Вече 11 дни световната авиация се опитва безрезултатно да намери отговор на загадката с изчезналия Боинг777 на Малайзийските авиолинии. Много са аналогиите със случая със самолета на Кипърската компания "Хелиос", който се разби край Атина през 2005. Затова потърсихме експертното мнение на капитан Янко Стоименов, бивш главен пилот на "Хелиос", с когото разговаря Мария Спасова.
- Г-н Стоименов, какво е общото и различното в случаите с изчезналия Боинg 777 на Малайзийските авиолинии, който вече 11 дни не може да бъде открит и катастрофата на Боинга на кипърската компания “Хелиос” през 2005 край Атина?
- Този случай е много интересен. В него има много общи елементи с фаталния полет 522 на Хелиос. И в двата случая е загубена връзка с екипажа на самолета, и тук също е възможна загуба на контрол върху самолета от страна екипажа по някаква причина. Ако го сравним със случая на катастрофиралия самолет на кипърската компания “Хелиос”, различното е, че той се е отклонил от предварително планирания маршрут. Този маршрут е заложен в компютъра и самолетът нормално трябва да го следва, дори и екипажът да излезе от строя по някаква причина. Ако приемем, че на борда се е случило нещо, което е изкарало от строя екипажа и пътниците в този модерен самолет, на етапа на който се е намирал - един час след излитане, той би трябвало да следва дестинацията си и да завърши по начина, по който завърши самолета на “Хелиос” след изразходване на горивито на борда и спирането на двигателите. В случая обаче има отклонение от маршрута и това е съществена разлика. Това не може да стане без външна намеса. Отклонението може да се извърши, ако бордният компютър е бил пре-програмиран или се подадат директни команди към автопилота, или ако просто се изключи автоматиката и се премине на ръчно управление, но всичко това изсква човешка намеса с висока компетентност по отношение на този тип самолет. Очевидно, това би могло да бъде само резултат на умишлено действие. Ако то е направено от пилотите в следствие на аварийна ситуация, то няма никаква индикация за това. Няма сигнал за бедствие, няма никакъв код на транспондера, който прави връзката със земята за да подскаже, че този самолет се намира в бедствие, в авария, в загуба на радио връзка, или е обект на терористични действия. Защото за тези три ситуации има три различни кода, които пилотите могат да използват. Както и при “Хелиос” има загуба на връзка с екипажа. Всъщност, ние и до ден днешен не знаем какво точно е станало на борда на самолета на “Хелиос”, защото няма данни, а разследването завърши със спекулации какво се е случило. И с Малайзийския Боинг, всичко, което се изказва сега е спекулация. Както и при “Хелиос”, инцидента се политизира и на преден план са политици, а не експерти. И тук веднага се прави връзка с екипажа и целенасочено фокусът се измества към детаили, които могат да послужат като платформа за прехврляне на вината върху човешкия фактор, което е много удобно в такива случаи.
- Наистина разследването в момента е фокусирано върху двамата пилоти. От това, което до момента се знае за тях, има ли нещо странно и необичайно, което да ви прави впечатление?
- Не познавам в детайли историята им, но много се подчертава факта, че в някакъв момент те не са искали да летят заедно. Това беше и едно от обвиненията в случая с “Хелиос”, въпреки че нямаше доказателства за това твърдение. Не зная дали и тук има някакви доказателства. В една голяма компания, където има стотици пилоти, не се очаква всички да имат сходни характери. Но говорим за професионалисти, на които една такава разлика в характерите не им пречи да управляват толкова сложна техника на безопасно ниво. И в управлението на една държава има хора, които не понасят други хора, но това не означава, че държавата отива към катастрофа. Това са доста прибързани заключения. Естествено, че ако трябва да летиш 15 часа в една кабина с някой, предпочиташ да има за какво да си говорите и извън професионалните задължения. Също така, абсолютно нормално е един пилот да има вкъщи Flight Simulator - аз също имам такъв и обичам от време на време да си играя с него.
- Възможно ли е един толкова голям самолет като Боинг777 да се приземи успешно на някакво летище - гражданско или военно, или на някаква територия, и това да остане в тайна вече 11 дни?
- Категорично не. Това е абсолютно невъзможно. На каквото и летище да се приземи самолетът, неговото кацане не може да остане нерегистрирано от летищните власти и наземните служби. Дори и да кацне извън летище, някой ще го забележи. Дори и да се разбие някъде, от него ще има останки. Единственото място, където самолет може да се „потопи“ изцяло, е ако това стане буквално под морска или друга водна повърхност. Твърденията, че нещо ще остане да плува не са съвсем точни. Ако самолетът бъде приводнен по един добър и перфектен начин, той може да потъне в своята цялост и от него да не остане нищо. Разбира се, тук изниква въпросът защо пътниците не са напуснали самолета със спасителни пояси и лодки. както се случи със самолета, който падна в река Хъдсън - да излязат през аварийните изходи, да опънат салове и да се опитат да се спасят. Ако този самолет е потънал цял, има две възможности - на пътниците да не им е било възможно да излязат или да не са били в състояние да излязат. А те може да не са били в състояние да излязат единствено и само, и тук отново е приликата с “Хелиос”, ако самолетът е бил разхерметизиран за повече от 15-20 минути. Аварийният кислород на борда за пътниците на повечето самолети от този тип е за около 12 минути и след това те ще се намират в “зоната на здрача”. Ако са летели в продължение на 4-5 часа, дори и с допълнителните бутилки кислород, никой няма да може да остане в съзнание и да оцелее . Ако той кацне сполучливо във водата и се запази неговата цялост, той ще потъне без да остави каквато и да било следа на повърхността. Ако се наруши цялостта му, все нещо може да изплува и да бъде забелязано на повърхността. Но ако не се наруши, няма какво да изплува, всичко отива на дъното. И колкото и да го търсят отгоре, нищо няма да намерят.
