Галерия

1

Темите за енергийната сигурност и политика имат постоянно присъствие в балканските страни, като основна тема на дневен ред е въпросът как Европа да стане по-независима от доставките на природен газ от Русия. Опитите да се намерят алтернативни източници включват милиарди евро инвестиции, десетки държави и геополитически интереси, които в много случаи не е лесно да се пренебрегнат. На атинския форум тази седмица посветен на разпространението на природен газ направи впечатление особената настойчивост на Гърция да започне активен внос на газ от Каспийско море. На гръцкия форум може да не участваха говорители на руското дружество Газпром, но те бяха тихи наблюдатели на развиващите се дискусии. GRReporter потърси експертното мнение на Андонис Ливаниос, който е изпълнителен директор на Energy Stream CMG GmbH, Greece & Germany, за да разтълкува сигналите, които идват от различните страни и чертаят енергийната карта на Европа. Ливаниос, който бе ръководител на преговарящите от гръцка страна за изграждането на газопровод между България и средиземноморската й съседка се съгласи да даде своята гледна точка на последните развития.

Не смятате ли, че силно изразеното желание на Гърция да започне колкото се може по-бързо внос на газ от каспийско море, може да навреди на връзките й с Русия?

Европейският съюз в момента продължава да внася природен газ от Русия, която е най-големият търговски партньор на страните от европейската общност за доставка на синьото гориво. Целта на Европейския съюз е диверсификация на източниците и на пътищата, по които идва природния газ. Проблемите с Украйна са известни на всички. През 2009 Европа се оказа жертва на руско-украинските отношения. Това означава, че Европейският съюз трябва да побърза с процесите, които ще донесат по-сериозни количества азерски газ, а по-късно да се обърне и към други източници от Каспийско море, Туркменистан и т.н. Това, по никакъв начин не означава, че Европа ще престане да внася природен газ от Русия. Проектът Северен поток, който свързва Русия и Германия има 55 милиарда кубични метра капацитет. Заедно с полето Стокман се намери не само нов път на газа извън Украйна, но и нов източник.

Политиката на Европейския съюз, на страните-членки в него и на най-големите консуматори на природен газ като Германия остава разширяването на източниците и пътищата, по които идва синьото гориво. Затова опитите да се внесе газ от Азербайджан не могат да бъдат преустановени. Официалната европейска политика по енергийните въпроси важи и за Гърция. По времето на кабинета на Костас Караманлис страната следваше много активна енергийна политика, която имаше два основни аспекта. Внос на руски газ от Южен поток и внос на азерски газ, който има възможност да мине през два алтернативни газопровода - ITGI Poseidon или Трансадриатическия газопровод (ТАП). Това са големи международни проекти и не смятам, че желанието на Гърция да бъде част от тях може да бъде пречка за руско-гръцките отношения. Русия гледа на Гърция като на една малка част от по-големия европейски пазар.

Кои според вас трябва да са приоритетите на новото гръцко правителство, за да може да се ускорят процесите по привличането енергийни проекти и инвестиции в Гърция?

Много е важно правителството да се придържа към политиката, която държавните управления водят в последните 10 години в областта на проектите от международно значение. В момента държавното управление е съставено от три водещи партии - Нова Демокрация, ПАСОК и Демократичната Левица.

В областта на природния газ ПАСОК и Нова Демокрация имаха единна енергийна политика, която има за цел разработването на два основни проекта. Единият е вносът на руски природен газ по линията Южен поток, а другият е вносът на азербайджански природен газ от находището Шах Дениз. В началото имаше предложение за два различни газопровода, които да пренасят природен газ от Шах Дениз до Европа през Гърция – ITGI (междусистемната връзка Турция-Гърция-Италия) и Трансадриатическия газопровод (ТАП). В последните шест месеца консорциума “Шах Дениз” реши да избере Трансадриатическия газопровод. Преди няколко дни за същия проект бе избран Набуко, който ако бъде одобрен ще прескочи Гърция и ще мине през България, за да прокара газ до централна Европа. Сега сме пред финала, когато един от газопроводите трябва да бъде предпочетен, за да започне изпълнението на проекта.

С други думи гръцкото правителство трябва да продължи да прави това, което правиха неговите предшественици в последните 10 години и да продължи да поддържа единна линия  - построяването на Трансадриатическия газопровод (ТАП).

Кои са основните стъпки, които трябва да предприеме Гърция, за да може да изтегли с едни гърди проекта ТАП пред Набуко?

Гърция трябва да се подпише незабавно междуправителствен договор с Италия и Албания за сътрудничество при изграждането на Трансадриатическия газопровод (ТАП), но има и други приоритети.

Кои са те?

Държавното управление трябва незабавно да се заеме с изграждането на Българо-гръцкия газопровод. Преди две години Гърция чрез ДЕПА и италианската EDISON подписа договор с Българския енергиен холдинг за изграждане на газопровод "БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ". Той  включва изграждане на трансграничен реверсивен газопровод с приблизителна дължина 168,5 километра, от които 140 километра ще са в България до Стара Загора и  приблизително 30 километра в Гърция, град Комотини. Има капацитет от пет милиарда кубични метра и начално е планиран да започне дейност с един милиард кубични метра пренос. Това означава, че България можеше да стане вносител на азерски газ. Проектът е в рамките на Европейския съюз и се смята за проект с предимство за района. Европейската комисия отпусна сериозна финансова помощ за реализацията на проекта и той трябва да бъде изпълнен без значение каква ще е съдбата на Трансадриатическия газопровод и на Набуко. Газпопроводът България-Гърция е от изключителна важност за икономическото развитие на двете страни и за подобряването на енергийната им сигурност. Той може да бъде изпълнен до 2014, докато газопроводите с азерски газ на големите проекти ще са в действие най-рано през 2017-2018. Така, че България има голям стимул да задейства Българо-гръцкия газопровод, защото до момента вносът в страната ви е на 100% от Русия.

Подготвянето на  за газопровода започна динамично. След това нещата утихнаха. На икономическата криза ли се дължи замразяването на проекта между двете страни?

Не мога да съм сигурен каква е причината, но мога да ви кажа, че когато аз бях президент на IGI Poseidon в периода 2009-2010 беше приоритет подписването на договор за сътрудничество за изграждане на Българо-гръцкия газопровод. Водих преговори по темата, както в София така и в Атина, и в Брюксел. За мен изграждането на този газопровод бе лична цел. Когато подписахме договорката по проекта през март 2010, времевата рамка бе, че до 24 месеца след подписване на договора, газопроводът трябваше да бъде готов за експлоатация. В този период имаше политическа воля както от страна на България, така от страна на Гърция. Политическа воля и поощрение имаше и от Брюксел. Европа държеше проекта да се осъществи, така че имаше всички предпоставки този газопровод да е вече факт. Със сигурност искам да подчертая, че гръцко-българската газова връзка трябва да се построи и влезе в действие възможно най-бързо, без значение от къде ще мине каспийския газ.