„В Германия само пенсионерите можеш да ги видиш да пият кафе сутрин в кафенетата”.
За гърка като феномен:
„Вижте, ние гърците не можем да бъдем сложени лесно в калъп. Напоследък се правят различни опити това да стане, но без успех. Гъркът в калъп не влиза. Той има особен характер. Иска да се развива, да научава неща, но и да прекарва добре. Иска по малко от всичко. И аз не искам да живея като германците. Те знаят, че в 20.00ч. ще вечерят, в 20.30 ще си легнат и в 20.45 вече ще са заспали... Сутрин ще станат в 6.00ч., в 6.25 ще се качат на рейса и ще отидат еди къде си... Не бих искал да живея така. Тук всеки ден е различен от предишния, а там всички дни са еднакви.
За кризата:
„Най-много ме притеснява престъпността. За кризата не се притеснявам, на гърка нищо няма да му стане. Той е издържлив. И ние тук имаме малък спад в оборота, но не мисля, че има връзка с кризата... Смятам, че е дошъл моментът да разграничим кой е професионалист и кой не е. Тези, които не са професионалисти ще пуснат капаците, тези които са градили бизнеса си на лъжи и чужди пари също. Кризата опрерделено не ме плаши. Тя просто не ми дава възможност да развия повече бизнеса си... А тайната на търговията е в търсенето и предлагането - какво предлагаш, на каква цена и с какво качество. Това, което е много важно също е отношението към клиента – нещо което в Гърция малко сме го позабравили. Клиентът иска да му обърнеш внимание, да го поглезиш. Иска да му кажеш дума и „добър ден”, „довиждане”. А тук това го няма вече. Гъркът смята, че ти прави услуга като те облсужва. А не е така. В Германия дори и за 10 цента да си направил покупка ще ти кажат благодаря. Тук обаче това се смята за унизително”.