Галерия

1

Протестите на „Негодуващите” граждани пред парламента в Атина продължават за 12-ти пореден ден. През делничните дни участието в тях не е много голямо, но вчера според някои източници са присъствали около 300 хиляди души. Масовото участие на хората предизвика огромен ентусиазъм у някои от най-запалените поддръжници на протеста в социалните меди, които започнаха да говорят, че целта е в деня на гласуването на новия пакет мерки на площад Синтагма да се ъберат един милион души.

Въпреки масовата еуфория и приповдигнатия „революционен” дух една значителна част от гърците не е съгласна с тези протести, защото смятат, че те нямат никакви искания, следователно и никакви предложения за така желаната промяна. GRReporter дискутира въпроса с един от скептиците по отношение на протестите. Ето какво ни разказа 50-годишният Димитрис.

Вчерашният протест бе наистина внушителен. Но голяма част от хората, които не участват в него не са наясно каква е точната му цел.

Те нямат искания. Казват например „Крадците вън!”. И аз питам: От общо 300-та депутати в днешния парламент 100 бяха избрани за пръв път. Кога успяха да откраднат? Второ, от 1975 насам целокупното гръцко общество краде. Единствените, които нямат никаква вина за създадената ситуация са децата и тийнейджърите под 18 години. Всички останали са бръкнали в буркана с меда по един или друг начин. Възползвали са се директно или косвено. И самите „Негодуващи” го знаят много добре.

Мислят, че ще предизвикат революция, като организират рейв парти. Да, но нещата не стават така, нито пък могат да изгонят политиците. Но нека приемем, че всички, които са в политиката днес я напуснат. Кой ще дойде, за да управлява? Какво предлагат?

От друга страна имам сериозни опасения, че вървим към ново Национално разцепление като през 1914 – 1917. Половината ще сме от едната и другата половина от другата страна.

Един от аргументите на хората, които подкрепят протестите е, че политиците вече са успели да предизвикат разцепление на държавни и частни служители.

Това всъщност е мит. Броят на хората, които работят в гръцкия държавен сектор е малко по-малък от 10 на сто от икономически активното население, близо до средния брой в Европа. Гръцкият държавен сектор не е неимоверно голям, той е безрезултатен и меритократичен. Когато говорим за броя на държавните служители въпросът е от икономическо естество и от морално, когато става дума за това как са били назначени те и защо не работят. И тук е налице отговроността на политиците.

Кажете ми кои са вашите основни несъгласия с протестите на „Неогдуващите”.

Не съм съгласен с това движение по много конкретни причини. Аз смятам, че за да започнем да негодуваме като общество ще трябва първо да седнем и да обсъдим - а не да ругаем - причините за това как стигнахме дотук по много сериозен и трезвен начин. Какво се случи от 1975 насам и кои участваха в това. Защото аз знам, че участваха многобройни слоеве на обществото. Нека дам и пример: Безкрайните земеделски обезщетения, които не допринесоха по никакъв начин за развитето на страната, а се превърнаха в пури и бутилки шампанско в кръчмите.  

Гърция е страната, която има най-високия процент разходи за образованието според Брутния национален продукт в целия Европейски съюз и имаме най-некачественото образование. И тук ще добавя друг пример: 16 – 20 на сто от субсидиите, които се дават на гръцките университети се харчат за поправката на щетите от студентските окупации, партита, събрания и т.н. Нека спрат да ги харчат за тези цели, за да имат средства. Не е възможно да плащаме всички за партито, което иска да организира някой, защото така е решил или за окупацията, която провеждат 30 души, или за кражбите.