Галерия

1

Дали е грешка или гърците са забогатели през 2013 без да го разберат? Този въпрос възниква у всички, които прочетоха издадения наскоро годишен доклад на швейцарската банка Credit Suisse за забогатяването на домакинствата в целия свят. Изводът на доклада за Гърция бе, че през 2013 чистото богатство на домакинствата в страната се е повишило с 15 на сто.

Впечатлителните резултати провокираха гръцкото издание Катимерини да потърси на какво се дължат те. Резултатите от журналистическото проучване са довели до два основни извода. Първият е, че чистото богатство на домакинствата се е увеличило и в резултат на намаляването на броя на отпуснатите кредити и заеми. Вторият  - че 10 на сто от най-богатите гърци стават все по-богати и това се дължи предимно на факта, че стойността на имуществото им не се влияе значително от цените на имотите. В същото време обаче то е толкова голямо, че повишава в много голяма степен средната стойност, която се използва от статистиката, когато се изчислява общото богатство на едно население.

Как обаче става така, че чистото финансово богатство да се повишава в една година, за която официалните статистически данни показват намаление на брутните налични приходи с 10 на сто, спад на Брутния вътрешен продукт с 3,9 на сто и спад в цените на имотите с 10,3 на сто?

За отговор на този въпрос от Катимерини са се обърнали към групата от преподаватели по икономика, които изготвят годишния доклад на Credit Suisse, както и към данните от гръцките банкови институции и Банката на Гърция, които те използват.

Отговорите са следните:

1. В доклада се посочват стойностите на чистото богатство, тоест на така нареченото „чисто положение” на гръцките домакинства (стойност на имуществото минус задълженията).От 2008 до днес стойността на имуществото, и най-вече на недвижимото, е намаляла с около 35 на сто, като само през 2013 спадът е бил от порядъка на 10,3 на сто. Също толкова голям обаче е бил и спадът на отпускането на кредити към домакинствата. През последните шест години задълженията по обслужването на жилищните кредити са намалели с 11 на сто, а общата стойност на задълженията към банките – със 17 на сто или 20 милиарда евро.

Спадът на кредитите е повишил чистото богатство, както става ясно от следния пример: Едно семейство със спестявания в размер на 20 000 евро е изтеглило жилищен кредит за 200 000 евро и закупило жилище за 220 000 евро. През конкретната година чистото богатство на домакинството е било 20 000 евро (стойността на имота – 220 000 евро минус общата сума на кредите – 200 000 евро). Ако стойността на имота спадне с 35 на сто, това няма да означава, че чистото богатство на домакинството също е намаляло с 35 на сто или 77 000 евро, защото в този период кредитът е намалял с 11 на сто. Така, стойността на имота е спаднала на 143 000 евро и кредитът – на 178 000 евро. Следователно спадът на чистото финансово богатство на домакинството е бил в размер на 35 000 евро. Тоест почти половината от спада на стойността на имота е била компенсирана от намалението на кредита. Въпреки това описаното в примера домакинство се намира в негативна позиция със спад на чистото финансово богатство 35 000 евро.

2. Вторият детайл от проучването е, че докладът е за 2013, но практически в него се сравняват стойностите между вторите тримесечия на 2013 и 2014. В него се отбелязва, че икономическите данни в Гърция са подобрени в сравнение със съответните 12 месеца на 2012. Те не доказват, че гърците са забогатели в сравнение с периода отпреди кризата, а напротив – оказва се, че спадът на чистото финансово богатство е в размер на 230,6 милиарда долара в сравнение с 2007.

3. В периода между второто тримесечие на 2013 и второто тримесечие на 2014 са се случили следните събития: Голям скок на фондовите борси и значително повишение на съотношението евро – долар в полза на европейската валута. Тъй като в доклада на швейцарската банка богатството се изчислява в американски долари с цел да е възможно сравнение на данните, поскъпването на еврото с 6 на сто е увеличило богатството на гърците в същия процент. „Този детайл може и да изглежда теоретичен, след като гръцките домакинства получават заплати и плащат в евро, а не в долари. Но той не може да бъде пренебрегнат”, е коментарът на Катимерини. И това, защото от една страна около 10 милиарда евро от депозитите в гръцките банки са в чужда валута, като повечето от тях са в долари. Освен това след началото на икономическата криза от страната бяха изнесени гръцки капитали, като около 28 милиарда евро от тях се смята, че са били вложени в инвестиции, които се влияят от съотношението на долара.

