Галерия

1

Гърците харчат все по-малко средства за здравеопазване и лекарствени препарати с настъпването на кризата. Това е заключението от годишния форум за здравеопазване, организиран от Файненшъл таймс “Оформяне на бъдещето на гръцката здравна система”. Общите разходи на домакинствата за здравеопазване са били изчислени преди кризата на 7,4% от общия бюджет. Сега се забелязва спад в този тип разходи на частните лица, които не харчат повече от 6% за здравните си проблеми на месец. Това сочат данните представени от Янис Ифандопулос, който е професор по икономика на здравната система в Атинския университет.

Финансовата криза има сериозно влияние върху общественото здраве и първи признак за това е скокът в самоубийствата. Заключението е на социолога Дейвид Стъклер от унивеситета в Кеймбридж, Великобритания. Рисковете от влошаването на финансовото състояние на страната се състоят в скок на зависимостите от алкохол и наркотици. Размерът на социалните помощи пада, приходите се стопяват, а промените в икономическата среда са резки. В тези условия правителството трябва да има изградена стратегия за противодействие на негативните последствия от лошото икономическо състояние на гражданите, за да може да ограничи крайните прояви. “Финансовите проблеми и кризата в страните от източния блок в средата на деведесетте години доведе до остро повишаване на консумацията на алкохол”, казва младият учен специално за GRReporter. В сучая на Гърция не се наблюдава това явление.

“Може да няма повишена консумация на алкохол, но за съжаление тук виждаме скок в употребата на наркотици като хероин след разгара на кризата. Нямаме все още конкретни данни, но това може да се разбере и от резкия скок на заболелите от СПИН в страната”. Данните сочат, че инфекциите с HIV са скочили с 52%. Самоубийствата са се повишили с 60%. Хората, които не се чувстват добре, но отказват да отидат на лекар по финансови причини са скочили с 15% , почти 40% са работещите не получават компенсация при заболяване, а убиствата и грабежите са скочили със 100%.

Ифандопулос, Стъклер, както и останалите участници във форума са категорични, че Гърция има много път докато изгради стабилна и ефективна здравна система и началото й трябва да се сложи с модернизиране и оптимизиране на настоящата инфраструктура, вместа само с финансови ограничения.

Разходите за лекарства заемат най-голяма част в бюджета. Намаляването на здравните разходи днес за съжаление води до неочаквани разрастване на болести в урешния ден. Това е мнението на Ханс Клуг, директор на девизията “Здравна публична система” към регионалния офис на WHO Consultant. Според него най-големият проблем на здравната система е неефективното финансиране. Черните дупки в доставките, лекарствата и управлението трябва да се преодолеят, защото в противен случай няма да има подобряване в крайните услуги за гражданите, въпреките приложените досега реформи. Според него не трябва да се пренебрегват и човешките ресурси в здравната система, които бяха определени като един от най-важните фактори за нивото на предлаганите услуги. Ако със задълбочаването на финансовата криза, се загубят важни кадри, никакви допълнителни мерки няма да могат да попълнят тази празнина, настоява Клуг.

На същия форум стана ясно, че гръцкото министерство на здравеопазването се очаква да подпише Меморандум за сътрудничество с германски специалисти, които да дадат практически съвети за подобряването на мениджмънта на държавните болнични заведения. Това заяви заместник-ръководителят на ударната група от Европейския съюз Жоржета Лали. Целта на това сътрудничество е да се създаде техническата и нормативната рамка за дейността на здравната система, за да могат да се приложат реформите за сектора залегнали във втория Меморандум за финансова помощ от Европа. Лали определи, че трите най-наболели теми на гръцката здравна система са неправилното управление, завишените разходи и липсата не ефективен контрол. Проблемите в здравната система в Гърция могат да се решат, като се вземат най-добрите практики от различни страни от Европейския съюз и се приложат на гръцка земя.

Лекари, министри и ръководители на фармацевтични компании намериха консенсус и по темата, че в Гърция трябва да се въведе окончателно електронното издаване на рецепти. В същото време липсват 200 хиляди евро, за да модернизирана сега съществуващата система за електронно издаване на рецепти. Но за да бъде напълно завършена на всички нива на системата липсват 30 милиона евро.

Финансовите проблеми продължават и въпреки, че разходите за лекарства през 2011 от държавния бюджет са били 5,5 милиарда евро и никой не ни направи каквато и да е отстъпка в цената, казва Атина Дрета, която е генерален секретар в министерството на труда и социалното осигуряване. Проблемът на хроничните болни в Гърция не е липсата на лекарства, а липсата на изградена система за наблюдение на състоянието им. Дрета настоява, че между фискалната консолидация и реформирането, министерството трябва да се заеме незабавно с изграждането на подобна система.