Галерия

1

Допълнителни мерки в размер на 7 млрд. евро до 2015 г., дори и при пълния успех на програмата за обмяна на облигации (PSI), и официално удължаване на меморандума и надзора на Тройката до 2015 г., предвижда ревизията на Средносрочния фискален план.

Въз основа на новата програма, прибавена като анекс към бюджета за 2012 г., се променя и срокът за прилагане на меморандума, който вече официално се удължава до 2015 г. И това защото със средносрочния план от юли се очакваше дефицитът да намалее под 3% от БВП през 2014 г.

С това намаление Гърция щеше да има същото задължение за по-нататъшно намаляване на дефицита (заради Европейския Съюз), но нямаше да е под наздора на Европейския Съюз и Международния валутен фонд. Ревизираният Средносрочен фискален план обаче на практика удължава престоя на Гърция в режим на фискален надзор, най-малкото до края на 2015 г., година през която бюджетният дефицит не се очаква да падне под 4,4% от БВП.

В сравнение със средносрочния фискален план от юли, според който дефицитът трябваше да намалее до 2,6% от БВП през 2014 г., и впоследствие до 1,2% от БВП през 2015 г., новият средносрочен фискален план съдържа по-мрачни прогнози. В него се предвижда, че дефицитът ще намалява с по-бавни темпове и ще достигне 11,4 млрд. евро през 2014 г. (5,1% от БВП), а в края на 2015 г. ще намалее до 9,6 млрд. евро или 4,4% от БВП.

Това развитие на нещата показва, че ако Гърция иска да постигне целите си трябва да приеме допълнителни мерки в размер на 7.023 млрд. евро, които ще бъдат включени в преразгледания меморандум, а анализът им се очаква да започне от средата на декември, когато Тройката ще посети Гърция във връзка със следващия транш.

Положителният елемент

Единственият положителен елемент на новия средносрочен план, който се очаква да бъде оповестен с всичките му параметри през март, е ситуацията с плащането на лихвите по дълга, което обаче зависи пряко от степента на участие на частните инвеститори в опрощаването на 50% от гръцкия дълг, който имат в портфейлите си.

Според данните, представени от финансовото министерство в парламента по въпроса за ползите по отношение на лихвите, има няколко варианта, които е много вероятно да се променят до приключването на процедурата по обмяна на гръцкия дълг.

Ревизираният средносрочен план предполага, че участието на частните инвеститори ще достигне 190% или близък до това процент, а новите облигации, които ще сменят старите, съответстващи на 50% от гръцкия дълг, ще имат лихва равна или по-малка от тази, която постигна Гърция при емитирането им на първичния пазар.

При това положение програмата предвижда печалба от намаляването на задълженията за лихви в размер на 27,872 млрд. евро за периода 2011-2015. Общият размер на платените лихви след обмяната на облигации ще достигне 70.430 млрд. евро, докато без участието на частните инвеститори Гърция би имала нужда от близо 98 млрд. евро за покриване на лихвите по дълга.

Чистата печалба

Чистата печалба от лихвите през 2012 г. се очаква да достигне 4,1 млрд. евро през 2012 г., сума, която ще се увеличи до 5,9 млрд. евро през 2013 г., и още повече през 2014 г. и 2015 г. чрез по-бързото намаляване на дълга от създаването на първични излишъци.

Още една разлика на средносрочния план от юли в сравнение с новия средносрочен план, внесен в народното събрание, представлява и развитието на първичния ефект, който явно се влияе от рецесията в икономиката, която ще продължи и през 2012 г. с темпове 2,8%.

Първичният излишък се очаква да достигне 1,1 % от БВП (около 2,4 млрд. евро) за 2012 г., през 2013 г. ще намалее до 0,5% от БВП (1,1 млрд. евро), за да се увеличи до 1,7 % и 2,1% от БВП (3,7 и 4,8 млрд. евро съответно) за 2014 г. и 2015 г. До края на петилетката натрупаният първичен излишък е възможно да намали държавния дълг с 12,5 млрд. евро, без да се смятат печалбата от лихвите.

Разликите между двата средносрочни плана, от юли и настоящия, се съдържат в целите за приходите и разходите, а именно:

Целите за държавните приходи през двете години 2011-2012 бяха ревизирани в посока надолу с около 5 млрд. евро. Отклонението за 2011 въз основа на първия средносрочен план достига 3,3 млрд. евро, докато за следващата година общата цел на приходите се свива с близо 1,7 млрд. евро.

Съответно общият размер на разходите, главно поради по-голямата печалба от лихвите по дълга, е намален за двете години 2011 и 2012 общо със 7,64 млрд. евро, от които 1,43 млрд. евро се отнасят за 2011 г., главно заради мерките за икономии и съкращаването на публичните разходи, започнали поетапно от есента, а останалите 6,213 млрд. евро се отнасят за 2012 г.

Бялата „дупка“ в бюджета

С изключение на печалбата от лихви, програмата за обмяна на облигациите (PSI) ще се отрази изцяло негативно върху резервите на фондовете, които поддържаха с резервите си в облигации т. нар. бяла дупка в бюджета.

Задължителното им участие в окастрянето на гръцкия дълг ще доведе до това излишъкът на осигурителните фондове от 233 млн. евро, които се очаква да достигне до края на годината, да се превърне в дефицит от 169 млн. евро през 2012 г., годината на прилагане на PSI, и впоследствие да достигне 975 млн. евро, 619 млн. евро и 620 млн. евро за 2013, 2014 и 2015 г. съответно.

Същевременно се очаква държавните болници да балансират бюджетите си за периода 2012 -2015, а за 2011 се очаква финансовата година да приключи с дефицит от 455 млн. евро.

Очаква се също така и органите за местно самоуправление да имат балансирани бюджети от 2012 г. нататък, а за 2011 г. се предвижда да имат малък излишък в размер на 38 млн. евро.

Държавните предприятия

Държавните предприятия, които се субсидират от бюджета, ще продължат да отчитат дефицит и след 2011 г., годината в която се очаква приходите им да отстъпват на разходите със 711 млн. евро.

Сумата ще намалее до 576 млн. евро през 2012 г., до 453 млн. евро през 2013 г., и до 396 и 398 млн. евро съответно за 2014 и 2015 г. Заедно обаче с активирането на гаранциите, които фактически ще покрие дъжавата, балансът им ще отчете излишък.

Програмата «Helios»

По-бързото намаляване на държавния дълг ще зависи от хода на приватизацията, към която бе прибавена и програмата „Helios“, за производство и износ на чиста електроенергия, която се очаква да донесе допълнителни приходи в размер на 15 млрд. евро.