Галерия

2

1

Още в началото на финансовата криза в Гърция се появиха гласове, които призовават за оттеглянето на страната от Европейския съюз и еврозоната с аргумента, че така ще бъде много по-лесно справянето с икономическите проблеми. Разбира се, по-голямата част от икономистите и общественото мнение в страната са изцяло против това предложение и дори смятат за налудничави и не съвсем наясно с последствията от едно такова действие неговите привърженици.

Един от тях е професорът в Икономическия университет в Атина Георгиос Битрос, който представи своята позиция в речта си в Института по дипломация и международни събития на тема „В защита на глобализацията”.

„Опитвам се да се позова на всички аргументи, с които можем да се противопоставим на всички, които се опитват по всякакви начини чрез медиите да насадят изолацията в главите на гърците. Идеята им е, че Гърция трябва да оттегли участието си от международните и европейските организации, в които участва, да се затвори в черупката си, където ще мже да се справи  с проблемите по-добре”.

Професорът се позова на един по-стар свой труд, в който сравнява древна Атина с древна Спарта. „Натрупването на богатства в Атина е станало възможно само чрез търговията и отварянето на икономиката на полиса. В това се крие, според мен разликата между Атина и Спарта”.

Георгиос Битрос започна представянето си с доказването на тезата, че международната търговия носи изгода на всички участващи в нея страни. Той представи пример, „който са доказали с изследванията и анализите си 95 на сто от икономистите в света. А той е, че всяка държава може да има еднаква полза от участието си в световната търговия. Страните не са еднакви. Австралия, например има много земя, а Англия хора и технология. Следователно Австралия ще произвежда храни, а Англия – оръжия и машини. Според този пример, ако тези две страни решат да се изолират от останалия свят, едната ще произвежда само оръжия, а другата само храни, защото технологията им е такава. Това е ясно на всеки студент от първи курс в икономическите университети. Ако тези две страни разберат, че могат да участват в международната търговия, тяхното благоденствие ще порасне. Това е толкова просто, че наистина не мога да проумея как има хора, които не го разбират. Затова смятам, че сега, когато трябва да се справим с кризата и след 60 години, прекарани в условия на затворена икономика, трябва да започнем да гледаме навън. Т.е. да произвеждаме подходящи за търговия продукти”.

Според професора, ако в условията на участието в международната търговия се достигне максимумът на конкурентността, парите, които ще получава за един час работа гражданинът на Гърция ще му стигат, за да закупи същия брой продукти, които ще купи гражданинът на която и да е друга страна в света.

„Това означава, че в тези условия не е необходимо хората да се местят от една страна в друга, защото биха могли да остават в државите си и да са в състояние с работат си да купят същите блага, които си купува американецът, англичанинът и т.н. Логичният въпрос тук е: Защо тогава съществуват емиграционни потоци? А отговорът е, че ги има, понеже страните в опита си да запазят не гражданите, а политическите си системи са поставили всички тези ограничения на международната търговия, като данъци и т.н. В резултат на това международните пазари не могат да действат конкурентно. Това е и изворът на глобализацията. Тя е един начин да бъдат преодоляни всички пепятствия, които поставят правителствата пред международната търговия с цел да предпазят своите дребни интереси, въпреки че е в техен интерес да оставят пазарите да действат конкурентно”.

Професор Битрос представи силите, които според него са се освободили с глобализацията и не могат да бъдат спрени.

„Тя е един процес, който не може да бъде преустановен, независимо дали това се харесва на гърците. Колкото повече се затваряме в черупката си, толкова по-бедни ще ставаме. Между другото държавите, които усещат най-силно последствията на глобализацията са богатите. Те са страните, които изнасят дори високо обучен пероснал в страни като Китай и Индия. А те на свой ред са единствените, които могат да имат полза от глобализацията. Затова смятам, че е погрешно приемането на политики като отказа или налагането на големи данъци върху вноса на стоки от Африка и други бедни страни в Европейския съюз”.

„Страните се стремят да засилят участието си, защото знаят, че „развитието храни развитието. Знаем това от примера на отношенията между Европа, САЩ и Япония. Те провеждат помежду си 50 на сто от световната търговия”.