Галерия

1

Гърция ще е принудена да прибегне до 35-процентов haircut на дълга си през 2012 година, смята анализаторът на Economist Intelligence Unit Меган Грийн. “Очаквам социални протести, неспособност да се продължат реформите и финансовата дисциплина. Връщането на пазарите през 2013 ще е трудно. Ще трябва да се сподели тежестта на плащанията с някой друг”, заяви още Меган Грийн. Тя припомни, че страната има най-висок дълг като процент от БВП от която и да е друга членка на ЕС и той ще продължи да расте в близките години.

“Непрекъснато ни критикуват, че не сме предприели някакви магически мерки за стимулиране на икономическия ръст, така че Гърция да не преминава през този период на рецесия и безработица. Това е илюзия. Няма такъв път”, заяви на свой ред Пол Томсън, заместник директор за Европа и ръководител на мисията на МВФ за Гърция. Той подчерта, че Програмата се спазва и ние се движим по разписание. Но има знаци за проблеми, за които трябва да се  внимава. Ние сме на кръстопът. Трябват повече реформи. “Тази година дефицитът достигна до 9,5 на сто от БВП. Т.е. редуциране със 6  на сто в период, когато икономиката се е свила сус 4,5 на сто. За следващата година правителството е решило да продължи редукцията до 7.5 на сто от БВП. Това по всички международни стандарти е изключително амбициозна цел”, припомни Пол Томсън. Според него предстоящите реформи в здравеопазването и либерализирането на пазара на труда за неизбежни и трудни, но хубавата новина е, че гръцкото правителство е решено да ги проведе.

    Гърция няма алтернатива на реформите - около това мнение се обединиха участниците в конференцията     “Да запазим еврото живо - Възстановяването на Гърция”, организирана от списание Economist. Финансисти, банкери, бизнесмени, политици и журналисти взеха участие във форума, който се провежда в едни от най-трудните за общата европейска валута времена. 2 въпроса не дават спокойствие на анализаторите: Може ли да оцелее еврото, при положение, че в еврозоната има такъв голям дисбаланс на страните и Може ли да оцелее еврото без политически съюз зад гърба си. Веднага след това логично следва и другият въпрос - ако се разпадне еврозоната, какви ще бъдат последствията за страните членки. Засега кризата се удържа, благодарение на съюза между Берлин и Париж и на МВФ, но докога може да продължи това? Върху тези теми се концентрираха разговорите, в които участие взеха ключови фигури във финансовия живот на света.
    “Европейският валутен съюз се проектираше през 90-те години,през  2000-та година се реализира и сега през 2010 трябва да се реформира. През цялото това време кономическите различия вътре в съюза се увеличиха”, припомни Оли Рен, комисар по финансовите въпроси на Европейския съюз. Той призна, че финансовата стабилност на еврото преживява трудни времена. Гърция не е единствената страна, изправена пред тези предизвикателства. Ирландия също поиска финансова помощ и предприе програма за финансова стабилизация и консолидация. Мерки за реформиране на икономическото управление се налагат в Европейския съюз като цяло, но за да успеят те се иска се строга воля и обща отговорност. “В Гърция вносът постоянно е по-голям от износа, гръцката конкурентност се намали с 20-30 на сто в последните 10 години. Това прави износа на гръцки стоки и услуги постянно да се влошава. Но Гърция не е единствената страна с подобни проблеми. Затова министрите на финансите на страните от еврозоната приеха постоянен механизъм за финансова стабилизация”, подчерта Оли Рен.
    Комисарят по финансовите въпроси се обяви за санкции срещу страните, които не се подчиняват на икономическите и финансовите правила на еврозоната, но те трябва да се налагат преди страните да влязат в криза и да имат един вид превантивен ефект. “Гръцката програма за реформи е без алтернатива. Нашата втроа мисия потвърди впечатляващата фискална консолидация на страната. Финансовата стабилност е възстановена. Сега трябва да се направи по-гъвкъв пазара на труда и да се окуражи предприемачеството. Трябва да се намери решение на проблема с укриването на данъци - не само, за да се напълни държавната хазна, но и за да се възстанови социалната справедливост”, каза още Оли Рен. Той подчерта, че Европейския съюз признава усилията на Гърция и затова ще разсрочи плащанията й по финансовата помощ от 110 милиарда евро.  
    “Още от началото знаехме, че системата, установена в Гърция няма да издържи и че един ден ще се случи това, което се случи. Напълно разбираме реакцията на еврозоната. Действахме далече от правилата на съюза и се озовахме пред затръшнатата врата на международните пазари. Така се изправихме пред безпрецедентната дотогава финансова помощ от 110 милиарда евро от страна на Европейския съюз и МВФ”, призна на свой ред и финансовият министър Георгиос Папаконстантину.
    Той подчерта, че в момента пред еврозоната стоят няколко ключови проблеми, на които тя трябва да намери решение: 1) консолидацията на обществените финанси и дисбаланса вътре в еврозоната. Дълга в еврозоната е около 80 на сто от общия БВП. Увеличил се е с 10 на сто само за една-две години. Т.е. има по-общ проблем с обществените финанси в зоната на еврото. Затова критериите за дефицит и дълг станаха по-строги. Това е стъпка във вярната посока. Не става дума за санкции, а за по-тясно следене и надзор. 2) По какъв механизъм еврозоната може да помогне на страна, която се намира в предверието на кризата. По какъв начин и с какви критерии ще работи този постоянен механизъм за финансова стабилизажия. Всички са съгласни, че той трябва да съществува, но например има големи различия дали и частният сектор трябва да се включи в него. 3) Реформа на банковата система в Европа и оттам в целия свят. В случая на Ирландия проблемите започнаха от банковия сектор. Т.е. бъдещето на еврозоната не зависи само от обществените финанси. Едно предложение е за данък върху банковите транзакции, с който да се направи нещо като взаимоспомагателна каса, която да може да се използва в случай на криза. 4) Икономическия ръст на ниво Европейски съюз, който е доста нисък.

