„Брики” или „джезве” казано на български е заведение, за което всеки уважаващ себе си млад човек в Атина е чувал. И поне веднъж е посетил. Демократично и топло то е като една малка стаичка в центъра на града, в която атиняни, и не само се срещат. Славата му не е от днес. Както един от собствениците Александрос Петракис ни разказва, „Брики” има своята история. То е свързало не малко души в града, заплело е не малко любовни истории, някои от които са завършили с брак... Но най-важното си остава едно – в „Брики” има място за всеки. Тук идват всякакъв вид хора. На кафе след работа, на бира или вино вечер, всеки тук се чувства като вкъщи „по терлици”. Атмосферата е артистична и леко театрална, а музиката – рок, джаз, соул, суинг. В някои следобеди тук можете да си изпиете кафето под звуците дори и на класическа музика...
„Брики”е заведение с фантазия и с непринудена атмосфера. Какъвто е и Александрос Петракис, с който www.grreporter.info разговаря. В заведението си той ни посрещна с "весела "кърпа на главата и слънчеви очила (лятото идва!). С нас той сподели, че дълго време е живял в Амстердам и че е пътувал до много държави в Европа, Азия и Африка. И че има навика да идва на работа с...колело. Вижте какво още ни каза той:
За историята на заведението:
„Историята на заведението започва през 1998 година. Тогава го отворихме тук, на площад Мавили. Преди това имахме друго заведение със същото название в квартал Панкрати, но го продадохме. То запази името си обаче. Беше много малко – едва 25 кв. м. Но беше забавно вътре, човек се чувстваше все едно е в рейс (смее се...)".
За това на какво се дължи славата на ”Брики”:
„В града има много места, които хората посещават. Но това е едно място „стеки” (meeting point). Заведение – кафене и бар едновременно, в което човек се чувства удобно и комфортно, има близък контакт с персонала. Хората, които работят тук имат приятелско, непринудено отношение към посетителите. Музиката, атмосферата... всичко допринася човек да се чувства добре тук. През „Брики” минават различни хора – някои идват да пийнат нещо след работа, други си определят срещите тук... Тук не намират изкуствено отношение. Държим се естествено и се опитваме да създадем една искрена и непринудена атмосфера".
За клиентите:
„Имаме клиенти, които познаваме от малки - от 17, 18 годишна възраст. Сега те са на 28, 30 години . В „Брики те са срещнали любовта си. Някои от тях са дори вече женени, други имат връзка. Тук е записана тяхната история. Но едновременно с това в заведението се пишат и ежедневните малки истории на нашите други, по-нови клиенти. Това е една жива история, която всеки ден има своето продължение. Както във филма „Кафе и цигари” с Иги Поп и Том Уейтс, където всеки минава през заведението, за да си каже две думи с хората в него. И тука е така – хората минават и говорят, а историите им са взети от ежедневието. Можете да се запознаете с интересни хора – барът сам по себе си е социално място. Някои хора си правят тук дори и бизнес срещите".
За едновремешните заведения в Гърция:
„Едно време нямаше такива заведения в Гърция. За онези времена по-характерни бяха кафетериите и баровете. Баровете отваряха в 22.00ч., а през деня в тях не можеше да се пие кафе както е днес например. Този вид кафенета се появиха през 80-те години. Родиха се малко по малко като нужда на хората, които не могат да излизат често късно вечер".
Повечето хора идват, за да се веселят или да потопят проблемите си в алкохол:
„Повечето идват, за да се забавляват...Не смятам, че всичко това което се случва с нас, като кризата например или разни други проблеми, които ни мъчат оказват толкова голямо влияние. В някакъв момент човек си казва – „Стига толкова! Отивам да пийна едно кафе и да прекарам добре!”. Но е факт, че вместо да пият 3 питиета например, някои си поръчват само едно, защото нямат пари за повече”.
За кризата и за ситуацията в Гърция в момента:
„Разликата се усеща в бакшишите. Но това не ни притеснява чак толкова. Бомбардират ни постоянно с различни неща... Човек слуша, слуша и не може повече. Това, което сега направиха със събирането на касовите бележки например, е лудост. Хората сме обхванати от една лудост, мания. Сякаш утре човечеството няма да се събуди. Затова се опитваме да направим всичко бързо, да смогнем и накрая... да се затворим в себе си. Такава е системата и всеки влиза в нея”.
