Приватизацията ще повлияе много освежаващо и на капиталовия пазар в Гърция, стана ясно от думите на Марина Суюлдзи, вицепрезидент на Комисията за капиталови пазари и фондови книжа. “Гръцкият капиталов пазар не последва растежа на световните пазари след кризата от 2008, защото попадна в кризата на гръцкия дълг. Допълнително забавяне причинява затрудненото кредитиране от банките”, припомни тя. В момента обаче гръцкият капиталов пазар, фондовата борса, банките и застрахователните компании, както и надзорът над тях  се регулират от възможно най-съвременното закононателство и това е положителна предпоставка за бъдещото им развитие.
    Гърция да излезе за 10 години от всички европейски програми и освободените от тях средства да инвестира за робственото си развитие предложи Янос Папантониу. Според него страната е твърде малка, за да се наложи в борбата за емитирането на европейски облигации, докато временното преустановяване на финансирането за общите европейски програми може да се постигне относително лесно, вярва бившият финансов министър, който има лична заслуга за приемането на Гърция в еврозоната, макар и с подправени статистически данни.
    На форума говори и министърът на развитието Михалис Хрисохоидис, който призна дългогодишната погрешна икономическа политика на гръцките правителства. “В продължение на три десетилетия водихме политика с една цел, а постигнахме съвършено друго. През 1981 година 35 на сто от БВП се произвеждаше в Атина, а днес - 50 на сто от нашия БВП се произвежда в столицата. Има райони, които със 700-800 жители население и внасят едва 3-4 на сто от БВП. Това за една икономика е провал. 200 000 евро субсидии за всяко ново работно място. Това е втори провал. Така Гърция не може да стане страна-производител и създател на блага. 80 на сто от икономическия ни ръст идва от потребление, а не от производство. Безотговорна политика е  да превърнем всички субсидии от ЕС в консумиране. И така се озовахме там, където сме”, бе неговото откровение.