“Гърция няма алтернатива освен еврото. Местната валута би означавала по-нисък жизнен стандарт, по-малко инвестиции, по-нестабилни финанси. Не може да се намали безработицата без да се вдгне икономическият ръст. Икономическият ръст не може да се вдигне без инвестиции, а инвестициите няма да дойдат преди да се отворят пазарите. Пазарите ще се отворят когато се възстанови доверието във финансовата система на Гърция и затова се захващаме първо с нея. Но достатъчно ли е само това? Не е. Трябва да има и конкурентност”, така финансовият министър на Гърция описа проблемите, пред които е изправена страната.

“30 години се занимавам с гръцката икономика и достигнах до извода, че ако няма стабилни и ефективни институции, шансовете ни за изход от кризата са ограничени. Много се направи, но и много предстои да се направи”, призна Василис рапанос, президент на Националната банка на Гърция и на Асоциацията на гръцките банкери. Той подчерта, че Гърция трябва да има автономна система на данъчната администрация, за да ликвидира укриването на данъци. Тя трябва да е проста, процедурите да са прости, данъците да са постоянни, а не да се увеличават всеки ден. Само тогава според банкера ще има доверие в данъчната система на страната.  “Мисля, че за реформиране на институциите ще е много ценна помощта на МВФ”, заключи той. Василис Рапанос заяви също, че гръцкото общество е в момента е рентиерско и това трябва да се промени.   

На форума говориха много експерти от различни страни, които виждат по различен начин гръцката криза. “Моято безпокойство не е икономическата криза, тя ще се преодолее. Това, което ме безпокои повече е, че уроците, които Гърция научи в последните месеци много лесно ще бъдат забравени”, е мнението на Лоурънс Хауел, изпълнителен директор на EFG International. Като цяло той вярва, че еврото ще отстъпи пред долара, който ще се превърне в следващата глобална валута. На противоположното мнение обаче е Елга Барч, главен европейски икономист в Morgan Stanley, според която бюджетният дефицит на САЩ през следващата година ще е двойно по-голям от средния за еврозоната. “Смятам, че дълговата криза в еврозоната е катализатор за по-дълбок икономически съюз”, каза анализаторът. Според нея пазарите не отхвърлят за дълго време никого, освен ако той не ги третира толкова лошо, колкото ги третираше Аржентина.