- Това ли е вашето обяснение за мистерията на този полет MH370?
- Ако изключим намесата на извънземна сила, това е единствената версия, която може да обясни със средствата на логиката и физиката как един такъв голям самолет в 21 век може да изчезна. Останалото са спекулации. Има и много въпроси, които засега остават без отговор. Един такъв въпрос е защо компаниите производители на самолета и неговите двигатели Боинг и Ролс-Ройс мълчат. Всеки модерен самолет от този тип е снабден със системи, които автоматично предават на земята, данни за работата на системите на самолета и неговите двигатели. По тях може да се направи анализ какво се е случвало със самолета, докато е летял. Дали се е изкачвал, дали е слизал надолу, какви маневри е правил. Това е една изключително важна информация, за която не се говори нищо и дори хората, които разполагат с нея, нямат желание да я разсекретят. А именно там трябва да се насочи вниманието.
- Какво е вашето обяснение? Защо не се настоява разследавщите, чиито сътрудници са Боинг и Ролс-Ройс да предоставят тази толкова важна информация? Не ви ли се струва, че техническа неизправност се изключи на един много ранен етап?
- Тя е и изключена, и не съвсем. Ако едно разследване се прави по правилата, изключване на техническа неизправност може да стане едва когато бъде намерен смолета и се анализират всички елементи от неговота конструкция и цялата информация от носителите на полетна информация (черната кутия). Съвсем наскоро имаше директива за летателната годност на Боинг777, тъй като са били намерени пукнатини около местата на закрепване на антени към обшивката на самолета. Боинг, както винаги са много внимателни, за да не се насочи към тях причинно-следствената връзка за катастрофата. Както и вие знаете в нашия случай с “Хелиос” важни елементи, които бяха изпратени в лаборатория за анализ, изчезнаха. И ние не знаем къде са, а те бяха от ключово значение за заключението на експертите. Връщайки се към аналогията с Хелиос, може със сигурност да се каже, че разхерметизация може да изкара един самолет от строя частично или напълно. При разхерметизация екипажът трбва да следва и определени процедури, които в зависимост от района на опериране, изискват и определени отклонения от маршрута. Нормално е пилотът да се отклони 45 градуса, или 90 градуса от трасето на маршрута. Този маньовър има за цел избягването на сблъскък с дуги летателни апарати по нормалния маршрут, при изпълнението на авариино снижение, което се изисква в случай на разхерметизация. Ако допуснем обаче, че причината за отклонението на НМ370 е разхерметизация остава необяснимо защо пилотите не са дали индикация, че самолетът е в авария. Трябва да се има пред вид, че ако една резхерметизация насъпи по конструктивни причини, като пукнатини в обшивката на самолета например, тя може да е такава, че да изкара цели системи извън строя, което от своя страна би могло да обясни липсата на комуникация, ако връзката между съответни антени и приемо предавателни устройства се прекъсне.
- В интервю за GRReporter директорът на Гърцкия борд за разследване на авиопроизшествията заяви, че за него случаят с катастрофата на “Хелиос” е приключил. А за вас приключи ли този случай?
- Категорично не. Консултанти на Гръцкия борд го призоваха да направи повторно разследване на случая. Дори и към днешна дата има сериозни опасения относно сигурността на тези самолети и дори наскоро имаше инцидент в Австралия с подобен модел Боинг. Много европейски професионални организации изпратиха препоръки към Гръцкия борд да проведе ново разследване. Аз лично изпратих молба в Европейския съд в Страсбург за нарушените на човешките ми права по време на процеса в Атина. Вие знаете - превода, укриването на вещствени доказателства, абсолютния дисбаланс във времето, което беше дадено на защитата и обвинението, тоталното толериране на обвинението и натискът, който беше упражнен към мен и защитата по време на процедурата, абсолютната пристрастност на съда. Така че този случай категорично не е приключил. В заключение искам да кажа, че макар обстоятелствата между Малайският НМ370 и Кипърския Хелиос 522 да са различни, схемата след инцидента изглежда една и съща. Случаят първо се политизира, говорят най-вече политици а не експерти, в следващия етап той най-вроятно ще се криминализира, а междувремено заключенията се формират в сянката на уплетения параван от политически и корпоративни интереси.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
