Галерия

2

1

„Повдигнахме въпроса за евентуално преструктуриране на външния дълг или haircut (намаляване на дълга) на почти всички срещи осъществени в Гърция и никой никога не изключи подобна вероятност”, заяви специално за GRReporter представителят на европейския парламент Ханс-Пирът Мартин. Той е член на европейската комисията по финансовата, икономическа и социална криза, която посети Атина тази седмица и се срещна с правителствени и опозиционни представители, икономисти, бизнесмени и социално-обществени фигури. Посещението бе с цел да се отбележи напредъка на Гърция в реформите, съгласуването им с европейските приоритети и проблемите, които среща по пътя.

Ханс-Пирът Мартин подчерта, че никой от гръцките представители не е изключил възможността за преструктуриране на външния дълг, но всички я разглеждат като последна и крайно нежелана развръзка. Правителствените представители не са разкрили дали Гърция има готов „план Б” , ако проблемът с външния дълг не бъде включен в цялостното решение за функциите на новия механизъм за финансова стабилност в Европа.

Председателят на комисията посетила Гърция Волф Клинц от своя страна призова гръцките политици и общественици най-сетне да се обединят, за да може да се преодолее трудния период в  момента.  „Не е време за популизъм”, заяви председателят на специалната комисия и добави, че за година-две години всички трябва да забравят тясно-партийните си интереси и да насочат усилията си към позитивните промени в държания сектор и неговото функциониране. „Да се сочат с пръст кой е виновен и кой не, вече няма смисъл. Млякото е разляно, сега трябва да се гледа непред”.

Представителите на специалната евро комисия изказаха сериозното си разочарование от  позицията на малкия и среден бизнес. Клинц заяви, че малките и средни компании в страна явно не са осъзнали важната роля, която играят в икономиката на Гърция и отказват да предприемат каквато и да е инициативност. Той подчерта, че те са гръбнакът на развитието и са тези, които реално създават работни места, но това което се чува единствено от тях е, че кризата ги е съсипала и не са в състояние да продължат да плащат данъци и да функционират.

Специално за GRReporter Волф Клинц поясни, че дребният бизнес не трябва да гледа с такъв ужас на правителствените мерки, а да намери начин да се приспособи към новите условия. „По дефиниция този тип предприятия нямат нито огромни приходи, нито голяма печалба, така че и данъчните им задължения не са толкова големи”. Той подчерта, че инициативата на министерството на регионалното развитие и конкурентостта да подкрепи бизнес сдруженията (clusters) е изключително полезно в период на криза. „Сборът от малки компании в кластери им дава достъп до иновационни технологии и системи например, до които сами не биха имали средства и възможност да придобият, т.е. ги прави по-конкурентни”. Това са възможности, които не трябва да се изпускат, бе категоричен Клинц. Той заяви, че очаква повече инициативност и амбиция от малкия и среден бизнес, а не просто неговите представители да оплакват съдбата си, защото това няма да им реши проблемите в бързо променящата се среда.

Европейската комисията по финансовата, икономическа и социална криза похвали, че правителството на Георгиос Папандреу за смелите мерки, които въведе през последната година и увери, че европейците разбират трудността на неговата задача. „Трябва да се абстрахирате от това, което пишат чуждестранните вестници. Реформите са изключително тежки и ние като политици знаем колко е трудно да се вземат подобни решения”. Въпреки положителните отзиви в неформален разговор евродепутатите признаха, че за сърцето на проблемите в Гърция все още не е направено много. Тромавата административна система и липсата на смела политика в либерализирането на пазара и обществено-политическите отношения все още царстват, а това дърпа страната назад.

Волф Клинц е на мнение, че все още е много рано да се предвиди дали Гърция ще прескочи пропастта или преструктурирането на външния дълг ще е неизбежно. От изключителна важност е страната да успее да изпълни програмата си за фискална консолидация и структурни реформи навреме. В този смисъл австрийския евродепутат каза: „Ние желаем Гърция да успее, защото днес всички сме в една лодка. Гърция не може да бъде разглеждана в изолация, защото е член на еврозоната и успеха й е важен за нас. Ако тя се провали, то това е провал и за еврозоната”. Той поясни, че самата еврозона не е просто един валутен съюз, а много амбициозен политически проект и символ на европейското единство. „Ако еврозоната пострада, това би представлявало голяма опасност за самия Европейски съюз”.

Запитани за SWОT анализа или за плюсовете, минусите, възможностите и опасностите на държавната програма, представители на правителство са изтъкнали, че Гърция има много възможности за развитие. Първото предимство на Гърция е естествената й красота и възможност да развие още по-добре туристическите си услуги. Стратегическата й позиция е друг плюс, който може да превърне средиземноморската страна в логистичен център между Европа, Северна Африка и Малайзия. Той даде пример със Сингапур, който от малък град се превърна в ключов логистичен център на света. Човешкият фактор също е важен в развитието на страната и до момента не е напълно усвоен. Клинц заяви, че Гърция има два пъти повече дипломирани лекари, отколкото средно за страните от Европейския съюз, което й дава голямо предимство. С естествено красивата природа и топлия климат в съчетание с добре образования медицински персонал, страната може да развие здравен туризъм,  който ще допринесе пряко за повишаването на приходите в страната.

Волф Клинц представи трите приоритета в рамките на Европейския съюз, които Гърция също трябва да вземе предвид, за да осигури по-стабилна среда за развитие. На първо време трябва да се приемат по-сериозни превантивни мерки за изтичането на капитали и депозити от съюза. Следващото предложение е бюджетите на страните от съюза да бъдат сверявани на ниво планиране, така че да се установи до колко членките се движат успоредно в икономически план. На трето място е въвеждането на Пакта за еврото, който ще важи главно за страните от валутния съюз и ще гарантира стабилността на валутата.

Евродепутатът подчерта, че пактът няма за цел да намали нито стандарта на живот, нито заплатите на работещите, а да увеличи конкурентостта на страните в еврозоната. „Всъщност ако погледнете реално най-конкурентните страни в Европа са страните и с най-високи заплати. Вземете за пример Швеция, Дания, Австрия или Холандия. Целта на пакта е да се установи дали нивото на заплатите отговаря на нивото на производителност на страната”, каза той.