Галерия

1

Гръцката икономическа криза отдавна излезе от рамките на страната и заплашва да стане причина  за поредния  световен финансов срив. Поради тази причина Гърция от месеци вече е първа новина във всички международни медии, която рядко имат да кажат нещо положително за люлката на модерната демокрация. Германското списание Шпигел реши да направи ретроспекция на проблема от зародиш до днес и GRReporter ви предлага поглед на историята, която вече наподобява древногръцка драма в четири действия.

Първи акт: Раждането на еврото (1991-2001)

Началото на гръцката икономическа драма започва, като повечето истории с надеждата за по-добро бъдеще. Тогавашното управление начело с Андреас Папандреу в ролята на премиер на Гърция и финансовият министър Янос Пападониу виждат в присъединяването към европейската мечта за единен паричен съюз решение на много от местните икономически проблеми. Край на валутните люшкания и несигурност, както и дългосрочно осигуряване на евтино кредитиране наред с всички други ползи от безмитния търговски обмен. Проблемът е, че още тогава Гърция е имала сериозни външни задължения, а конкурентоспособността й е била далеч от установените стандарти в голяма част от западноевропейските страни. Шпигел определя икономическия модел на Гърция-преди-еврото, като на развиваща се страна.  Самият Папандониу признава, че основните икономически предимства са зехтинът, киселото мляко, морският транспорт  туризмът, а еврото ще доведе до неотложни реформи, които явно гърците не могат да приложат сами. Германският финансов министър по това време Тео Вайгел първоначално се противопоставя остро на идеята Гърция да се присъедини в единната валута, но после някакси по чудо става фен на идеята. На всички са известни обвиненията, че Гърция е подправила статистическите си данни преди да влезе в единната европейска валута. Твърдение, което днес категорично се отрича от стария министър на финансите Янос Пападониу: „Ние не направихме нищо по-различно от това, което направиха и други страни”. Горчивата истина е потвърдена и от тогавашния председател на Бундесбанк, Ханс Титмаиер.

Втори акт: Животът с еврото (2001-2008)

Новата надежда е родена и с ентусиазма на новопокръстен страните в еврозоната се отдават на усвояване на нисколихвено кредитиране. Deutsche Bank купува гръцки държавни облигации, Societe Generale инвестира в испански облигации, осигурителни фондове от Америка и Япония са закупуват държавни облигации на различни страни-членки, които нямат голяма възвръщаемост, но пък не носят и голям риск. Или поне така си мислят инвеститорите в началото. По това време се формират валутни баланси, които правят Гърция финансова бомба и години по-късно тя застрашава цялата еврозона. В същото време Пападониу определя еврото като един вид рай. Още през 1999 се създава Организацията за управление на външния дълг с шеф Христофорс Сарделис. С идването на еврото Сарделис  промотира гръцките облигации като привлекателна инвестиция. Днес той е пенсионер и член на управителния съвет на застрахователната компания на Националната банка на Гърция. Според него тогавашната му работа е била да привлече финансиране в местния пазар по най-добрия възможен начин. Твърди, че той е дал предупреждение, че този начин на финансиране може да създаде някои проблеми в бъдеще, но не е имало кой да го чуе. Илюзията е, че паричният съюз може да реши проблемите на Гърция, но вместо да се проведат успоредно реформи, за да се оздравят гръцките макроикономически позиции, всичко е продължило по старому и дори по-нехайно, особено в периода преди Олимпийските игри.

Страната изпада в летаргия и мързел, казва Сарделис. Тогавашният комисар по вътрешния пазар Фриц Болкенщайн е предложил да се облекчат критериите по Маастрихт и е приел забележките на стария председател на Европейската комисия Романо Проди, казва Шпигел. Когато Гърция иска 150 милиона евро за създаването на градоустройствен план, Проди одобрява отпускането на субсидията. Както се очаква от гърците, година по-късно проектът е замразен. Това определено ядосва европейците и Фриц Болкенщайн настоява парите да бъдат върнати при положение, че няма да се използват. Шпигел отбелязва, че с помощта на тогавашния комисар Анна Диамантопулу на Гърция се изплаща само 75 милиона евро, а Болкещайн иска да знае къде е останалата част от парите. Никой не може да му отговори. Следва скандалът със статистическите данни през 2004 по време на правителството на Нова Демокрация, което настоява Европейският статистически институт да разследва бившето социалистическо правителство. В края на краищата става ясно, че бюджетът се скроява според нуждите и никога не се изпълнява според началната му форма. Консумацията расте и статистически се отбелязва икономически ръст, но той е базиран на заеми, а не на производство и износ. Гърците консумират повече, отколкото произвеждат, разходите винаги са повече в държавната хазна и през 2006 публичният дълг стига 14,7% от БВП.

В същото време евтиното кредитиране на гърците осигурява и високото ниво на вноса. Те купуват германски коли, стоки и услуги. Германският БВП расте. Гръцките реформи изостават, а европейските лидери си обръщат погледа встрани. Никой не обръща внимание на нарастващата бюрокрация, корупцията, измамите и субсидиите в грешна посока. Резултатите от тази тактика може да се види днес в изоставени промишлени обекти в Северна Гърция и затворените търговски обекти навсякъде в страната. Административната неефективност, корупцията и данъчният хаос стават спънка пред по-смелите инвестиционни проекти и производителността се превръща в геройство.

Пивоварната Macedonian Thrace е само един пример за тези феномени, когато нейното управление решило да не се подаде на корупционните практики. Извън спуканите гуми на камионите за транспорт на стоката и саботажа при предоставянето на работните съоръжения камъчето, което преобърнало каруцата на предприемачите било, когато решили да въведат нов продукт в производството, като лимонада от горски чай. Тогава държавните органи се позовали на закон от 1823 година (?!), в който било записано, че пивоварните нямат право да произвеждат нищо друго освен бира и закрили предприятието. Процъфтяващата злоупотреба с публична власт и липсата на ефективна държавна система създават всички условия за развитие на сивата икономика, което води до годишни загуби от данъци над 20 милиарда евро.

Трети акт: Кризата на еврото 2010-2011

Понижаването на гръцките държавни облигации в оценка "боклук" (junk) причинява сериозни сътресения в обществото. Помощният пакет на международната общност в Гърция е свързан със строги мерки за икономии и непопулярни реформи, които за средностатистическия грък са необясними. Десетилетия неговото съзнание е подхранвано от политиците, че страната няма сериозни проблеми и съвсем доскоро всичко е изглеждало възможно в средиземноморската страна. Ако не по първия начин, то по втория, по „Балкански” казано. Поради това заложените в Меморандума реформи, съкращения и структурни промени изглеждат като гръм от ясно небе. Гръцкият публичен сектор трябва да се съкрати с поне една пета, различни сектори в икономиката трябва да се либерализират или с други думи да станат достъпни за всички квалифицирани, а не за определен брой хора и предприятия, трябва да се оздравят или да бъдат продадени. Всичко това не е става ясно на обикновения човек от самото начало, а тези, на които им се изяснява, но не им изнася, започват ожесточен отпор. Такъв бе случаят с либерализацията на професията на шофьорите на камиони и цистерни за обществено ползване. Около 30 хиляди разрешения се търкалят от ръце в ръце в последните 35 години без да има възможност нови и повече играчи да влязат в играта. Започват стачки и протести, а имиджът на Гърция поема първия голям удар. Медиите показват страната на ръба на нервен срив с картина на ядосани туристи, празни рафтове на магазини с храна, блокирани пътища, войници извършват доставката на горива в страната. Показва се страна, която не действа и няма да работи за дълго. Става ясно, че обществото няма доверие на държавата.

Четвърти акт: Бъдещето на еврото (2011-?)

Засега то остава неясно с мрачни перспективи сякаш пред него стоят тъмните векове на европейското валутно средновековие. Борбаъа за оцеляване е основният мотив в този акт. С главен герой Гърция, разкъсвана от греховете си от миналото и неясното желание за промяна и светло бъдеще, страната се оказва в центъра на поредния икономически циклон. Докато все още не е ясно на къде ще наклонят везните, създателят на евроидеята Жак Делор заявява, че вярва в еврозоната. Харвардският професор и бивш главен икономист на Международния валутен фонд Кенет Роглоф не е толкова сигурен в абсолютно щастливия края на тази история. Той смята, че каквито и пари да се наливат в Гърция, външният й дълг трябва да се окастри с 50% до 75% преди страната да си стъпи на краката и зоната да се успокои. От Pimco предупреждават, че поради липсата на смели политически решения от Брюксел кризата ще продължи да се разпространява от периферията към сърцето на еврозоната, а от там ще стане нов световен проблем.

От Шпигел предвиждат два възможни варианта за край на евродрамата с централно лице Гърция. Единият сценарий представя нов вид разпределение, в което богатите страни плащат за дълговете на по-бедните си събратя в контекста на европейското икономическо управление или дори в Съединените щати се нагърбват със задачата за сметка на Европа. Разменна монета в този случай ще е много по-строгата икономическа дисциплина на непослушниците от тук нататък. Вторият вариант предполага нова, по-малка еврозона, създадена само от икономически силните й членове. И двата варианта обаче ще струват скъпо по един или друг начин на всички въвлечени в тази история.