневно.

На подобни събития много често могат да се видят върволици от журналисти, камери и фоторепортери. Този път обаче нещата бяха различни. Когато стигнах до мястото на събитието, журналистите не се виждаха, а хората приеха влизането на ново лице на в мирния протест предпазливо. В района се виждаше само репортерският микробус на националната телевизия ЕРТ, а зад него имаше няколко журналисти. Когато ме видяха, ме поздравиха и казаха предпазливо: „Днес е май по-добре да не споменаваш, че си от чужда медия”.

Причината за притесненията на гръцките ми колеги бе, че вероятните убийци на Манолис са били нелегални емигранти.  Твърдението не е доказано и полицията все още не е установила самоличността им. Това обаче няма значение. Всички, които не са гърци, не са желани в страната. Това е мотото на крайно десните, които печелят все повече гласове всяка година. Особено влиятелни са в районите на площадите Свети Панталеймон и „Виктория” и булевард „Трети септемви”, където има голям брой емигранти (легални или не) от бившия източен блок, северна Африка и арабските държави. В същите тези райони престъпността е голяма и местните жители до голяма степен смятат, че затова са виновни преселниците.

„Не мога да повярвам в какво се превърна квартала ми”, призна пред GRReporter възрастен мъж, който живее и има семеен магазин за дреболии на площад „Виктория”. Той разказа, че са му разбивали магазина три пъти, а клиентелата му е намаляла значително. „Плащам данъци, такси и ДДС, изнемогвам и няма кой да ме защити. Страх ме е да се прибирам вечер с всички нападения, които стават наоколо. Афганистанците и пакистанците, които продават какво ли не и откъде ли не, по чаршафи на по улицата пред магазина ми, никой не ги санкционира”.

Винаги до сега съм казвала смело и с гордост, че съм репортер на GRReporter – българската новинарска агенция за събития от Гърция. Този път не можех да го направя.  Разговорът се проведе на гръцки и слава Богу акцентът ми не си пролича. Сигурно човекът, с който говорех няма нищо против българите, но не можех да рискувам. Между гражданите от квартала вече се виждаха и лицата на момчетата от крайнодясната организация „Златна зора”. Те личат от далеч с черните си дрехи и черните яки, които им служат да се пазят от сълзотворния газ при нужда. Те не правят разлика дали си легален или  нелегален емигрант. Те делят хората на гърци и боклуци.

Започнаха да се чуват скандирания „Гърция за гърците”, „Работа за гръцките работници”, „Чужденците вън!” Млада двойка момче и момиче се отделиха от тълпата и отидоха до стената на строеж на ъгъла на „Ипиру” с „Трети септември”. Момчето извади спрей, а момичето се оглеждаше да види дали някой ги наблюдава. След малко минах от мястото, където двамата се бяха усамотили и видях ниско на стената надпис с разкривени букви: „Смърт на чужденците”. В този момент си помислих, че съм грешният човек на погрешното място.