Галерия

1

„Фалит” е сигурната дума, която присъства в решението на пъзела с гръцката дългова криза. Препоръчително е пред нея да има определението „контролиран”, което е в центъра на обсъжданията на извънредната среща на върха на лидерите от Европейския съюз. Вече всички фактори в съюза се увериха, че Гърция не може да се справи едновременно с вътрешните си реформи за намаляването на бюджетния дефицит и в същото време да намали външния си дълг. Той очевидно няма да се размине без преструктуриране по един или друг начин, но въпросът е как то да стане по възможно най-безболезнения начин.

Промените в дълговата структура на Гърция е почти сигурно, че ще се отчетат от агенциите за кредитен рейтинг като фалит, но това вече не плаши европейските лидери. В момента основната тема е да се избегне тоталното спиране на плащанията по дълга. С велурена ръкавица евролидерите искат да намалят неговия обем, за да се успокоят духовете на пазара и след това да продължи прилагането на оздравителната програма в Гърция и вътрешното й реформиране. Дори стожерът на анти-фалитната идея Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската заяви преди началото на срещата, че контролиран или не фалит на Гърция не е желан, но не е и изключен.  

Президентът на Европейската комисия Жозе Емануел Барозо бе категоричен, че никой не трябва да си прави илюзии и положението на стария континент е много сериозно. „Иска се решение. В противен случаи отрицателните последствия ще се почувстват във всички страни от Европа и извън нея”. Европейските данъкоплатци отново ще се наложи да си бръкнат в джоба, но на срещата на върха ще се реши колко на дълбоко ще се случи това. Европейските политици взеха крайно решение, че спасяването на Гърция и която и да е друга „непослушна” страна няма да мине само с държавни пари, но на хорото ще се включат и частните притежатели на гръцки държавни облигации.

Един от най-коментираните сценарии за спасение на ситуацията е този за повторното изкупуване на гръцките държавни облигации на вторичните пазари на цени под номинала и с по-ниска лихва или подмяната на облигациите в падеж с други с 30-годишен срок. Друг вариант, който изглежда привлекателен на политиците и банкери е по-активното участие на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) в решението на гръцкия дългов проблем. Фондът ще продължи да приема гръцките държавни облигации като гаранция, вместо да бъдат поглъщани от Европейската централна банкa и ще продължи да финансира страната под строги условия. Лихвата, която се очаква да бъде отпусната към помощта в този вариант няма да надминава 3,5%.

Освен горните предложения, в последните дни се чу много за слагането на данък върху европейските банки, средствата от който ще се използват за усвояването на гръцката дългова криза. На някои финансови институции не се хареса въобще тази идея и обявиха, че ще се отнесат до съда, ако данъкът влезе в действие. По последна информация в Брюксел са оттеглили идеята за допълнителната такса върху банките, за да не размътват допълнително и без това черните води на европейските финанси.

Във всички случаи е ясно, че германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози са стигнали до споразумение за крайното решение на гръцкия проблем, но все още държат картите си затворени. Новата програма предвижда обмен на облигации, при които частните собственици на гръцкия дълг ще бъдат насърчавани да ги заменят за нови 30-годишни облигации. Планът за замяна ще намали гръцкия дълг с около 90 милиарда евро.  

В Брюксел днес се взима крайното решение не само за втория спасителен пакет за Гърция, но и мерките, които ще предотвратят разпространяването на финансовата криза вътре във валутния съюз. Тази среща трябва да даде краен отговор на въпроса „До къде ще стигне дълговата криза”. От гръцка страна на извънредната среща на върха в Европа присъства не само премиерът Георгиос Папандреу, но и управителят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос и президентът на Националната банка на Гърция Василис Рапанос. Гръцките анализатори се надяват, че във втория спасителен пакет ще се намери място и за мерки, които да стимулират икономическия ръст и възможността за нови инвестиции.

Чуждестранни анализатори предвиждат, че ако гръцкото правителство не се заеме сериозно с вътрешните промени, през 2012 спирането на обслужването на външния дълг няма да се размине. Какъв то и да е помощния пакет за Гърция, структурните промени и намаляването на раздутите бюджетни разходи са от решаващо значение за финансовата стабилизация. До този момент в страната липсва консенсус за съчетанието от политики, които ще доведат до зануляване на бюджетния дисбаланс, а решенията взети на европейско ниво за справяне на дълговата криза не са достатъчни за изход от кризата.

При евентуално спиране на плащанията на външния дълг, в Гърция ще избухне политически и обществен хаос, който ще продължи няколко месеца, предвиждат някои анализатори. След като се установи политически контрол, вече основите на местната икономика ще са безвъзвратно разклатени. Безработицата може да достигне дори 20 на сто от населението в работоспособна възраст – сума, която не е твърде далеч от днешните 16% безработица. Средната работна заплата ще се срине до 500 евро, от 1000 евро днес и Гърция най-сетне ще стане по-конкурентна спрямо другите европейски икономики за сметка на жизнения стандарт в страната. Ще се открият нови възможности за преки частни инвестиции и бизнес възможности и в края на този сценарий, Гърция ще възвърне към положителен икономически ръст, плодовете на който няма да се разпределят между фактори вътре в държавата, а ще отиват във външни инвеститори.