Гърция в сравнение с останалите държави в Европа:
„В по-добра позиция сме, що се отнася до климата. Ако нямаш пари да седнеш на кафе в „Брики”, можеш да дойдеш до репа с вестници отсреща, да си вземеш една бира и да се запознаеш с някой случаен човек. Умеем да се задоволяваме и с по-малко. Едно сувлаки винаги можеш да си вземеш”.
За това дали гъркът се стреми към богатство:
„ Имаше го това до неотдавна. Имаше една прослойка, която се движеше с джипове и пури в устата. Ето, че тя се „спука”. Става въпрос за новобогаташите гърци, които са с нагласата да се правят на босове”.
За названието на заведението „Брики” („Джезве”):
„Измисли го един от съсобствениците. Сложихме го, защото е забавно”
За това какво пият гърците напоследък:
„Пият много неща. В момента има мода на коктейли. Ние тук ги приготвяме в класически стил. През последните години определено се повиши и консумацията на бира. Едно време не се пиеше толкова, философията на бирата я нямаше в Гърция. Докато в Европа да пиеш бира е като да пиеш кафе при нас. Нямаме култура на пиене на бира, но с годините я придобиваме. Пие се също и вино. Момичетата често си поръчват вино, за да не напълнеят”. (смее се)
За излизанията и привичките на хората днес:
„Все повече се засилва т.нар. авление „after office”. Става въпрос за една следобедна консумация - от 19.00ч. до 22.00ч. То е логично, че ако си станал в 7.00ч. или в 8.00ч. сутринта не може да си навън до късно. (Освен, ако не си студент). Ако го направиш рискуваш да отидеш на работа и да не можеш да си отвориш очите...”
За себе си и за мечитите си:
„Работя в бранша вече 23 години... Бих искал да направя едно кабаре... За жалост в момента условията са малко особени. Бих искал в него да има сцена, музика и театрална атмосфера. Мечтая си също да има съблекалня, в която да можем да се преобличаме с различни театрални костюми и да даваме малки представления. И така клиентът като дойде няма да види пак същите хора да му сервират... Ще види човек от персонала в стилизирани дрехи, който моментално ще го препрати в далечна посока. Да е като да гледаш представление... Така клиентът ще може да едновременно в София, Париж, Лос Анжелос, навсякъде. Не говоря за странни и чудати неща, нито за нещо крайно, а по-скоро за нещо класическо. Харесва ми класиката. Нещо, което да е по-"бурлеск", както обичаме да казваме тук. Нещо, което да те накара да изпаднеш в еуфория. И самите клиенти биха могли да взимат участие в тези представления. Декорът да е от 1920 или 1930 година. И всичко да бъде на живо, именно в това за мен се крие интересното. Да сме заедно с клиентите в един въобразяем свят. Свят, в който всеки ще се чувства удобно като у дома си и който ще бъде микс от различни елементи.”
Освен в Гърция би могъл да живее в:
„Аржентина, Бразилия, навсякъде. Но в Испания бих отишъл без да се замисля. Ходил съм там много пъти”.
За парите:
„Парите за мен са само едно средство. Не ми е толкова важно да имам къщи или коли. Движа се с велосипед. Имам и един мотор – обикновен скутер, с който също идвам на работа”.
За гръцката музика:
„Тук никога няма да пуснем съвременна гръцка музика. Има много хубава гръцка музика, но тя започва към края на 50-те години. Носи в себе си особен вид звук. Съвременната гръцка музика, особено кръчмарската, не ни вдъхновява. Тук сме пускали музика от 50-те, Манолис Хиотис например. Но ние сме все пак на Балканите и малко или много всеки носи в себе си този вид кръчмарска музика. Можеш да видиш добър джаз изпълнител, който в 03.00ч. през нощта се е качил на масата и танцува цифтетели... Мисля, че всеки от нас носи в себе си балканския елемент. Аз не съм против него и не го критикувам.”
Ако се намери зад граница и чуе гръцка музика:
„Няма да ме досегне много. Ще си кажа: Кръчмарска музика! Ха-ха! И ще си продължа...”
За това откъде взима вдъхновение за заведението и за живота си:
„Вътре от себе, си бих казал. Това разбира се, се променя в различните периоди от време”.
За това как си представя себе си и „Брики” след 20 години:
„За заведението не знам. За себе си – с повече татуировки, с повече обеци, малко по-луд отколкото съм сега.”
На себе си и на всеки един грък пожелава:
„Да имаме добро здраве като цяло и особено в главата. Виждам, че имаме нужда от това. Виждам го по хората, които идват вечер да си пийнат тук. От душата им излиза вътрешният им свят. Излизат чувствата им, в истински вид... Историята на всеки един от нас е различна...”
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
