Галерия

4

3

2

1

„Брики” или „джезве” казано на български е заведение, за което всеки уважаващ себе си млад човек в Атина е чувал. И поне веднъж е посетил.  Демократично и топло то е като една малка стаичка в центъра на града, в която атиняни, и не само се срещат. Славата му не е от днес. Както един от собствениците Александрос Петракис ни разказва, „Брики” има своята история. То е свързало не малко души в града, заплело е не малко любовни истории, някои от които са завършили с брак... Но най-важното си остава едно – в „Брики” има място за всеки. Тук идват всякакъв вид хора. На кафе след работа, на бира или вино вечер, всеки тук се чувства като вкъщи „по терлици”. Атмосферата е артистична и леко театрална, а музиката – рок, джаз, соул, суинг. В някои следобеди тук можете да си изпиете кафето под звуците дори и на класическа  музика...

„Брики”е заведение с фантазия и с непринудена атмосфера. Какъвто е и Александрос Петракис, с който www.grreporter.info разговаря. В заведението си той ни посрещна с "весела "кърпа на главата и слънчеви очила (лятото идва!). С нас той сподели, че дълго време е живял в Амстердам и че е пътувал до много държави в Европа, Азия и Африка. И че има навика да идва на работа с...колело. Вижте какво още ни каза той:

За историята на заведението:

„Историята на заведението започва през 1998 година. Тогава го отворихме тук, на площад Мавили. Преди това имахме друго заведение със същото название в квартал Панкрати, но го продадохме. То запази името си обаче. Беше много малко – едва 25 кв. м. Но беше забавно вътре, човек се чувстваше все едно е в рейс (смее се...)".

За това на какво се дължи славата на ”Брики”:

„В града има много места, които хората посещават. Но това е едно място  „стеки” (meeting point). Заведение – кафене и бар едновременно, в което човек се чувства удобно и комфортно, има близък контакт с персонала. Хората, които работят тук имат приятелско, непринудено отношение към посетителите. Музиката, атмосферата... всичко допринася човек да се чувства добре тук. През „Брики” минават различни хора – някои идват да пийнат нещо след работа, други си определят срещите тук... Тук не намират изкуствено отношение. Държим се естествено и се опитваме да създадем една искрена и непринудена атмосфера".

За клиентите:

„Имаме клиенти, които познаваме от малки - от 17, 18 годишна възраст. Сега те са на 28, 30 години . В „Брики те са срещнали любовта си. Някои от тях са дори вече женени, други имат връзка. Тук е записана тяхната история. Но едновременно с това в заведението се пишат и ежедневните малки истории на нашите други, по-нови клиенти. Това е една жива история, която всеки ден има своето продължение. Както във филма „Кафе и цигари” с Иги Поп и Том Уейтс, където всеки минава през заведението,  за да си каже две думи с хората в него. И тука е така – хората минават и говорят, а историите им са взети от ежедневието. Можете да се запознаете с интересни хора – барът сам по себе си е социално място. Някои хора си правят тук дори и бизнес срещите".

За едновремешните заведения в Гърция:

„Едно време нямаше такива заведения в Гърция. За онези времена по-характерни бяха кафетериите и баровете. Баровете отваряха в 22.00ч., а през деня в тях не можеше да се пие кафе както е днес например.  Този вид кафенета се появиха през 80-те години. Родиха се малко по малко като нужда на хората, които не могат да излизат често късно вечер".

Повечето хора идват, за да се веселят или да потопят проблемите си в алкохол:

„Повечето идват, за да се забавляват...Не смятам, че всичко това което се случва с нас, като кризата например или разни други проблеми, които ни мъчат оказват толкова голямо влияние. В някакъв момент човек си казва – „Стига толкова! Отивам да пийна едно кафе и да прекарам добре!”.  Но е факт, че вместо да пият 3 питиета например, някои си поръчват само едно, защото нямат пари за повече”.

За кризата и за ситуацията в Гърция в момента:

„Разликата се усеща в бакшишите. Но това не ни притеснява чак толкова. Бомбардират ни постоянно с различни неща... Човек слуша, слуша и не може повече. Това, което сега направиха със събирането на касовите бележки например, е лудост. Хората сме обхванати от една лудост, мания. Сякаш утре човечеството няма да се събуди. Затова се опитваме да направим всичко бързо, да смогнем и накрая... да се затворим  в себе си. Такава е системата  и всеки влиза в нея”.

Гърция в сравнение с останалите държави в Европа:

„В по-добра позиция сме, що се отнася до климата. Ако нямаш пари да седнеш на кафе в „Брики”, можеш да дойдеш до репа с вестници отсреща, да си вземеш една бира и да се запознаеш с някой случаен човек. Умеем да се задоволяваме и с по-малко. Едно сувлаки винаги можеш да си вземеш”.

За това дали гъркът се стреми към богатство:

„ Имаше го това до неотдавна. Имаше една прослойка, която се движеше с джипове и пури в устата. Ето, че тя се „спука”. Става въпрос  за новобогаташите гърци, които са с нагласата да се правят на босове”.

За названието на заведението „Брики” („Джезве”):

„Измисли го един от съсобствениците. Сложихме го, защото е забавно”

За това какво пият гърците напоследък:

„Пият много неща. В момента има мода на коктейли. Ние тук ги приготвяме в класически стил. През последните години определено се повиши и консумацията на бира. Едно време не се пиеше толкова, философията на бирата я нямаше в Гърция. Докато в Европа да пиеш бира е като да пиеш кафе при нас. Нямаме култура на пиене на бира, но с годините я придобиваме. Пие се също и вино. Момичетата често си поръчват вино, за да не напълнеят”. (смее се)