Галерия

1

Малко повече от месец след европейските избори се проведе първото заседание на Европейския парламент, на който бе избран новият му стар председател Мартин Шулц. В същото време изборът на председател на Европейската комисия се превърна в сериозно изпитание за партньорските отношения в Евросъюза, който така или иначе е обект на нападки за водената през изминалите години политика.

За това как могат да бъдат превъзмогнати евроскептичните и антиевропейските настроения и кои са предизвикателствата пред новия Европейски парламент GRReporter разговаря с водещия коментатор на събитията в Гърция и Европа Янис Куцомитис.

Г-н Куцомитис, какво можем да очакваме от новия Европейски парламент? Ще може ли да се справи с големите проблеми на Европа?

Европарламентът навлиза в нова фаза. Той участва за пръв път в избора на председателя на Европейската комисия. Това означава, че много от нейните решения ще носят и неговото одобрение и ще ограничи значително правото да използва аргумента, че европарламентът не участва във вземането на важните решения.

Другото важно развитие е обявеното наскоро сътрудничество между основните проевропейски настроени партии, които ще подкрепят Европейската комисия, оглавена от Жан-Клод Юнкер. Разбира се, всичко това очаква да се докаже и на практика не само по въпросите, свързани с икономиката, но и с личните свободи, миграционната политика и други въпроси, по които проевропейските сили се притискат от крайната десница и евроскептиците.

Голямото предизвикателство пред Европейския парламент е да докаже, че не е просто една институция, която често изглежда второстепенна, а вече участва и в изпълнителната власт.

Крайната десница не успя да сформира парламентарна група. На какво се дължи този неуспех и означава ли това, че нейният възход в Европа в крайна сметка не е толкова голям?

Дължи се на това, че няколко отделни евродепутати – един от френския Национален фронт и един или двама от Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия се оттеглиха. Вилдерс успя да предизвика реакции във вътрешността на партията си както относно начина, по който я ръководи, така и във връзка с различните ислямофобски изявления.

От друга страна в европейската крайна десница са налични и вътрешни противоречия. Френската крайна десница в действителност е повече една вътрешно френска националистическа десница, докато унгарският й еквивалент е една чисто крайнодясна партия. Неуспехът за създаване на парламентарна група се дължи на тях.

Имаме възход на крайната десница в някои страни, докато в други – няма. Например в Италия, Испания и Германия няма възход, докато има във Франция, но според мен той се дължи и на много специфични причини като спада на авторитета на страната като на голяма международна сила и на вътрешния национализъм. Истински възход на крайната десница наблюдаваме в Югоизточна Европа. Най-вече в Унгария, балтийските страни и в Гърция. В този случай смятам, че тя се дължи на неуспеха на парламентарните институции и на политическите партии да реагират по демократичен начин на проблемите и на спада на жизнения стандарт. Имиграционната политика все повече преминава на втори план за сметка на стремежа за разрив с властващата демократична буржоазна парламентарна система.

Европейският съюз е в криза, обект е на много нападки за водената досега политика. Какво може да направи Европейският парламент, за да направи европейската идея по-привлекателна?

Политическата визия, че обединена Европа ще подобри жизнения стандарт вече е не е в сила. Сега трябва да бъде намерена нова, която ще има за цел да закрепи институциите и всеки европейски гражданин да усети, че вотът му е ценен и е силен колкото и вотът на гражданите на силните икономически и политически европейски страни.

Лидерът на Българската социалистическа партия и на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев обяви, че ще е евродепутат. Нормално ли е това и има ли друг такъв пример в Европа?

Има няколко примера на евродепутати, които са депутати в националните парламенти на страните си като Герт Вилдерс в Холандия. Въпросът се разглежда от Европейския съд, който ще постанови дали е възможно да запази и двете места. Мисля, че Найджъл Фарадж от Великобритания има подобен проблем.

Наистина е странно, но според мен показва също, че ролята на Европейския парламент става по-важна и ще може да предприема повече инициативи.

Не зная какво е породило решението на г-н Станишев, но Герт Вилдерс настоя особено много да си отвоюва правото да е и на двете места. Затова смятам, че през следващите години много важни решения за Европа ще бъдат взети в Страсбург.

Защо Партията на Европейските социалисти държи да е оглавена от един толкова дискредитиран политик като Сергей Станишев?

Вероятно става дума за спазване на баланс между представителите на партиите от старата и новата Европа. Може би смятат, че по този начин засилват позицията на по-новите страни-членки.

От друга страна България предложи Кристалина Георгиева за поста на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Какви са шансовете й да наследи Катрин Аштън на този пост?

Запознат съм с отличните отзиви за досегашната й работа. Според мен основната пречка ще бъде кандидатурата на италианския външен министър Федерика Магерини. Италианският премиер настоява много именно тя да заеме този пост.

Освен това е вероятно този висок да бъде предоставен на Великобритания като компенсация за поражението на Дейвид Камерон във връзка с избора на председателя на Европейската комисия. Всичко зависи от лицата, които ще бъдат предложени.

Преди няколко дни бе подписано и споразумението за свързване на Украйна, Грузия и Молдова с Европейския съюз. То е стъпка в правилната посока. Защо закъсня толкова?

Закъсня преди всичко, защото трябваше да бъде избран новият президент на Украйна. От Брюксел искаха тези три договора да бъдат подписани заедно, за да се изпрати и посланието, че Съюзът се разширява.Ако предишният президент на Украйна Виктор Янукович не беше променил изцяло позицията си нещата щяха да се случат по-рано.

Смятате ли, че подкрепата към евроскептиците тепърва ще расте?

Това зависи от някои решения, които Европа е задължена да приеме. Например сега е повече от ясно, че гражданите на Великобритания не желаят страната им да продължи да членува в ЕС по начина, по който това е реалност днес.

Понеже еврозоната набра много голям потенциал във вътрешността на Евросъюза е много вероятно през следващите години членството в него да е разнородно. Ангела Меркел дори загатна за нещо такова на последната си пресконференция: от една страна да се укрепи демократичната и политическата структура на еврозоната, от друга – някои държави да се намират малко преди членство в еврозоната и от трета страна ще са държавите, които не подкрепят политическата консолидация и искат да запазят независимостта си по някои въпроси. Такъв вид отношения съществуват и сега между ЕС и Норвегия и Швейцария.

Мисля, че не е изключено някои страни да се насочат към подобен вид сътрудничество. Ако пък не бъде намерено алтернативно решение и политическата консолидация продължи със същия ритъм и ръководната роля на еврозоната в някои държави, където антиевропейските настроения вече са факт те ще се засилят още повече.