Галерия

1

Последното социологическо проучване на RASS по поръчка на iefimerida.gr, извършено в периода 29 – 31 октомври 2014, сред 1 002 избиратели от цяла Гърция, показва преднина за СИРИЗА пред Нова демокрация с 5,3%, както и парламент със 7 партии.

Ципрас плаши – не вярват на Самарас

Въпреки че радикалната левица СИРИЗА има преднина от 5,3% и е сочена като категоричен победител на изборите, нейният лидер Алексис Ципрас е посрещан с недоверие, като вероятността да бъде следващият премиер на страната предизвиква страх у над 4 от всеки 10 гърци (по-точно у 43,5%) и вдъхва надежда на 3 от всеки 10 избиратели (28,9%).

Едновременно с това гражданите не одобряват възторжените коментари на настоящия  премиер Андонис Самарас за нулев бюджетен дефицит, освобождаване на Гърция от Международния валутен фонд и уреждане на въпроса с лошите кредити.  Те смятат, че това се дължи или на облагането с допълнителни данъци или на желанието на Самарас да се конкурира със СИРИЗА.

Прогнозните проценти на партиите

СИРИЗА (26,4%)

Нова демокрация (21,1%)

Потами (5,8%)

Гръцката комунистическа партия (5,4%)

„Златна зора“ (5,1%)

ПАСОК (4,1%)

„Независимите гърци“ (3,0%)

Освен това обаче СИРИЗА притежава и «психологическото предимство» на вероятността от победа, след като 7 от всеки 10 гърци (или 72,2%) вярват, че ако изборите се проведат днес, радикалната левица ще ги спечели.

Икономика  

Положението на гръцката икономика се влошава според 65,5% от гърците, които в разгара на кризата виждат доходите си да намаляват, а едновременно с това данъците да се увеличават.

Също така около 86,9% от запитаните смятат, че нулевият бюджетен дефицит, за който говори премиерът, идва от увеличаването на техните данъци, а не от рестартирането на икономиката, както твърди правителството (10%).

Опитът на правителството да измъкне страната от хватката на Международния валутен фонд и да я върне на финансовите пазари изглежда има нисък политически ефект, тъй като според запитаните той не е в резултат от оправянето на финансовото положение на страната (16,4%), а от конкурирането на политиката на СИРИЗА, която е против меморандумите (69,1%).

Уреждането на лошите заеми и просрочените задължения към държавата и осигурителните фондове, които е готово да извърши правителството, може да активизира бизнеса според 37,6% от гражданите. На възстановяване на икономиката се надяват жителите на област Атика и централна Гърция, подкрепящите управляващата коалиция, гражданите над 65 години, пенсионерите и лицата, упражняващи свободна професия.

Предсрочни избори

Гърците са раздвоени по въпроса дали предсрочните избори ще означават катастрофа за икономиката. 47,3% смятат, че предсрочните избори биха били катастрофа, докато 46,1% са на обратното мнение. При всички случаи обаче, предсрочни избори искат само политическите партии, а не гражданите, като едва 4 от всеки 10 гърци (40,7%) искат избори.

По-голямата част от гърците изглежда не се вълнуват от двамата основни претенденти за победител на изборите, като 50,6% не смятат да дадат шанс нито на Алексис Ципрас нито на Андонис Самарас.

Изводи

Продължаващата икономическа криза в страната е пренесла кризата и в политическата система. Бързите промени и концентрацията на политическото време са основни характерни черти на времето, в което живеем.

Еднопартийните правителства вече са останали в миналото, защото не само че традиционните партии са притиснати до стената и подложени на изпитания, но вече се е наложил многопартийният модел на управление.

Неустановената политическа картина в Гърция след 6,5 години криза, заедно с рухването на партиите във вида, в който бяха познати досега, спомогнаха за поставянето под въпрос на настоящия политически модел и отдалечаването му от гражданите. Тази картина се очертава и в настоящото изследване.

Гражданите на свой ред, притиснати икономически и дезориентирани политически, вече са установили центробежните сили, които бяха развили и ги отдалечаваха от традиционните партии през последните две години.

От проучването става ясно, че техен избор вече е радикалната левица СИРИЗА, избрана на принципа на по-малкото зло.

Също така СИРИЗА трябва да подобри своя индекс на способността си за управление, а лидерът ѝ – доверието, което вдъхва на избирателите.

Гражданите знаят, че не могат да очакват значително подобряване на живота си, тъй като каквото и да им се предлага, то е дошло от повишените им данъци. Едновременно с това те не искат предсрочни избори, тъй като най-вероятно вече са се убедили, че изборите не могат да променят нещата.

От друга страна правителството изглежда не успява да убеди хората в своята икономическа политика и рискува, ако бъде сметнато за неуспяло в икономическата сфера, позицията му на евентуални избори да бъде застрашена.

В заключение, песимизмът във връзка с икономическите перспективи пред страната се превръща в основен критерий при определянето на отношението на избирателите към политическите сили.