4. През конкретния период (2-ро тримесечие 2013 – 2-ро тримесечие 2014) са били постигнати печалби от акции и облигации.

Според Катимерини съотношението между имуществото и задълженията дава ясна представа за чистото богатство на гърците.

През второто  тримесечие на 2014 то е достигнало до почти 1 трилион долара: 309 милиарда долара под формата на инвестиции и 770 милиарда долара в недвижимо имущество минус задължения в размер на 170 милиарда долара. Тук експертите допълват, че в световен план стойностите на недвижимото имущество и останалите инвестиции са почти изравнени.

В Гърция обаче недвижимото имущество заема по-голямата част от общото богатство на домакинствата. Това не се отнася за всички гърци, но все пак е валидно за повечето от тях. Сред най-богатите гърци (10 на сто от населението) недвижимото имущество съставя най-малката част от общото богатство. Колкото обаче се слиза към така наречената средна и по-слаба финансово прослойка, толкова се повишава процентът на участието на недвижимото имущество в общото богатство. Затова и големият спад в цените на имотите и повишението на данъците по време на кризата засегнаха най-вече средната класа и хората с ниски доходи.

За разлика от тях, най-богатите гърци черпят финансовата си сила най-вече от компаниите си и техните акции. Един богат грък с имущество в размер на 100 милиона долара може да притежава имот на стойност 2 милиона евро и да плаща високи данъци за него, но той все пак е само 2 на сто от общото му богатство. Дори ако загуби имота, той ще продължи да бъде богат. „Това е нещо, което се случва в целия свят”, отбелязва представител на отдел „Частно кредитиране” на Credit Suisse.

Като цяло, много богатите гледат на имотите като на „пасив”, тоест като на разходи, подобно на едно скъпо пътуване или купуването на яхта, а не като на „актив”, тоест инвестиция.

в едно средно гръцко домакинство, по-голямата част от имуществото е свързана с недвижимото имущество. В много случаи и за много гърци имотът е единственото имущество, с което разполагат. Следователно сривът в цените на имотите с 35 на сто и повишението на данъците, в съчетание с намалението на доходите и скока на безработицата предизвикаха фалита на хиляди домакинства в годините на кризата.

За един грък със средни доходи картината е: Чисто финансово богатство 111 405 долара (спрямо 96 646 долара през второто тримесечие на 2013), недвижимо имущество в размер на 83 907 долара, други инвестиции – 46 604 долара и задължения в размер на 19 106 долара. В сравнение с второто тримесечие на 2013 възниква значително увеличение на инвестициите в акции, облигации и други с около 11 000 долара, увеличение на недвижимото имущество с около 6 000 долара (което се дължи най-вече на оскъпяването на еврото) и едно малко увеличение на задълженията с 400 долара. В действителност е имало намаление на задълженията в евро.

Впечатлителен е и спадът на депозитите в гръцките банки – от 184м9 милиарда евро в края на 2009 до 128,1 милиарда евро през първото тримесечие на 2014. Също толкова впечатлително е и увеличението на депозитите на чуждестранни граждани и компании в гръцките банки дори и в годините на кризата. От 6,4 милиарда евро в края на 2009 депозитите на чужденци са надхвърлили 28 милиарда евро през първото тримесечие на 2014.

В същото време гръцки граждани и компании винаги са влагали част от капиталите си в чуждестранни облигации. През първото тримесечие на настоящата година собственост на гърци (граждани и компании) са били гръцки облигации на стойност 1,2 милиарда евро и чуждестранни облигации на стойност 6,9 милиарда евро. Тенденцията за закупуване на чуждестранни облигации бележи началото си през 2000 година, а кулминацията й е била през 2006, когато стойността им е стигнала до 25,8 милиарда евро. По онова време общата стойност на инвестициите в облигации е била 33,9 милиарда евро.

През второто тримесечие на 2013 инвестициите на гръцки граждани и компании във финансови продукти (депозити, облигации, акции и др.) са били до 342,1 милиарда евро. Година по-късно те са скочили до 424 милиарда евро. Повишението се дължи предимно на увеличението в стойностите на акциите. Заслужава да се отбележи, че през 2013 главният индекс на атинската фондова борса се покачи с 28 на сто.