Галерия

1

Емануела Карастоянова

Преди разсъмване, в 5ч. сутринта, докато  атиняни покрити с пелената на нощта и наместени удобно в креватите, са потънали в най-сладкия сутрешен сън, светлините на кафене „Кафедаки” на улица Пападиамандопулу 5 се запалват. Започва подготовката за деня, който само след малко ще почука на вратата. Грижливи ръце приготвят храна за сънливците на града, които след час, два ще започнат да изскачат от креватите си, а в главите им ще се върти една единствена  мисъл: „Кафе! Закуска!”. И ще започнат да идват насам... А понеже заведението е само на няколко метра разстояние от бул. Василисис Софиас, оттук те бързо ще се качат на метрото и ще се гмурнат в деня...

„Кафедаки” е заведение, в което можеш не само да посрещнеш, но и да изпратиш деня. Независимо в кой час човек идва тук, винаги може да намери нещо вкусно - хрупкави сандвичи със сьомга или прошуто, пухкав кекс, ябълков пай, в който можеш да се влюбиш, салати, кафе, капучино, топъл и студен шоколад, прясно изцеден портокалов сок и много други. Заведението не са пропуснали да оценят и артистите от близкия театър „Илисия”.

Историята на заведението е историята на неговия собственик – Христос Колйос. Неведнъж можете да го видите седнал на маса с...клиент.  

За себе си:

„Роден съм в Германия като второ поколение имигрант. На 24 години си казах дали да не взема да напусна Германия и да се върна в Гърция. Така и направих. След като мина известно време реших да отворя това кафене. Винаги съм имал връзка с гастрономията и с храната, това просто ми харесва.  И винаги съм работил в заведения, дори и като ученик в Германия.  На 24 годишна възраст реших да тръгна след мечтата си и да дойда в Гърция. Всички там носехме нещо вътре в себе си и искаме да се върнем в родината си. Родина, родина, родина, все това повтаряхме”...

За завръщането си в Гърция:

„Беше много трудно. Ако нямах подкрепата на жена ми през първите години нямаше да остана тук. Тя е гъркиня, запознахме се в Германия.  Всички искахме да се върнем. Но е трудно когато се връщаш. Трябва да се приспособиш към друг начин на живот. Исках обаче да проверя мечтата си, да направя опит. Исках ако не ми харесва тук да изтрия тази мечта от съзнанието си и да се върна. Но да знам, че съм опитал. Знаех, че ако не бях опитал  никога нямаше да мога да изтрия Гърция от съзнанието си. Исках нещо ясно и чисто. И не исках да чакам.”

 За това дали днес оценява оставането си в Гърция като грешка:

„ Не, въпреки, че Гърция е трудна държава”.

За най-големите трудности в началото на пребиваването си тук:

„ Държавата. Цялата тази процедура да отвориш собствен бизнес и да го развиеш..  Да направиш нещо... служби, общини, полиции  – всички тези неща са трудни за човек, който е свикнал да чивее по друг начин. В Германия ако сутринта решиш, че искаш да отвориш бизнес след обяд вече го имаш”.

За кафенето:

„Кафенето работи вече 9 години. Отворих го през 2001 година. Реших да отворя именно кафене, защото  това знам и това мога да правя. Следвах социология в Германия, но не завърших. Обаче ми харесва контакта с хората. Наистина. Докато бях в Германия се опитавах да работя и други неща – бях зъботехник и  електротехник например. Но това не са професии, които  ми харесват. Седиш в един офис и нямаш никакъв контакт с хора. Затова и по-късно избрах да следвам  социология. Влюбих се обаче и така следването остана незавършено... Дойдох в Гърция, отоворих  кафенето  и засега слава Богу сме добре”.

За гърците днес и за спомените от миналото:

„Забелязал съм едно нещо – хората са много нервни към края на месеца. Когато той свършва  стават изключително напрегнати....Може би защото именно тогава идват и месечните плащания... А може би и трудностите в живота ги правят такива. Едно време бяха  по-спокоен народ... Като бях малък – на 8, 10 години Гърция я виждах като приключение.  Произхождам от Превеза и помня как всяко лято като си идвахме ми правеше впечатление, че в реповете нямаше почти нищо - само някакви червени бонбони, лешници, два вида цигари и 7 Up. Приемахме  това като на шега. В Германия имахме всичко.  И помня как светът се променяше когато стигахме до Белград... Започваше съвсем друг район. Тогава Гърция беше бедна. Но от 1994-95 година насам нещата се промениха  и сега няма вече голяма разлика дали живееш в Гърция или в Германия”.

За това дали би искал децата му един ден да се върнат  в Германия:

„ Не бих искал. Страх ме е дори един ден да не ме упрекнат как съм могъл от Германия да дойда в Гърция. Никой не може да разбере какво означава да си имигрант ако не стане  имигрант.  Като дойдох тук в началото бях отворил един реп в квартал Папагу. Помня как  идваха жени имигрантки и звъняха на децата си в различните страни  и плачеха... Те плачеха отвън , а аз с тях в репа. И като ме питаха защо аз се чудех какво да им отговоря -  та моята майка страдаше също като тях...”

„Всяка година ходя във Wuppertal. Гледам къде съм ходил на училище, къде съм играл футбол, къде съм карал колело и т.н. Това никога не можеш да го забравиш”.  

Въпреки, че е роден в Германия за родина той смята Гърция:

„Гърция беше  мечтата на всички ни. В Германия като слушахме химна плачехме.Когато имахме манифестация в училище пак плачехме. Тук може да не съм такъв голям патриот, какъвто  бях там”.

За кафенето и по-нататъшните си мечти:

„Заведението го започнах от 20 кв. м., а в момента е 80 кв. м. Бих се радвал да мога да го разширя още малко и да го доизкусуря. Искам клиентите да си тръгват доволни. Имам едно кафене, но искам то да е добро.”

За кафето и германците: