Галерия

2

1

Още в началото на финансовата криза в Гърция се появиха гласове, които призовават за оттеглянето на страната от Европейския съюз и еврозоната с аргумента, че така ще бъде много по-лесно справянето с икономическите проблеми. Разбира се, по-голямата част от икономистите и общественото мнение в страната са изцяло против това предложение и дори смятат за налудничави и не съвсем наясно с последствията от едно такова действие неговите привърженици.

Един от тях е професорът в Икономическия университет в Атина Георгиос Битрос, който представи своята позиция в речта си в Института по дипломация и международни събития на тема „В защита на глобализацията”.

„Опитвам се да се позова на всички аргументи, с които можем да се противопоставим на всички, които се опитват по всякакви начини чрез медиите да насадят изолацията в главите на гърците. Идеята им е, че Гърция трябва да оттегли участието си от международните и европейските организации, в които участва, да се затвори в черупката си, където ще мже да се справи  с проблемите по-добре”.

Професорът се позова на един по-стар свой труд, в който сравнява древна Атина с древна Спарта. „Натрупването на богатства в Атина е станало възможно само чрез търговията и отварянето на икономиката на полиса. В това се крие, според мен разликата между Атина и Спарта”.

Георгиос Битрос започна представянето си с доказването на тезата, че международната търговия носи изгода на всички участващи в нея страни. Той представи пример, „който са доказали с изследванията и анализите си 95 на сто от икономистите в света. А той е, че всяка държава може да има еднаква полза от участието си в световната търговия. Страните не са еднакви. Австралия, например има много земя, а Англия хора и технология. Следователно Австралия ще произвежда храни, а Англия – оръжия и машини. Според този пример, ако тези две страни решат да се изолират от останалия свят, едната ще произвежда само оръжия, а другата само храни, защото технологията им е такава. Това е ясно на всеки студент от първи курс в икономическите университети. Ако тези две страни разберат, че могат да участват в международната търговия, тяхното благоденствие ще порасне. Това е толкова просто, че наистина не мога да проумея как има хора, които не го разбират. Затова смятам, че сега, когато трябва да се справим с кризата и след 60 години, прекарани в условия на затворена икономика, трябва да започнем да гледаме навън. Т.е. да произвеждаме подходящи за търговия продукти”.

Според професора, ако в условията на участието в международната търговия се достигне максимумът на конкурентността, парите, които ще получава за един час работа гражданинът на Гърция ще му стигат, за да закупи същия брой продукти, които ще купи гражданинът на която и да е друга страна в света.

„Това означава, че в тези условия не е необходимо хората да се местят от една страна в друга, защото биха могли да остават в државите си и да са в състояние с работат си да купят същите блага, които си купува американецът, англичанинът и т.н. Логичният въпрос тук е: Защо тогава съществуват емиграционни потоци? А отговорът е, че ги има, понеже страните в опита си да запазят не гражданите, а политическите си системи са поставили всички тези ограничения на международната търговия, като данъци и т.н. В резултат на това международните пазари не могат да действат конкурентно. Това е и изворът на глобализацията. Тя е един начин да бъдат преодоляни всички пепятствия, които поставят правителствата пред международната търговия с цел да предпазят своите дребни интереси, въпреки че е в техен интерес да оставят пазарите да действат конкурентно”.

Професор Битрос представи силите, които според него са се освободили с глобализацията и не могат да бъдат спрени.

„Тя е един процес, който не може да бъде преустановен, независимо дали това се харесва на гърците. Колкото повече се затваряме в черупката си, толкова по-бедни ще ставаме. Между другото държавите, които усещат най-силно последствията на глобализацията са богатите. Те са страните, които изнасят дори високо обучен пероснал в страни като Китай и Индия. А те на свой ред са единствените, които могат да имат полза от глобализацията. Затова смятам, че е погрешно приемането на политики като отказа или налагането на големи данъци върху вноса на стоки от Африка и други бедни страни в Европейския съюз”.

„Страните се стремят да засилят участието си, защото знаят, че „развитието храни развитието. Знаем това от примера на отношенията между Европа, САЩ и Япония. Те провеждат помежду си 50 на сто от световната търговия”.

Чуждестранните инвестиции. „Приетият през 1953 закон за защита на чуждестранните капитали в Гърция предизвика до 1963 притока на около 2 000 чуждестранни фирми. Една много голяма част от развитието на Гърция от тогава до 1974 бе базирана именно на този внос на капитали и техническо познание. Това престана през 1974 и тези фирми постепенно започнаха да се оттеглят”, посочи той.

Третият му аргумент бе констатацията, че международната търговия се развива по-бързо от страните. „Освен това чуждестранните инвестиции отиват в развитите страни, защото институциите им са стабилни и надеждни”.

Глобализацията също спомага за доближаването на вкусовете на потребителите от целия свят към едни и същи продукти, информация, технологии. Професорът подчерта нуждата от промени, които ще доведат до привличането на инвестиции, не за да се спечелят някакви пари, както сега, а за да се промени начинът на мислене на хората. „Трябва да научим хората да спрат да си мислят, че на площад Синтагма има един „бащица”, който печата с една машина пари и ги раздава на всички останали. Трябва да ги научим как да се осъзнаят като творци, които са отговорни за своя живот и благоденствие”.

Така ще има развитие на истинския, а не на  подхранвания от държавата бизнес а ла Гърция. Според професора на практика в страната не е било позволено на независимите компании да се развият. „Тъкмо напротив, те бяха принудени да се примирят и да станат част от системата”.

Разбира се, произвежданите стоки трябва да спазват глобалните стандарти за качество, което ще ги направи по-конкурентни и предпочитани на пазарите. „Мисля, че няма какво да допълня за интернет и новите технологии, всички знаем тяхната сила и принос за размяната на информация и осъществяването на директна комуникация, в която и част на света да се намираме”.

В заключение Георгиос Битрос заяви, че „глобализацията може да има приливи и отливи, но сигурното е, че ще продължи да прониква в целия свят. Най-доброто, което можем да направим е да я приемем, да се приспособим към нуждите и да направим гореописаните сили подходящи за гръцките условия, за да започнем да произвеждаме стоки за износ и да решим икономическите си проблеми”.

Той се позова и на критиките към глобализацията. „Укорите, че тя увеличава бедността и неравнопоставеността се базира на само едно проучване, направено според данните на Световната банка за период от само три години. Мисля, че този период е твърде кратък за извличането на толкова глобални изводи. Аргументът, че намалява националния суверинитет е също несъстоятелен. Ако говорим за икономиката –да, но държавните граници могат да съществуват, докогато ги искат гражданите на демократичите страни. Глобализацията няма нищо общо с демокрацията. За да има демокрация е нужна свободна икономика. Обратното не е задължително и характерен пример за това е Китай.

На аргумента, че глобализацията лансира консумацията ще отговоря просто, че именно чрез консумацията бе намалена смътността сред хората. Днес средната възраст в западния свят се е увеличила от 48 на 74 години, благодарение на лекарствата и т.н. Да, консумацията има и някои проблеми, но не можем да забравяме положителните й черти и да изтъкваме само отрицателните.

Другият укор е, че глобализацията намалява природните ресурси. Не смятам,ч е това е така. През 70-те години на 20-ти век цената на един тон от метала мед беше по-висока, отколкото е днес. Това е така, защото комуникационните компании вече използват не него, а новата технология на оптичните влакна. В условията на глобализация заплашените от изчезване ресурси създават възможности за откривателите да създадат нови продукти, които ще смъкнат цените”.

Професорът призна, че аргументът, че глобализацията заплашва околната среда има база, но бе следвало да се генерализира. „Да, наистина има случаи, в които компаниите не действат, както би следвало. Но тук мога да упомена и нещо друго. Например замърсяването на въздуха в Лондон е по-ниско от това в Банкок. Развитите страни имат технологията и средствата да се борят със замърсяването.

Следващият аргумент е, че глобализацията заплашва различността и културното наследство на народите. Смятам, че това зависи от това колко самите ние вярваме в собствената си култура. На практика глобализацията е и износ на културни блага чрез туризма и услугите.

Във всички тези аргументи аз не намирам нищо, което да оправдава този всяван сред гърците страх срещу глобализацията, Европа и т.н. Проблемите, за които говорим днес си ги създадохме сами. Още през 1998 бях публикувал статия, в която предупредих да не приемем еврото, ако преди това не проведем всички необходими структурни промени. Днешната криза е резултат на всичко, което не беше направено в годините. Това, което да направим е да престанем да стреляме в краката си всекидневно и да направим това, което е нужно. В противен случай не ни очаква нищо добро”.