Галерия

2

1

За мобилизация на обществените сили срещу безполезните и демагогични протести на синдикални и на политически опортюнисти призова председателят на Съюза на гръцките индустриалци Димитрис Даскалопулос. Подобно на бунтовници без кауза, противниците на Меморандума за финансова помощ и на вписаните в него мерки се опитват да възпрат реформите, но не предлагат никаква алтернатива. Даскалопулос  заяви, че Меморандумът е нужен на Гърция като кислородна маска на болен, защото държавата няма от къде да се кредитира, но не дава решение на всички гръцки проблеми. Единствено отпуска малко време за прегрупиране, защото след 30 години бездействие и лошо управление Гърция е на ръба на пропастта.

Даскалопулос говори на форума „Гърция в световната икономическа карта – растеж, конкурентост и надеждност” и подчерта, че Меморандумът за финансова помощ изисква от народа много по-малко, отколкото те самите трябва да изискват от себе си. „Трябва да се активизира мъртвият капитал на държавното имущество, за да се намали дефицитът и до някъде и външният дълг”, казва индустриалецът. Трябва да се спре разсипничеството в публичния сектор, както и незабавната смяна на типа икономически растеж, който до момента е основан на 85% на потребление и само 15% на производство и износ.

На същото мнение е и председателят на Фондацията за икономически и индустриални изследвания Янис Стурнарас, който говори на друг атински форум за новия план за икономически растеж. Събитието бе организирано от Института за стратегически изследвания и развитие „Андреас Папандреу” и събра икономисти, банкери, бизнесмени и политици, за да представи всеки своята гледна точка .

Янис Стурнарас заяви, че ако Гърция иска да излезе от блатото на финансовата криза, трябва рязко да смени курса на икономическата си политика и да вземе допълнителни мерки, освен наложените от надзорната тройка. Причините за това са четири. Първата от тях е, че планираните до момента реформи са наложителни за изграждането на една стабилна икономическа база, но не са достатъчни за възвръщане на положителния икономически ръст. Втората е свързана с липсата на конкретна посока, на къде ще се насочи гръцката икономика след приключване на договора за помощ. Стурнарас подчерта, че липсва визия за развитието на стопанската дейност на страната в дългосрочен план.

Икономистът отбелязва на трето място, че някои от структурните и нормативни реформи в страната имат слаби места. Той даде за пример реформата в социално-осигурителната и здравната система, която има все още доста несъвършенства и трябва да се изготви по-конкретна платформа, върху която да се преработи закона. На последно място Стурнарас посочи, че правителството трябва да докаже на народа и на международните наблюдатели, че поставените цели са изпълними. Това ще стане само ако от самото начало, държавното управление представи детайлни доклади за постигането на всяка една цел. Без прозрачност и ясна програма се оставя възможност за съмнения и спекулации, което прави възвръщането на доверието е трудно постижимо.

Янис Стурнарас предложи 10 на сто от гръцката работна сила да се пренасочи в нови сектори на икономиката, от които има по-висока добавена стойност. Търговията на дребно, потреблението и държавният сектор трябва да останат на втори план. Икономиката на Гърция трябва да се пренасочи към сектори, в които има очевидни предимства като туризма, транспорта, селското стопанство, износа и високите технологии.

В дългосрочен план страната има много големи възможности за повишаване на икономическата си сила. Ако се либерализират всички професии, които днес се ползват с държавна протекция като транспорта, аптеките, инженерите, адвокатите и други богопомазани професионални групи Гърция може да спечели повишение от 17% върху БВП в дългосрочен план.  

Икономическият анализатор не пропусна да отбележи, че правителството трябва да действа по-смело и да се насочи към приватизация или закриване на болници и здравни заведения, там където те са нерентабилни или няма подходящ мениджърски опит. Същото важи и за военните бази и поделенията, които в момента стоят безпризорни, но струват на държавата прескъпо. Необичайно големият брой данъчни облекчения за различни социални групи също трябва да падне, но също така и някои държавни такси и данъци, които са морално остарели и товарят производителността.

Не на последно място Стурнарас посочи, че либерализирането на енергийния пазар ще се окаже решаващо за местната икономика. В същото време държавното управление трябва да се съобрази с европейските цели за намаляване на вредните газове в атмосферата с 20% до 2020 година. За да се усети реалния ефект от тази реформа, Гърция трябва да обърне повече внимание на връзката на образованието с икономическото развитие в избраните сектори.

Разбира се икономически ръст без финансиране на предприемчивостта и иновациите не може да има, за което говори и изпълнителният директор на Националната банка на Гърция Апостолос Тамвакакис. Той увери публиката, че банковата система в страната е стабилна и е готова да поеме удара на финансовата стагнация, за да помогне на страната да се измъкне днешната криза и да се изправи на крака.

Апостолос Тамвакакис  подчерта, че тя е задължена да запази гръцкия си характер в процеса на реформиране и не може чужденци да взимат решения за нейното бъдеще. Той заяви, че за да се говори за икономическо развитие, в Гърция трябва да има стабилни банки и се изказа в полза на приятелските сливания. „Агресивните методи не се съчетават с политиката и етиката на Националната банка на Гърция”, заяви той и подчерта, че предложението за сливане с Алфа Банк е надеждно и устойчиво.

„В средата на 2011 ще се усетят първите положителни резултати от реформите в страната”, обеща на форума Михалис Хрисохоидис министър на регионалното развитие и конкуренцията. Той заяви, че Гърция трябва да се върне към старите традиции на трудолюбие и упоритост, който помни като дете. Според министъра катастрофата на гръцката икономика и политически морал е дошла през 80-те години на 20-ти век, с влизането на страната в европейската общност и субсидирането на селското стопанство.

Михалис Хрисохоидис заяви, че с новия закон за инвестициите се  очаква да се обърне нова страница в икономиката на Гърция, като приоритет ще се даде на иновационните проекти, високите технологии, продуктивното селско стопанство. От началото на април 2011 потенциални инвеститори могат да подават заявления с проекти за развитие по инвестиционния закон, като предприемачите ще могат да започнат работа четири месеца след оповестяването на одобрените.